През уикенда отсъствах от София и от виртуалния свят. Когато се върнах, първо научих, че е починала известната ни режисьорка Иванка Гръбчева. Отворих си сетне компютъра и там намерих две писма от нея - в едното ми отправяше поздрав за празника, в другото препостваше информация и правеше възвания, защитаващи европейското кино от унифициращата пета на Холивуд. Два или три пъти бях гостувал у дома й. Разговорите с нея бяха удивително живи, а цветистият й език и откровеността й ми бяха допаднали. Вероятно и тя ме бе оценила в нещо, защото след тези срещи ме стори обект на някои свои споделяния в Мрежата.

Така че, когато научих за смъртта й, ме парна мисълта



за внезапно оскъдняване,



за поредното изчезване от този свят на човек със силен дух. Светла й памет.

После се замислих за друго: Световната мрежа освен всичко останало е в състояние да удължи живота на човека, да се окаже място, където духът витае сам по себе си. Впрочем, писаната словесност също. Ето, чета писмата й с дата 24 май на 26-и, нея вече я няма. И понеже българските писатели не са само значки, с които по 24 май се закичват телевизионните програми и се гарнират обществените прояви, а са създатели на текстове и идеи, нека отдадем дължимото на писателя Любомир Николов. (Всъщност има трима достойни автори с това име в нашия най-нов литературен живот. Единият Любомир Николов е поет, дългогодишен емигрант, автор на няколко книги с поезия. Другият Любомир Николов е писател фантаст и преводач - на "Властелинът на пръстените" освен много друго, също така участник във форума на "Сега", доколкото зная.)

Сега говоря за третия Любомир Николов, създател на няколко сборника с разкази. В новата му книга "Слънчев бряг, код жълто", излязла наскоро, едната новела е за човек, решил да живее във виртуалния свят, дори когато вече го няма в материалния. При това изпипал нещата така, че след смъртта си се оказва не по-малко креативен, отколкото преди това. А по размах на присъствието си стига дотам, че дори най-близките му започват да се съмняват дали наистина го няма. Многохилядните далечни пък изобщо не се съмняват в абсолютната му реалност. Ще кажете "фантастики". Или ще кажете -"ах, какви творци имаше на времето, а сега - пустиня и нищета". Аз ще ви кажа, че се лъжете. Пустинята и нищетата в сферите на духа днес са единствено колапс на комуникацията.

За които вина носи, разбира се, обедняването, но и всеки, който сам си е врътнал комуникационното кранче. Който се е свил във вътрешната си черупка така, както изложен на въздействието на продължителен студ организъм започва да захранва с кръв само най-важните органи, за да оцелее. Затова крайниците измръзват първи. Само че - което важи при физиката и биологията - при работа на духа може да прехвръкне в сферата на чудесното. Има сведения (в книгата, посветена на руския лагерник отец Арсений и пребиваването му в системата на ГУЛАГ) как двамина оцеляват при минус 30 градуса само със силата на духа. Две денонощия. Без храна и вода. Дошлата да прибере замръзналите трупове комисия открива пребития студент Алексей и отец Арсений под дебел слой скреж, но напълно живи. Феномен, решил докторът. Религиозни фанатици, прокоментирал началникът на лагера.

Най-големият феномен при човека е изборът. "Иванка Гръбчева е дъщеря на прочутата комунистка Митка Гръбчева, терористка, на това родство се дължи кариерата й, не щем, не гледаме, не зачитаме" - казват тези, които най-често оформят съставите



на констативните комисии



Независимо от политическата конюнктура. Самата Гръбчева нарича такива "папагали на демокрацията". Тя също имаше избор. Можеше да прави бездарни филми, да ниже правоверни кинопослания, да трупа тоталитарните левчета в сериозни имоти и да не умре с 240 лева пенсия, осигурявайки едва лекарствата си. (Между другото, дишаше трудно, с кислороден апарат, затова само сутрин приемаше гости, след обяд обикновено се влошаваше.)

Тя направи "Таралежите..." с братя Мормареви, "Жребият" по Свобода Бъчварова, направи "Златната река" на без време отишлия си "български Стайнбек" Георги Богданов, направи "Изпити по никое време" и "Една калория нежност"... "Тези, които обвиняват Георги Данаилов, че е агент на ДС, са идиоти" - палеше се тя по време на една от срещите ни. "Жожо е кадърен човек, никога за никого не е доносничил, аз работех с него и знам!"

За да не стои без работа, когато нямаше какво да снима, превеждаше - дори поезия. Извини ми се, че е превела Волф Бирман не съвсем по каноните на мерената реч, и ми показа това:

* * *

Обичам всичко,

което имам свободата

да изоставя.



Човек обича

една държава,

една страна,

една жена,

един живот.



И поради това

малко обичат една държава,

някои - една страна,

много - една жена,

и всички - живота.



Всичко е наред, казвам, всичко е наред. Бих сменил "малко" с "малцина" и "много" с "мнозина", но и така става ясно кой колко е жив.

-------

Интервю с Иванка Гръбчева от поредицата "Бележити съвременници на Миряна Башева" - на 14-а стр.