В опит да излезе от следизборния клинч лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов контраатакува с отчаяни, невъзможни на практика ходове. Касиране на вота и нови избори до месец и половина поиска той на първата си пресконференция след изборите, които класираха ГЕРБ на първо място, но го оставиха без възможност да състави правителство. Жалбата до Конституционния съд ще бъде внесена още днес, обяви Борисов. Мотивът - погазване на закона в деня за размисъл, когато гръмна аферата с намерените 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд. Ходът е невъзможен, тъй като по закон партии не могат директно да сезират съда, а трябва да потърсят посредничеството на оправомощените лица и институции - 48 депутати, главния прокурор, президента, правителството, двете върховни съдилища. Дори и това да стане, юристите са на мнение, че мотивите за искането издишат. Според главния прокурор акцията в Костинброд и последвалите политически реакции не са повод за оспорване на вота. ЦИК също е на мнение, че случилото се в деня за размисъл не е предизборна агитация. Срещу нови избори се обяви и президентът, който смята, че това ще доведе до дестабилизация на страната. Политическите сили заподозряха, че ГЕРБ отчайващо се опитва да спаси авторитета си.

"Може би за първи път в историята политическа партия, която е спечелила изборите, иска касиране на изборите", заяви Борисов. Според него няма спор, че законът е бил нарушен в деня преди вота. "Видях Станишев, видях Лютви Местан, видях много хора в деня за размисъл, когато всички трябва да мълчим и не трябва да се агитира, да говорят по всички медии, във всички новини. Няма как Конституционният съд да каже, че не е нарушено мълчанието. След като е нарушен законът, изборите трябва да се касират", смята бившият премиер. Заместникът му Цветан Цветанов, който също даде извънреден брифинг в деня преди изборите, оправда действията си с факта, че ГЕРБ, за разлика от другите партии, е избрала за целта "неутрален офис", без агитационни материали по стените.

Ако Конституционният съд не се произнесе по жалбата на ГЕРБ до свикването на парламента, Борисов ще предложи правителство на малцинството с ясното съзнание, че то няма да бъде подкрепено. Самият той остава кандидат за премиерския пост. Обреченото начинание щял да предприеме заради своите над един милион избиратели. Борисов побърза да уточни, че заместникът му Цветан Цветанов няма да участва в този "експертен" кабинет. Провокиран от въпрос експерт по какво е самият той, Борисов обясни, че измежду всички бивши премиери той е най-големият експерт, тъй като е заемал най-различни постове - главен секретар на МВР, столичен кмет, министър-председател.

Борисов отказа да съобщи имената на министрите в правителството на малцинството. По думите му конфигурацията на четирите партии в 42-рото Народно събрание не позволява съставянето на стабилно правителство. И прогнозира, че ако се стигне до безпринципни коалиции, ще стане по-лошо. Борисов се опита да вбие клин между потенциалните партньори от БСП, ДПС и "Атака", като изброи всички теми, по които трите партии се разминават - "Белене", отмяната на плоския данък, национализацията на монополите. И начерта катастрофален сценарий при нова тройна коалиция. "Освен да намерят една обща тема - да вземат някой голям заем, който до година - година и половина да се изхарчи. Ако това се направи, след това и Господ няма да може да спаси България", пророкува бившият премиер.

Борисов намекна, че ако опонентите му го били потърсили за участие в програмно правителство, можел и да се съгласи, но първо трябвало да поискат среща и "най-елементарното" - да го поздравят. "И тогава аз бих се извинил на моите избиратели, бих говорил с часове да ги убедя, че това би било правилно да преодолеем това време на кризата по някакъв начин", обясни Борисов.

Юристите влязоха в спор по въпроса дали има достатъчно основания за касиране на вота. Бившият председател на НС Огнян Герджиков не видя сериозно нарушение, което да налага подобна мярка. "Ако бях член на Конституционния съд, не бих погледнал сериозно на такова искане", заяви той. На обратното мнение застана бившият конституционен съдия Георги Марков. Той изтъкна като основание нарушаването на забраната за провеждане на агитация в деня преди вота.

Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че държавното обвинение никога няма да се възползва от правомощията си да оспорва изборните резултати. "Случаят в Костинброд не бива да се използва за тези цели. Имаме категорични доказателства, че тези бюлетини не са напускали печатницата. Хайде да го кажа така - ние сме предотвратили напускането им, но да се използва това... В крайна сметка главният прокурор също има тези права", каза той.

От ръководството на ЦИК обявиха, че само КС може да реши дали има основание за касиране на изборите. Според председателя на комисията Красимира Медарова пряка агитация в деня за размисъл не е имало, затова и партиите няма да понесат санкции за извънредните си пресконференции.

Политическите реакции бяха единодушни. И трите партии, съперници на ГЕРБ в новия парламент, разтълкуваха хода на Бойко Борисов като опит да се спаси репутацията на бившите управляващи. "Аргументите за касиране са нелепи дори ако се следва логиката на монтанската правна школа", коментира лидерът на БСП Сергей Станишев. Според него целта е да се създаде несигурност, хаос, хората да "затъгуват по силната ръка" и така да се върнат на власт ГЕРБ със сътрудничеството на служебното правителство, което е "Б" отборът на тази партия. "Няма никакви основания изборите да бъдат касирани", заяви председателят на ДПС Лютви Местан. Избраният за депутат от "Атака" адвокат Явор Нотев коментира пред Би Ти Ви, че ГЕРБ не могат пряко да сезират КС, нито да отправят искане за касиране на изборите заради нарушение в деня за размисъл. "ГЕРБ ще имат депутати, които ще могат да инициират подписка за сезиране на КС, но това ще отнеме време", обясни Нотев. По думите му в деня за размисъл медиите са огласили криминална новина, което не представлява агитация.



-------ДЕ ЮРЕ----

Според конституцията само 48 депутати, главният прокурор, президентът, правителството, двете върховни съдилища и омбудсманът могат да сезират Конституционния съд. В основния закон има изрична разпоредба, свързана с оспорване на изборите, която препраща към Изборния кодекс. Там е казано, че кандидатите за народни представители, централните ръководства на партиите и ръководствата на коалициите могат да оспорят законността на вота, но само като се обърнат към оторизираните лица и институции, които да сезират КС. На миналия парламентарен вот тогавашният главен прокурор Борис Велчев сезира КС за вота в Турция. Искането бе на РЗС, ВМРО и "Синята коалиция". Тогава Велчев обясни, че "държавното обвинение няма право на преценка за това има ли опровержими доказателства за нарушения на изборния закон, които да доведат до касиране, а просто е длъжно, ако исканията отговарят на други формални основания, да внесе молбата в КС". Възможно е обаче наследникът му Сотир Цацаров да изтълкува закона по друг начин и да откаже да посредничи.

Цацаров и Росен Плевнелиев декларираха вече, че на свои основания няма да оспорят изборите, обмудсманът пък може да атакува единствено закони, свързани с нарушени човешки права. Ако всички те приемат, че не са само посредници, тогава единствената възможност остава, ако има нов парламент на 22 май. Тогава 48 депутати от ГЕРБ ще могат да се обърнат към КС. Ден по-късно възможността отпада, защото няма да се спази 7-дневният срок.

От ВКС обясниха пред "Сега", че за да се задейства такава процедура, трябва да се внесе искане, подкрепено от доказателства. В противен случай има реална възможност да бъде отхвърлено. До вчера следобед в деловодството на Върховния съд нямаше постъпила такава молба. Сходна е процедурата и във ВАС. Там обаче трябва да бъде сезиран конкретен съдебен състав, който решава дали да препрати искането към КС. "Това се прави само когато съставът реши, че закон противоречи на конституцията", обясни председателят на ВАС Георги Колев. Той отказа да прогнозира дали подобен казус би могъл да мине през ВАС, защото това никога не се е случвало и няма съдебна практика.

Има и още един висящ въпрос, свързан с правомощията на КС. В основният закон е записано изрично, че той може да се произнася единствено "по спорове за законността на избора на народен представител". Това означава, че цялостно оспорване на вота трудно ще мине.