:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,373,746
Активни 301
Страници 9,293
За един ден 1,302,066
МЕДИИ

Бостън - да бъдеш на първия ред и да не видиш нищо

В горещата седмица след атентата се изложиха и традиционните, и новите медии
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
---
Престрелките, експлозиите, затварянето на града и накрая уличните тържества ще се помнят дълго в Бостън от всеки, който ги преживя. За двама репортери на "Хъфингтън поуст" това бяха сюрреалистични 24 часа, прекарани в преследване на голямата история. Това означаваше две безсънни денонощия под ключ, изкарани на вода и един сух обяд в кафява кесия, дарен от полицията.

В 22 часа в четвъртък, веднага след съобщенията за прострелян полицай в технологичния институт, Майкъл Маклафлин от "Хъфингтън поуст" тръгна към кампуса в Кембридж. Първоначално никой не правеше връзка между убийството на полицая и атентата от понеделник, но при толкова много национални и чуждестранни репортери, стълпотворението от медии беше огромно. Докато журналистите се щураха напред-назад, по радиостанциите на полицията дойде съобщение: "Използват се гранати, оръжия, има стрелба."

Полицията кръстосваше града с медиите по петите. Репортерът на "Хъфпоуст" беше в колата на фотограф, който не беше местен, заедно с още един фотограф и редактор от друга медия. Понеже не знаеше пътя, шофьорът на няколко пъти направи погрешен завой, но навакса със скорост.

От другата страна на местопрестъплението дебнеше другият репортер на агенцията - Кристина Уилки, която довтаса там навреме да види как полицията прибира гол мъж с белезници около 1.30 часа през нощта. Всеки безстрашен оператор, който дръзнеше да премине жълтата полицейска лента, беше пресрещан от полицаите. През следващия час полицията беше подсилена с хиляди тежко въоръжени мъже от специалните части. Репортерите бързо си дадоха сметка, че



да се цепиш от групата



е неудачна идея. Всеки, който се опитваше да заобиколи по отворените странични улички, беше пресрещан от нетърпящ възражения полицай.

Накрая полицията, както знаем, реши, че улиците са опасни за абсолютно всички. Гражданите бяха призовани да не напускат домовете си, а в 3.30 сутринта медиите бяха затворени в паркинга на един мол, където щяха да прекарат следващите 15 часа. Компания им правеха шепа местни, чиито къщи се озоваха отвъд барикадите. Сред тях имаше няколко залитащи купонджии с мътни погледи, баща и дъщеря с новото й кученце и един злочест студент от института. Всички те в следващия ден щяха да дадат десетки интервюта на комшиите си по неволя.

Един бял хюндай под наем се превърна в командния пост на "Хъфпоуст". Нямаше мърдане, тъй че каквото човек имаше в себе си, това беше за целия ден. Батериите се пестяха само за телефоните и лаптопите, но въпреки това свършваха тревожно бързо.

Прехраната също беше под критичния минимум. През първите шест часа нямаше нищо. В 10 сутринта раздадоха няколко кашона вода. По обяд донесоха сандвичи с яйца, а по-късно и понички от "Дънкин донатс" за сметка на полицията. На всеки час до окошарените репортери долиташе поредната новина за извънреден брифинг и ги запращаше към ъгъла на мола, където без дъх се трупаха един връз друг, за да чуят съобщението. Макар и на самия ръб на екшъна, всъщност никой нямаше добра видимост какво става. Между два брифинга единствената гледка беше безкрайният парад на бронираните машини в отцепения периметър.

След като властите предупредиха, че издирването на втория атентатор ще продължи неопределено време, репортерите на "Хъфпоуст" решиха в 19 часа да



дезертират от мола



и да търсят по пустите улици по-добро място за отразяване на новините от деня. Денят обаче беше далеч от финала. Буквално минути след пристигането им в Кембридж, тръгна слух за престрелка в Уотъртаун и репортерите хукнаха обратно към втората си безсънна нощ.

В невъзможност да стигнат дори на километър от лодката, в която беше заловен Джохар Царнаев, медийната глутница обикаляше съседните преки с надежда да зърне какво става. Тогава се чуха поздравите и ръкоплясканията. Почти веднага след това хората се изсипаха от домовете си по улиците и пометоха оранжевите бариери, които се превърнаха в символ на барикадирания град.

