:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,943,646
Активни 249
Страници 2,489
За един ден 1,302,066
Безпътица

Три мита за популизма

Популистите могат да виреят в представителната демокрация, но не могат да приемат самата идея за легитимна опозиция.
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Николас Мадуро (в центъра) в мавзолея на предшественика си Уго Чавес. Предстои да разберем дали чавизмът ще избледнее със смъртта на бившия венецуелски президент, или ще бъде подхранен и развит от новия лидер.
Победата на Николас Мадуро с крехко мнозинство на президентските избори във Венецуела повдига един важен въпрос (отвъд въпроса, който задава опозицията в страната - "дали наистина Мадуро е спечелил изборите) и той е: Може ли популизмът да съществува без истински популярен, харизматичен лидер или движения като чавизма са обречени да избледнеят, щом загубят своите квазибожества?

За мнозина наблюдатели популизмът е немислим без силната пряка връзка между лидер, който е против установените елити, и гражданите, които се чувстват пренебрегнати от основните политически партии. Въпреки това ролята на лидерството в популизма е силно надценена. Като се има предвид значимостта на популизма като политически феномен, този възглед, заедно с другите два - че популизмът е вид призив за пряка демокрация и че популистите могат само да протестират, не и да управляват, трябва да бъде подложен на съмнение.

Популизмът, за разлика да речем от либерализма или марксизма, не е ясно очертан организъм с отчетливи политически идеи. Но той и не може да е определян просто като политическо движение, което се харесва на масите, като им лансира



опростени политически предложения



Популистите много обичат да защитават лесните решения, но те съвсем не държат монопола над тази тактика. Освен това оспорването на интелигентността и сериозността на популистите играе в тяхна полза - вижте колко арогантни са елитите, как са се самозабравили, ще контрират веднага те.

Популизмът не може да бъде разбран на политическо ниво. Той е по-скоро специфичен начин за въобразяване на политиката. Той изправя невинните, отрудени хора срещу корумпирания елит (който не работи, но преследва и разширява собствения си интерес) и хората от дъното на обществото (които също не работят и живеят на гърба на другите).

Във въобръжението на популиста и върхът, и дъното на обществото реално не са част от него - те са пряко или косвено подкрепяни от външни сили (спомнете си пролибералните елити в Централна и Източна Европа) и което е очевидно - те са имигранти или малцинства - като ромите например. Обикновено в популисткото политическо съзнание елитите непропорционално се грижат за онези, с които нямат нищо с тях. Европейските елити редовно са обвинявани, че щедро обливат с помощи и социални придобивки етническите малцинства в името на защитата на правата им. Популистите от Чаеното парти в Америка често си измислят несвещен съюз между левите либерали, елитите от двете крайбрежия на САЩ и афро-американската подкласа (съюз, който в техните очи, се олицетворява от Барак Обама).

Лидер, който може да представлява този чисто морален, а не политически образ, фокусира вниманието на избирателите. Но не това е най-важното. Значение имаше например, че



Чавес уверяваше масите,



че "Аз съм по малко от всички вас". Но би могъл да е някой друг, или някаква група от хора, или пък никой конкретно (помислете си - кой всъщност е лидер на Чаеното парти?)

Избирателите, които подкрепят популистки движения, го правят, защото се убедени, че настоящите елити не ги представляват. Те не са срещу представителната демокрация, те просто искат различни представители - хора, за които смятат, че са морално чисти.

Ето защо призивите за повече народно участие не са важни за популизма. Те по-скоро са симптом на усещането за изключване (което може и да е реално, особено в Латинска Америка.) Но призивите за политическо включване са нещо съвсем различно от искането за пряка демокрация. В страните, където пряката демокрация по-скоро е част от нормалната политика - да вземем Швейцария за пример, популистките партии се представят по-добре, откъдето и да е другаде.

