Докато цялата предизборна кампания на ГЕРБ се гради на хвалби за отлично взаимодействие с Европейската комисия, ускорено усвояване на еврофондовете и превръщането на България в "отличник" в Евросъюза, статистиката на започнатите наказателни процедури срещу страната ни показва съвсем друго. Заради забавяне в прилагането на европейските директиви по време на управлението на ГЕРБ Брюксел е започнал 12 процедури срещу България. За две от тях - свързани с либерализацията на енергийния сектор, вече сме заплашени от глоба по 16 896 евро на ден.

За първи път в доклад за изпълнението на плана за действие през първото тримесечие на 2013 г. се признава, че една от причините за забавянето на хармонизирането на законодателството ни с европейското, е проблемът с продължителното вътрешноведомствено и междуведомствено съгласуване на проекти на актове, особено в случаите, когато в изготвянето на текстовете са ангажирани две или повече министерства и комисии. Докладът ще бъде гласуван днес от правителството. За част от неизпълнените мерки авторите му се оправдават с предсрочното разпускане на парламента, заради което не са приети четири проектозакона.

Само за последната половин година ЕК е започнала шест процедури - в енергетиката, в околната среда, конкуренцията и цифровизацията. Пет от тях бяха образувани в един и същи ден - през януари - две в областта на енергетиката, две в околната среда и една при конкуренцията.

Най-сериозно забавяне страната има в приемането на наредбите, свързани с третия енергиен либерализационен пакет. Сроковете за прилагане на европейското законодателство изтекоха още на 8 март 2011 г. ЕК на няколко пъти поиска от кабинета на Борисов да отвори пазарите си на газ и електричество за нови оператори, но това така и не се случи, въпреки че ГЕРБ имаше пълно мнозинство в парламента. Малко преди падането на правителството бившият икономически министър Делян Добрев пък обвини Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за провала в изпълнението на европейските изисквания - изготвянето на няколко наредби. Това и беше една от причините да бъде сменен шефът на енергийния регулатор Ангел Семерджиев.

Факт е обаче, че бившите управляващи не успяха да преструктурират Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) така, че това да позволи либерализацията на пазара. Вътрешната съпротива срещу европейските директиви провалиха и плановете на Симеон Дянков за приватизация на миноритарните дялове от енергийните компании. Това можеше да стане само след разделяне на ЕСО и НЕК. В същото време пускането на дял от компаниите на борсата би направило управлението на дружествата по-прозрачно.

Все пак авторите на доклада са оптимисти, че в скоро време може да се очаква спирането на седем от наказателните процедури, "тъй като България е изпълнила задълженията си и Европейската комисия е уведомена за това".