Да прегледаме записите от онези трескави дни. "Улф, имаме задържан... Представител на полицията в Бостън ми потвърди, че атентаторът е хванат. Наш източник твърди, че има арест." - Джон Кинг, Си Ен Ен, 17 април 2013 г. По това време няма никакви арести и никакъв задържан.

"В Уотъртаун в момента улиците са пусти. Направо е зловещо. Сякаш някой е пуснал бомба". - Сюзън Кандиоти, Си Ен Ен, 19 април.

Да, седмицата не беше особено блестяща за някои медии. Даже ако не броим 252-те статии, които с най-сериозен тон обясниха на глобалната аудитория, че



Чехия и Чечения не са едно и също



по настояване на чешкия посланик в САЩ, който се загрижи, че страната му ще пострада от всеизвестната географска неграмотност на американската публика. В Америка аудиторията е разделена на идеологически лагери и бидейки по средата, Си Ен Ен губи рейтинги. Но каквото сам си направиш, цяло село не може да ти го направи. Миналия юни телевизията се изложи страхотно, съобщавайки погрешно, че здравната реформа на Обама е отхвърлена. Кой би повярвал, че ще го направят отново? В сряда Джон Кинг обяви екслузивна новина за арестуван заподозрян за атентата. Ексклузивна, защото беше... невярна. Моментът не можеше да е по-неподходящ - точно когато аудиторията се беше утроила, от 365 000 предишната седмица на 1.05 млн.

Предаванията на живо са опасна медийна територия. Продуцентите вземат хиляди решения на мига. Хората, които са в ефир, трудно могат да знаят какво се случва около тях в същия момент. Много журналисти, отразяващи атентата в Бостън, разказваха след това, че събитието е било особено трудно за отразяване. Такава мащабна операция, засягаща обществената безопасност, кара хората да искат да знаят всичко, на секундата. В сряда обаче ФБР започна да варди строго информацията си и остави местните органи на реда малко на тъмно. Джон Кинг, който е родом от Бостън, има страхотни източници в местните служби, но те явно в сряда вече бяха извън кръга на посветените.

Тъй или иначе Кинг поне веднага оттегли новината си, щом тя беше опровергана. АП странно защо продължаваше да държи на нея и направи само някакво мъгляво уточнение. Вторичен ефект от гафа на Кинг се прояви в следващите дни, когато Си Ен Ен беше една от последните медии да съобщи имената на братята Царнаеви. Европейските зрители на тази драма преживяха и още едно следствие - заради крайната предпазливост на американците, най-голямо количество информация идваше от британски, руски и френски източници.

И не само Си Ен Ен имаше защо да се черви от срам. В първите часове на атентата в понеделник, когато повечето информационни източници съобщаваха за двама загинали, "Ню Йорк поуст" твърдеше, че жертвите са 12. По-късно през седмицата таблоидът пусна на първа страница огромна снимка на двама млади мъже със заглавието "Федералните ги издирват". Никъде не ги наричаха "заподозрени", но представете си това дали е било някакво облекчение. "Това е най-ужасното нещо, което ми се е случвало. Аз съм само на 17", разправяше Сала Бархун на излизане от полицията, след като се яви да изчисти името си.

Логично беше в "Туитър" да почнат да се питат: "Защо въобще да пускаме традиционните медии за горещи новини? Истинската история се разказва тук от очевидците". Е, не е съвсем така. Атентатът в Бостън показа



грозното лице на социалните мрежи



Иначе казано, бъдещето също не е обещаващо. Тълпата се отдаде на лов на вещици в Reddit, посочвайки купища невинни хора за виновни. "Туитър" кипеше с фалшиви новини и яростни нападки. Феноменалният момент беше забелязан дори от президента Обама. "В нашето време на мигновени новини, "Туитър" и блогове, сме изкушени да се вкопчваме във всяка информация, понякога да скачаме към преждевременни заключения - заяви той. - Но когато ни сполети трагедия от този мащаб, когато залогът е толкова голям и безопасността на хората е в опасност, е много важно да си свършим добре работата. Затова имаме разследване. Затова внимателно събираме фактите".

Удивително е, пише "Чикаго сън таймс", колко често хората казват, че се информират от "Туитър", без да си дават сметка, че зад тази информация стоят същите традиционни репортери, които иначе те отричат. Никой не може да следи легитимно истории като тази - толкова мащабни, толкова сложни, непрекъснато променящи се, често опасни, без да разчита на опитни репортери, професионални оператори, ветерани разказвачи и внимателно установени факти.
1049
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД