:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,554,341
Активни 75
Страници 17,877
За един ден 1,302,066
Реконтра

Електорално откровение

***
Най-после и на моята редакционна улица изгря слънце!

Получихме и ние, като другите, плик с флашка!

И разяснително писъмце към нея - както си му е редът!

С треперещи ръце разтворих листчето.

"Ако си мислите, че след 20.02.2013 г. съм спрял да ви слушам, нещо сте се объркали. Но почти сигурен съм, че го знаете."

Това някъде го бях чел, само че къде?

"От двадесет и три години съм електорална единица и продължавам да съм такава и да гласувам така, както ми казвате вие чрез медиите и социолозите си. А те ми казват това, за което им плащате вие"...

Това вече не бях го чел. Или - поне не точно в този вариант.

"Защо ви пиша това? Защото ми писна от вас. Защото се кълнете в децата си, че не се подслушвате, а се слушате даже и в кенефите, да ви се не види дано, пезевенци, недни! А пък аз и децата ми сме задължени да ви слушаме клозетните изпълнения по радиото и телевизията, а за по-бързите, смелите, сръчните и интелигентните, които са се добрали до дистанционното, та са спрели звука - и във вестниците."

Ай, да му се не види и на пезевенка - кво сме му виновни ние, вестникарите! Да не би към всеки вестник да прилагаме дискче със СРС-та?

Всъщност - това никак не е лоша идея, дано някой не ми я задигне! Хората от това пари направиха!

"Половината от живота ми мина в това, да ви слушам. Другата половина - да слушам тях. Преди това - нямах възможност да слушам никого, защото бях чавдарче - на децата другарче. Тогава изпълнявах само "тренировъчни мисии" - под кодовото име "А, тъй, де - на другарката!"...

Ама да знаете колко сте ми писнали! Писнахте ми с полулегалните си афери - като се издъни някой, веднага го отлъчвате и той хуква да се жалва на прокуратурата. Пък тя му назначава и охрана - да не би да му се случи случка, като изпие две бири в повечко.

Писнахте ми с обещанията да цъфнем, като си пуснем още един-два реактора - ако е на въпрос, вчера спряха единия от досегашните, та да не се разпадне енергийната система; ако пуснем вашите - кво ще си правим с тях - дискотека ли?

Досадихте ми с обещанията за петстотин кинта наведнъж или няколко по двеста целогодишно - както обещават варненските аптекари. И вие, и ние знаем, че в печатницата няма достатъчно хартия - що трябва да се лъжем!

Обърквате ме с непрекъснатото си молитвено клечане - ту пред евробрюкселианците, ту пред америкоамериканците (предполагам, че така е политически коректно да се наричат - нали са шаренки, милите), та да ни кажат, че точно вие сте правите и готините, а не някой друг. Това, дуварите на посолствата, да не са се превърнали в нашата родна българска Стена на плача - помолиш се, бутнеш в дупчицата между камъните листче с желанието си и то веднага се изпълнява! Както е тръгнало, ще взема да повярвам, че е точно така!

Лошото е, че и тия, в посолствата, май са си го повярвали. А може би имат основание?"

Е, такова богохулство със сигурност още не бях чел никъде!

"И защо все още ви слушам? Ще ви кажа с една думичка - СТРАХ! Но вече не ми пука - напръскал съм писмото с дезодорант, пуснал съм в плика прах за пране и косми от близката бръснарница, записал съм флашката на лаптопа на непознат, когото почерпих биричка в парка, така че - яжте си ушите!

Аз вече спирам да ви слушам! Аз бях дотук! Слушайте си се вие! И - продължавайте, стига да има кой да ви слуша!"

Объркан от съдържанието на писмото, мушнах флашката в компютъра и тя ми насади такъв вирус, че само мога да стисна ръката на тъпото копеле, което го е написало, и ето, благодарение на него и вие получавате това писмо, то ще се разпрати до всички ваши адреси в списъка, те ще ви го върнат и на вас, а аз не мога да го спра да се мандахерца напред-назад, и така - до края на света!

Макар че, честно казано, не е лошо написано. Жалко, че не от мен!
 Храм на Плача, Воя и Скърцането със Зъби; София, ул. "Козяк" 16. На най-преден план - майски траншеи около подстъпите.
1018
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД