Какъв празник е 9 май? Денят на победата или Денят на Европа? Колкото и парадоксално да звучи, мнозина биха избрали само една от двете възможности. Българските ученици - оказва се - знаят малко за Втората световна война, за българското участие в нея и за последиците от войната в световен мащаб. Самите учебници съдържат непълна, премълчана или направо манипулирана информация по темата за най-тежкия военен конфликт в света през XX в. Втората световна война и начинът, по който е представена в учебниците по история, бе темата на конференция, организирана от Синдиката на българските учители и Руския културно-информационен център.
Че учебниците са стари (последните са от 2001-2002 г. и не са променяни в частта за Втората световна война) и не обхващат чувствителни за политиците теми не е изненада. Самите историци, които са и автори на учебници, смятат, че те трябва да се пренапишат. Но в същото време признават, че няма значение колко време ще мине от дадено историческо събитие. Това няма отношение към обективността, тъй като тя е субективно понятие, смятат те.
Българските ученици не знаят кога страната ни се включва във Втората световна война. Всеобщото мнение сред подрастващите е, че България се включва във войната на 9 септември 1944 г., а не още през март 1941 г. Малцина също така знаят, че България е обявила война, макар и "символична", на САЩ и Великобритания. Неизвестен за учениците е и фактът, че на 6 септември 1944 г. българското правителство излиза от тристранния пакт. Това показват резултатите от национален ученически конкурс, посветен на Втората световна война, разказа проф. Марин Калонкин.
Според проф. Искра Баева учебниците
трябва да се пренапишат
и в тях да се разкаже повече за партизанското движение в България. Преди 1989 г. тази тема се преекспонира, след 1991 г. махалото отиде в другата крайност - за партизанското движение и за антифашистката съпротива не се говори, посочи тя. Не трябва да се говори само за антикомунистическото движение, но и за съпротивата срещу онази България, която е част от Третия райх, смята преподавателката от СУ. Според проф. Баева през първите години на демокрацията е имало политически натиск към авторите, докато в последните години няма цензура, а по-скоро автоцензура. В учебниците трябва да присъстват всички гледни точки, категорична е проф. Баева.
Според историците е спорно и значението на 9 септември. Според проф. Баева той е подценен като празник. Акад. Георги Марков посочва, че преди е действала схемата на двойното освобождение, но 9 септември 1944 г. и 3 март 1878 г. не трябва да се бъркат. Втората световна война е война не само на нациите, но и на идеологиите, отбеляза изследователят от Института по история към БАН. Трябва да намерим обективен изход от този спорен въпрос, препоръча акад. Марков и посочи, че всички държави от бившия соцлагер пренаписаха учебниците по история.
В българските учебници отсъства обща гледна точка по въпросите на нацисткия и съветския режим, показва сравнителен анализ на учебната литература по история в бившите социалистически страни. Авторът на анализа ст.н.с. Оксана Петровска от Института за стратегически изследвания към президента на Руската федерация е проучила съдържанието на 8 български учебника за гимназиалния етап. Тази историческа тема участва във формирането на гражданската национална идентичност във всички бивши социалистически страни, включително и чрез учебниците. Повечето от бившите социалистически страни са направили радикални трансформации в своето отношение към Втората световна война - акцентите вече не са върху героизма и победата, а повече върху бедствието и войната, отбелязва изследователката. Според нея в повечето страни учебниците са написани с предубеждение по отношение на Русия, и България не е изключение. Например в различните учебници, по които учат българските ученици,
оценката за Червената армия
е различна и няма еднозначен отговор на въпроса дали е освободител или окупатор. Има негативно отношение към социално-политическата система в СССР и към Сталин, но се запазва симпатията към руския народ, отбеляза Петровска.
Главната особеност в разказа за участието на България във Втората световна война представлява преди всичко отсъствие на интерес към собствените военни действия. Те не се разглеждат като героични и не служат като пример за подражание и за патриотично възпитание, показва анализът на учебниците. Според Петровска авторите с неохота признават, че под влияние на победите на Съветската армия се активира и партизанското движение в България, но в учебната литература няма единно мнение по въпроса за числеността на партизаните. Милен Семков, един от авторите на учебниците по история, потвърждава, че от 22 юни 1941 г. до 9 септември 1944-та в страната са действали около 9000 партизани, главно комунисти. Според други автори към 1944 г. тяхната численост е не по-малко от 15 000.
Следвайки логиката на българските учебници, се получава, че за всички военни и следвоенни беди в България е виновен не профашисткият режим, а комунистите, посочва Петровска. Според нея авторите на учебниците старателно не споменават, че ако не е било сътрудничеството със СССР, България като съюзник на Германия е щяла да понесе много по-сурово наказание след Втората световна война. За разлика от други страни обаче, България показва и вината на САЩ - за разлика от Полша например, където също съжаляват, че САЩ не са ги освободили. В крайна сметка във всички бивши социалистически страни растат цели поколения, които са усвоили тези гледни точки за войната, обобщава Петровска. Според нея тези нееднозначни интерпретации поставят под заплаха българо-руските отношения.
Изводите в навечерието на 9 май не са особено оптимистични - учебниците продължават да бъдат продукт на идеологиите и вместо да намаляват споровете около Втората световна война, се изострят. Историята у нас пак стана място за партийни пристрастия и оценки, около това становище се обединиха историците. Възпитанието на моралните ценности у младите обаче не става само чрез учебниците - това е проблем на цялото общество и тук срещу чалгизацията роля имат и семейството, и медиите, обобщи проф. Баева.
На 9 май 1950 година един чиновник – някой си Шуман, министър на външните работи на Франция, приканва Германия и другите държави, водещи в производството на въглища и стомана, да се обединят.
Което дава повод денят 9 май да бъде обявен за „ден на Европа”. С едничка цел – да се измести вниманието от победата над Германия и Италия.
Е, ако янките бяха превзели Берлин или пък...мечти, мечти...Москва...
Но – промиването на мозъци продължава...
А за нормалните хора – ЧЕСТИТ ДЕН НА ПОБЕДАТА!
Натисни тук
-------------------------------
Блогът на Генек