Елейни слова за възродения народ, що все напред върви, за хилядолетната българска култура, за писмената ни, за децата, обвили с венци портретите на светите братя, са обичайни за сигурно най-обичания български празник. Не е прието на празник да се вглеждаме в грозното и уродливото около нас, но то ни залива и вече е трудно да се правим на късогледи. Състоянието на съвременната българска култура е достатъчно тревожно, отдавна е време да се вика за помощ.

Ще е грешно, ако не започнем с труда на тия всеотдайни будители и просветители, на които днес се крепят, на тях и на никого другиго, българската просвета и култура. На тая тяхна всеотдайност, въпреки държавата-мащеха, дължим каквото е останало от крупните някога културни средища. На тяхната всеотдайност дължим останките от великите просветни традиции на българското училище. Въпреки тяхната всеотдайност се налага да споменем и тая прослойка в българската култура, която е там единствено от корист, здраво е обяздила културните институции, в които началства, като изцежда безмилостно и без това недостатъчните жизнени сокове чрез мащабни корупционни схеми и приятелски кръгове.

Върху делото на всеотдайните будители и просветители често пада сянката на сребролюбието, глупостта и откровената корупция. Сигурно е ясно на всички, че най-често невежеството, понеже не може да се изяви другояче, намира поле за изява в сенчестите ъгли на културата и просветата, като при това печели отлично. Обезсилването на българската култура се направлява от най-високите места в държавата, без благословията на големите началници безобразията в българската културата и просвета не биха изтраяли и седмица.

Днес ще ни трябват непременно нови свети братя, които да възродят с просветителски плам, с всеотдайност и себеотричане да върнат блясъка на българската култура и всенародното преклонение пред българската просвета. Тези нови свети братя чакаме. И тяхната нова Българска мисия.



* * *



Съмнения ни разяждат всеки път, когато се сетим за така наречената Брегалнишка мисия на братята Кирил и Методий. Наистина, преките извори за това събитие са по-късни от пространните жития на Кирил и Методий, смятани за най-ранни свидетелства за делата им, и Краткото Кирилово житие и Солунската легенда могат да се датират най-рано в края на Х в. Вярно е също, че значителен брой по-ранни писмени паметници свидетелстват за това дело на Кирил и Методий само косвено. Ще трябва да си признаем обаче, че точно броят на обърнатите в християнството, според повечето преписи на краткото Кирилово житие - 54 хиляди, ни настройва скептично всъщност. Този невъзможен брой новопокръснетени е причината да не се доверим изцяло на иначе първокласните извори, защото по течението на р. Брегалница през 50-те години на IХ в. няма толкова население. А според Краткото житие това бил броят само на новопокръстените, отделно тези, които вече били приели християнството. Изглежда обаче става дума само за грешка на преписвача, действителният брой на новопокръстените е десетина пъти по-малък, което вече ни приближава до броя на обитателите на поречието на р. Брегалница по това време.

Не бива да се забравя,



създаването на славянската азбука е титанично дело,



което е било нужно да премине изпитание в по-ограничен мащаб преди да бъде приложено във Велика Моравия. Ако е вярно, че създаването на славянската азбука и първите преводи Кирил и Методий правят във Витиния (Мала Азия), то те биха могли да започнат първите си просветителски дейности именно сред славянското население на областта. Не трябва да се забравя обаче, че от големите преселения на славяни от българската група в Мала Азия са изминали вече стотина години. В сърцето на Мала Азия те отдавна са покръстени, започнали са забележими асимилационни процеси. А главната цел на създаването на славянската азбука е улесняване на процеса на обръщането на славяните-езичници в християнството. Тая идеологическа цел на делото на Кирил и Методий не трябва да бъде забравяна, ако искаме да проумеем до дъно делото им.

По всичко личи, че при войната от 855-856 г. княз Борис-Михаил губи и поречието на р. Брегалница с цялото й население от български славяни. Краткото Кирилово житие е категорично -



в поречието имало и християни,



но очевидно основната маса от български славяни там са езичници, което през 50-те години на IХ в. е възможно само ако България вече е загубила временно тия земи.

След като историческата среда на описанието в Краткото Кирилово житие е толкова точна, при съществуването на определен брой по-ранни косвени указания за Брегалнишката мисия, като знаем също, че в пространните жития на Кирил и Методий са забелязани и други пропуски, то ще трябва да приемем все по-категорично, че Брегалнишката мисия съществува. Нещо повече, по време на мисията, която трае очевидно около две години - между 856 г. и края на 859 г., е изпробван в действителните условия на предимно езическа среда направеният вече превод на светото писание. Впрочем археологически свидетелства също могат да бъдат използвани скоро в подкрепа на тезата за съществуването на Брегалнишката мисия, на тях може да се спрем нарочно някой друг.

Всяко намесване на княз Борис-Михаил в Брегалнишката мисия на Кирил и Методий ще е неправомерно. По никакъв начин през 50-те години на IХ в. не можем да очакваме от злощастния български владетел, който дори още не се закрепил добре на престола и губи битка след битка, да постави под въпрос оцеляването си с чужда покръстителна мисия по Брегалница. Всички тези събития са могли да се случат само и единствено на византийска земя, като практическо изпробване в действителни условия на сътвореното от Кирил и Методий в обителите на малоазийския Олимп.

Великоморавската мисия на Кирил и Методий, от нея сега се навършват точно 1150 години, ще трябва да е втората, вече много по-мащабна, просветителска мисия. Уговорена на най-високо равище, между византийския император Михаил III, от една страна, и от великоморавския княз Ростислав и княза на Нитра Святополк, от друга, Великоморавската мисия си поставя като мащабна цел обучението на цял един народ - славяните във Велика Моравия. Същевременно, както научаваме от изворите, сред новопокръстените моравски и панонски славяни трябвало да се изкоренят "тръните на пороците", сиреч езическите преживелици.

Малко по-късно Великоморавската мисия ще бъде използвана като модел от учениците на Кирил и Методий за християнизацията и образованието в България по времето на княз Борис-Михаил. Ако обаче престанем да се съмняваме в Брегалнишката мисия ще се уверим, че ако по Брегалница мисията на Кирил и Методий е повече покръстителна, то Великоморавската им мисия и делото на учениците им в България са най-мащабното образователно дело в цялото Средновековие.



Извори



"След това [в периода 855-859 г.] той [Константин-Кирил Философ (826/827-869)] отиде на река Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А пък които намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православната вяра и създаде им букви на славянски език. Тези, които обърна в християнската вяра, бяха 54000."

Из "Житие и подвизи на преподобния наш отец Кирил Философ", Х в.



"Когато философът [Константин-Кирил] се завърнал в Константинопол [Цариград], моравският княз Святополк [пратеничеството било от името на великоморавския княз Ростислав (846-870) и на неговия племенник Святополк, княз на Нитра] се научил за това, което той бил извършил в страната на хазарите. Князът се грижел за народа си и изпратил пратеници при споменатия император [Михаил III (842-867)], като му съобщил, че народът се бил отказал от почитането на идолите и желаел да пази християнския закон. Но те нямали такъв учител, който ясно и съвършено да ги учи на този закон. Той молел императора да му изпрати такъв човек в страната му, който да може съвършено да разясни на народа му вярата, изискванията на закона и пътя към истината. Императорът, изпълнявайки молбата му, помолил същият гореспоменат философ да се яви при него и заедно с брат му Методий го изпратил там, т. е. в земята на славяните, като го снабдил щедро с пътни разноски от своята каса. Когато с божия подкрепа те пристигнали в тази страна и местните жители, узнали за тяхното пристигане, се зарадвали твърде много, особено когато научили, че те носели със себе си мощите на св. Климент и светото евангелие, преведено на собствения им език от споменатия философ. И така те излезли извън града и ги посрещнали и приели с голяма почит и голяма радост. [Апостолите] започнали усърдно да вършат това, за което били дошли: учели децата им на азбуката, уреждали църковни служби и си служели с косата на своето красноречие за премахване на различните заблуждения, които намерили сред онзи народ . . . Те останали в Моравия четири години и половина, напътили народа на тази страна в истинската вяра и оставили там всички писания, необходими за църковното богослужение."

Из "Италианска легенда" на епископ Гаудерих, IХ в.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=415258

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010120200040001301

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011051900040001301