Погрешно е също така да смятаме, че политиците популисти, веднъж дошли на власт, няма да могат да управляват ефективно, защото са се пръкнали от протестни партии, чиито програми са съставени основно от неща, срещу които протестират. Това, което е отличително за популистите на власт, е, че те се грижат единствено за клиентелата си (останалата част от населението изобщо не си го е заслужила) и не признават никакви проверки и контрол.

От популистка гледна точка това е напълно логично - защо трябва да приемат проверки на управлението си, ако представляват автентичната воля на народа? Популистите могат да виреят в представителната демокрация, но това, което не могат да приемат, е политическият плурализъм и самата идея за легитимна опозиция.

Тъкмо тази тенденция за



демонизиране на опонентите



превърна Чавес в популист, а не политиката му по отношение на бедните. Друг пример е Финландия - там не критиката към ЕС, а претенцията за автентично представителство превръща в популистка партията Истински финландци. По същия начин стоят нещата в Италия - тревога буди не опитът на Бепе Грило да даде власт на обикновените граждани, а твърдението му, че неговото "Движение 5 звезди" заслужава не по-малко от 100 процента от местата в парламента, защото всички останали кандидати са неморални и корумпирани.

Тъкмо тази черта на популизма - идеята, че хората искат само едно нещо, което единствено истинските им представители могат да им осигурят, обяснява симетрията между популизма и технократското правителство. Точно както технократите приемат, че има само едно правилно решение на всяко политическо предизвикателство и затова политически дебат не е нужен, така и популистите са убедени, че хората имат един единствен избор. А либералната демокрация възприема нещата обратното - тя е за пространство за различни гледни точки и за политически алтернативи.



16
3772
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
22 Април 2013 19:53
22 Април 2013 19:58
да
22 Април 2013 20:00
И аз.
22 Април 2013 20:06
дрън дрън ярина
22 Април 2013 20:27
Ето тази статия чаках.
22 Април 2013 22:55
То, май зорът на автора не е крахът на либералната демокрация, а намадурването на интересите на мултикомпаниите във Венецуела, въпреки огромния медиен и финансов ресурс зад граница, хърлен в подкрепа на полския евреин - товарищ Каприлес.
22 Април 2013 22:58
...партията Истински финландци...


Време е да се прави партия Истински българи.
23 Април 2013 02:14
23 Април 2013 02:18
Слуховете за "Крахът на либералната демокрация" са малко преувеличени.
23 Април 2013 04:13
Авторът е много зле, статията е безумно слаба. По точно-не е с наш адрес. Първо, класиците отдавна са казали, че властта взема най-яркия изразител на народностния характер(Райх, 1928) Народът обиден, беден, с мания за величие-ето ви Хитлер. Народът прост, селски тарикат-Живков, Батката-и т.н. Второ-как, ако не с див популизъм, обещания за възмездие, обещание за облаги-всичко това под мотото да изцицаме дембелите и да ги накажем, барабар с някой лев на ръка-някой може да си представи че ще може да вземе власт в таз страна на медиокрацията, идиокрацията и чичовците-дървени философи и разбирачи на всичко.
23 Април 2013 08:53
Властта при Демокрацията се печели и взема чрез Избори!
Избори при Демокрацията се печелят с пари- с много пари!
Който няма "излишни" пари(много!) за Избори, трябва да има много...Популизъм!
Това са двата Пътя за печелене на Избори и Власт при Демокрацията- трети Път НЯМА!
Естествено и логично, имащите "излишни" пари(много!) за печелене на Избори НЕ харесват нямащите "излишни" пари- Богатиге НЕ обичат Бедните, щото все гледали в чинията и в портфейлите им!
А нямащите "излишни" пари НЕ харесват имащите "излишни" пари- поради съмнения или увереност, че "излишните" пари на Богатите са придобити или с Експлоатация, или с далавери! Което НЕ е далеч от Истината!
Ерго, понеже медиите са собственост на хора с "излишни" пари(да сте чули за медия собственост на Бедняци?!) и/или прокарват и защитават интересите на хората с "излишни" пари, нормално е в медиите "Популизмът"("народнячеството" в превод, май?!) на водачите на хората без излишни пари да е на прицел! И, разбира се, медиите предпочитат да говорят за "Популизъм", а НЕ за "Класова позиция" на водачите на хората без "излишни" пари! Защото, става ли дума за "Класа", неминуемо ще стане дума и за "Класова БОРБА"- от която имащите "излишни" пари могат да загубят( а нямащите "излишни" пари НЯМА какво да /за/губят!)!
Това е толкоз просто и логично...- и го знае всяко хлапе!
23 Април 2013 09:57
Ако правилно разбрах, популизъм е всичко което авторът не харесва (от Чавес до Чаеното парти). Естествено повечето хора не харесват повечето неща в политиката, което гарантира многобройните вдигнати палци в коментарите.
23 Април 2013 10:18
Това, което е отличително за популистите на власт, е, че те се грижат единствено за клиентелата си (останалата част от населението изобщо не си го е заслужила) и не признават никакви проверки и контрол.
От популистка гледна точка това е напълно логично - защо трябва да приемат проверки на управлението си, ако представляват автентичната воля на народа? Популистите могат да виреят в представителната демокрация, но това, което не могат да приемат, е политическият плурализъм и самата идея за легитимна опозиция.


