:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,554,807
Активни 66
Страници 18,343
За един ден 1,302,066
Рекласика

Не гласувал!

Това беше в Градската градина.

- Аз никога досега не съм ходил да гласувам! - каза г. Н.

- Нито аз - пазил ме господ - каза г. Д., виден член от софийската интелигенция, на часове и писател.

- Аз само един път в живота съм пуснал бюлетинка в избирателната урна - и то преди 20-ина години - не знам как се излъгах - г. X., председател на 2 дружества в София, допи пивото си и тупна чашата по масата.

- Да си кажа греха, братчета: и аз досега не съм стъпвал до избирателната урна, макар че тя е на два разкрача от моя дом - каза със самодоволство, почти с духовит вид г. Проф. Z., известен даже в Европа.

- Партизаните нека гласуват - аз не съм такъв и никога не съм бил - г. Т. помести стола си на сянка, защото жежките слънчеви лучи бяха огрели на главата му, минувайки между два бряста.

Излезе, че и останалите г-да в тая компания от видни и интелигентни хора не бяха или почти не бяха изпълнявали тая конституционна тегоба.

- Това е едно право, а не дълг, господа - каза д-р по правото Ц., преден столичен адвокат, - и аз съм свободен да го упражня или не. И аз не го упражнявам из тълпите. Министър не съм желал и не желая да ставам.

Д-рът по медицината г. М. поглади жълтата си лъскава брада, попъстрена вече от предателски сребристи влакънца, и каза с обикновената си добродушна усмивка:

- Любопитно е, че правим това признание спокойно, без да се червим. У нас на днешно време избори правят тълпите, селяните и сопаджиите, а по-рано с тях и евреите... Те правят правителството. Интелигенцията не взима участие. Тя си запазва правото само да критикува после тия правителства.

- Това си изповядаме: mea culpа - забележи X.

- Да ви разкажа една история - каза доктор М. - Една сутрин в Банкя отивах на лов... Пак за изборите ще говоря... Отивах на лов... Току излазям извън Банкя, гледам, че иде тълпа от 200-300 души селяни от К., която предвождаше бай Колю Червенакът. Вие го познавате Червенакът? Той е първенец в това село. Голям агитатор във време на избори. Тоя селянин не знам как хипнотизираше хората от селото си. Дойдат избори: "Хайде, момчета!..." - па ги поведе, и в София сам бди дали всякой е дал гласа си за техния кандидат.

- Аз го познавам Червенакът - каза адвокатът, - аз му съм защитавал едно дело. Разбран и умен селянин.

- И много по-добър гражданин от нас - добави д-рът. - Та къде пладне се залутах близо до К. и влязох в едно ханче да си почина. По това време гледам, тълпата избиратели се връща. И тя се спря с Червенакът при кръчмата да си почине и се почерпи. Разпитах го. Всичко благополучно. Пуснали си бюлетинките селяните и сега бай Колю си ги завождаше в село като победител.

- И това всичко? - изсмя се професорът. - Аз мислех, че нещо пикантно ще ни разкажете, а то твоята история е много обикновена.

- Но тя - подзе докторът - не е свършена, господа. И онова, което ще ви кажа, няма да го повярвате. Ще се покрият челата ни със срам! Поприказвахме с Червенакът, даже почерпи ме - беше много доволен, и станаха да си идат на село. Из един път той се удари в челото, пребледня и остана вкаменен.

- Какво има? Прилоша ли ти - попитах, като видях измененото му лице. Неволно хванах пулса му. Той се дръпна.

- Не ми е лошо, но аз съм говедо! - извика той. - Колко ти е часа?

Беше още рано: три часът.

- Момчета! - обърна се Червенакът към селяните. - Благодаря ви. Вие се показахте и днес като добри български граждани. Аз плащам виното... Вървете си сега без мене. Аз имам малко работа тука.

Червенакът отиде при вързания кон, пристегна му колана и го яхна.

- Ами ти накъде? - попитах го.

- За София пак.

- За София?

- Да. Забравих нещо, трябва да бързам да стигна преди шест часа.

Той взе юздата, готов да потегли, но се приведе към мене и ми каза тихо:

- Господин докторе, срам ме е да ти кажа. Помисли си - 250 души човеци, дигнах ги от рахата им или от работата им и ги поведох да гласуваме. Убедих ги хората и те ме послушаха. 18 километра път от село до София биха!... До един гласуваха и изпълниха длъжността си. А аз забравих моята!... Забравих аз да гласувам.

И той се удари пак по челото:

- Де ми беше пустият ум?

- И ти отиваш сега?

- Да си пусна гласа.

Червенакът бодна кончето си, препусна и се изгуби нататък. Господа, какво мислите?
1118
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД