Вечерта на 5 май 1974 г. канцлерът на Западна Германия Вили Бранд е в Бон и формулира текста на оставката си. "Поемам цялата политическа отговорност за пропуските във връзка с аферата "Гийом" и подавам оставка от поста федерален канцлер", пише той. По-късно оставката му е приета. За много германци това е "черният вторник", защото Бранд се ползва с изключителна популярност сред хората, включително и поради подетата от него нова политика за разбирателство с Източна Европа. Оставката на канцлера слага точка на една от най-големите шпионски саги в следвоенната история на Германия - аферата "Гийом". Десет дни преди оставката на Вили Бранд, на 24 април 1974 г., "шпионинът на канцлера" е арестуван в дома му в Бон. В продължение на 18 години внедреният агент на ЩАЗИ (тайната полиция на комунистическата ГДР) Гюнтер Гийом остава неразкрит и се издига в йерархията до поста личен секретар на канцлера Бранд. Така един източногермански шпионин се оказва в центъра на политическата власт на Западна Германия.

Син на музикант, след Втората световна войната Гийом работи като фотограф и журналист в Източен Берлин, където през 50-те е вербуван от ЩАЗИ. Няколко години е обучаван за бъдещите си задачи във ФРГ заедно със съпругата си Кристел, също агент на разузнаването на ГДР. През 1956 г. се заселва на Запад и отваря магазин за кафе във Франкфурт на Майн. Гюнтер Гийом се записва в Германската социалдемократическата партия (ГСДП), а жена му става секретарка в местната партийна организация. През 60-те Гийом вече е партиен функционер, а организационният му талант е забелязан от партийното ръководство. През 1969 г. той ръководи предизборната кампания на министъра на транспорта Георг Лебер, който след изборите го препоръчва за работа в канцлерството. Заради всеотдайността си през 1972 г. той се издига до личен сътрудник на канцлера Вили Бранд, придружава го дори и през отпуските. По този начин Гийом има достъп до най-секретните документи, присъства на разговорите на канцлера в най-тесен кръг, знае подробности от личния му живот. Западногерманското разузнаване обаче отдавна подозира Гийом в шпионаж, но не може да събере убедителни доказателства. Разкриването се случва по-скоро случайно.

Още през 50-те години ЩАЗИ изпраща на агентите си зад граница шифровани радиограми за рождените им дни и други лични празници, такива получава и семейството на Гийом. През 1973 г. на един от усърдните контраразузнавачи във ФРГ му хрумва да съпостави датите от телеграмите с личните данни на Гийом и така подозренията придобиват завършен вид. През следващия май службите информират вътрешния министър Геншер, а той - Бранд, но канцлерът подценява заформящия се скандал. Решено е на първо време Гийом да запази поста си, докато главната прокуратура не подготви цялото обвинение. Гюнтер Гийом е арестуван на 25 април 1974 г. в дома си, а при ареста произнася думите: "Аз съм гражданин на ГДР и неин офицер. Имайте респект към това". Следващата година е осъден за държавна измяна на 13 години, а съпругата му - на 8 години затвор. При размяна на агенти през 1981 г. е предаден на ГДР, където е посрещнат с висши почести като "разузнавач на мира". Гийом е произведен в чин полковник от ЩАЗИ (съпругата му става подполковник), радва се на държавни награди, взема и докторска титла от Висшата школа на ЩАЗИ в Потсдам. Умира през 1995 г. като Гюнтер Брьол.

За Вили Бранд обаче аферата приключва трагично. Разкриването на източния шпионин заварва Нобеловия лауреат (архитект на "новата източна политика" и затоплянето на отношенията с ГДР) поразен от все по-чести депресии, болести и проблеми с алкохола. В ГСДП се опасяват, че Бранд няма да издържи на медийната кампания, в която се появяват нови и нови подробности от личен характер, за които се предполага, че вече са издадени от Гийом на Изток. Бранд поема политическата отговорност и през май 1974 г. подава оставка. Парадоксът е, че един от топагентите на ГДР сваля всъщност канцлера, от когото Източен Берлин има най-голяма полза. След промените шефът на източногерманското контраразузнаване Маркус Волф не веднъж заявява, че "никой никога не е имал намерение да събори Бранд, а оставката му била възприета в ЩАЗИ като голям проблем".

"Случаят "Гийом" е показателен за шпионската дейност по време на Студената война, защото много добре показва по какъв механизъм са били внедрявани шпиони на Запад", казва историкът Екерт Михелс, цитиран от "Дойче веле". Той е автор на "Гийом, шпионинът", една нова биография на Гюнтер Гийом. Режимът в бившата ГДР замисля своите шпионски операции на Запад в дългосрочна перспектива. "ЩАЗИ внедрява или вербува шпиони още докато те не заемат никакъв интересен пост", казва Михелс. Много често обаче минават години, докато агентът се домогне до висок пост, както в случая с Гийом. Между 1949 и 1989 г. в



Западна Германия работят 12 000 агенти



на Източна Германия. Това става ясно от данни на Службата за досиетата на бившата ЩАЗИ. ГДР е организирала систематично и обхватно внедряването на свои шпиони във всички важни обществени сфери на Западна Германия. "ЩАЗИ обаче не успява да нанесе сериозни щети на Западна Германия по отношение на политическия шпионаж, защото най-важните политически решения така или иначе са били обсъждани открито в публичното пространство, тоест не са били някаква особена държавна тайна", пояснява Екарт Михелс. Така че политическата ефективност на източногерманското разузнаване в сферата на политиците във ФРГ е само мит, констатира той. А има и още нещо съществено. ГДР е изпращала много, наистина много шпиони в Западна Германия, но техният брой постоянно се топял като лед на слънце, тъй като много от агентите се увличали по западния начин на живот. Поради това те нерядко "забравяли" част от поставените им задачи или пък направо не са вършели преките си задължения.

Бившите източногермански агенти вече не са длъжни да пазят в тайна своите едновремешни поръчения, тъй като ГДР не съществува. Някои от тях публикуваха дори автобиографии за дейността си в ЩАЗИ. Гюнтер Гийом също не остана по-назад. Не без подкрепата на бившето държавно ръководство на ГДР той се представяше като "суперагент". "Истината всъщност е друга", твърди Михелс. Подаваните от Гийом информации далеч не са били толкова съществени, че да оправдаят оставката на канцлера Вили Бранд. Дълбоките причини за оставката са обусловени от много различни фактори. "Зад кулисите вече е бушувала политическа криза, а звездата на Бранд е клоняла към залез", казва историкът Бернд Ротер. Имало е и още един съществен проблем. Вили Бранд е знаел, че Гийом е източногермански шпионин - узнал го е няколко месеца преди да се разчуе аферата. Следвайки обаче съвета на службите за сигурност, той не го уволнява, а се опитва да "играе" играта, за да разбере повече за поръчителите на Гюнтер Гийом. А това се оказва фатално. Малко след ареста на Гийом Федералната криминална служба започва да разследва целия личен живот на Вили Бранд. Из медиите плъзват слухове за неговите женски истории. Появяват се подозрения, че Бранд и цялото правителство биха могли да се окажат обект на изнудване от страна на ГДР благодарение на информациите на Гийом. От проучването на архивите впоследствие става ясно, че подобни страхове са били безпочвени, тъй като информациите на шпионина не са били чак толкова съществени и не били използвани от ЩАЗИ. Те били приети само като информация. Затова оставката на Вили Бранд и аферата "Гийом" остават в съзнанието на мнозина германци като една лоша шега на историята.