Верно


Тъкмо тази черта на популизма - идеята, че хората искат само едно нещо, което единствено истинските им представители могат да им осигурят, обяснява симетрията между популизма и технократското правителство. Точно както технократите приемат, че има само едно правилно решение на всяко политическо предизвикателство и затова политически дебат не е нужен, така и популистите са убедени, че хората имат един единствен избор. А либералната демокрация възприема нещата обратното - тя е за пространство за различни гледни точки и за политически алтернативи.


Неверно. Има различни технократи. Има, да речем, и такива, които са наясно със ... системната сложност. Сложността и популизмът са ... несъвместими. Популизмът се основава на ... простотата, вярва в простите решения за сложните проблеми. До степен да манифестира тази си вяра в екстремни форми на безпросветна простотия и арогантна простащина. На такъв тип вяра тези форми действат ... укрепващо. Та затова.

И още нещо. Популизмът е един от най-бързите пътища към ... хаоса. Редът, който популизмът е в състояние да създаде и поддържа, в "най-добрия" случай се основава на потисничество и ... терор. А състояния, поддържани чрез потисничество и терор, са априорно ... нестабилни. По причина на человеческата природа. На заложения в нея стремеж към свобода и ... любопитството.

23 Април 2013 14:37
Не ми стана ясно, как авторът си обяснява изборните резултати в КНР?
23 Април 2013 14:55
вярва в простите решения за сложните проблеми.

Не вярва, а знае.
Сложният проблем на съвремието с природата, икономическата и финансова катастрофа, раздуването на населението и изчерпване на ресурсите ще се реши съвсем просто. Или изобщо няма да се реши.
23 Април 2013 17:23
А либералната демокрация възприема нещата обратното - тя е за пространство за различни гледни точки и за политически алтернативи.
И за корупция и за блатото. Както казва Фичо под една друга статия: The Economy, stupid. Тъй като икономиката е водещата, тя е алфата и омегата. Всичко друго е надстройката. Това е сърцевината на марксиазма, а имено, че преди човек да се интересува от култура, наука, развлечения, той трябва да е нахранен, затоплен, да има къде да живее, да има достатъчно осветление, да има секс-партньор. Чак тогава разцъфтват другите необходимости. Маркс и Енгелс впрочем са били считано за либерали, но не от сегашния тип. При западния либерализъм, особено при неолиберализма тази структурта не съществува и това води до хаос и разслоенеи на обществото, особено в нашите източноевропейски общества.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД