"Ех, ако в ГЕРБ имаше някоя Мерилинка - тогава предвиждахме такъв живот в дегизировка..." (Павел Шопов.) |
Идеята беше проста до гениалност. В най-гигантския шприц за торта, който можеше да се намери на пазара, трябваше в домашна обстановка да се засмучат пАрите на пържещи се кюфтета. Обект ХХХL трябваше да бъде причакан в парламентарното фоайе и духът от шприца да бъде изпуснат в непосредствена близост до него. Обектът неминуемо щеше да се понесе към бюфета, а по пътя Павел Шопов, предрешен като парламентарен секретар, щеше да я насочи към злокобното стълбище с думите:
- Има ремонт, оттук вече се минава за бюфета!
Предвиждаше се подир обекта да се сурне Десислав Чуколов с плоскости стиропор в ръце и при наближаване на стълбищната теснина услужливо да ги провре от двете страни на обекта за по-пълно и качествено заклинване. Сетне трябваше да му залепи устата с тиксо. По някое време избухна спор дали това е хуманно, или не, но нещата тутакси се уталожиха, когато Новият Джингиби с властен тон обяви, че интересите на Татковината стоят над всякаква хуманност.
Но ето, че се случи голяма издънка. Синът на полка Кристиянчо бе изпратен на въпросното стълбище за логистична подкрепа. Тъй като бе съвсем нов в парламента, той бе получил само устно описание на Обект ХХХL. По някое време покрай него с танцова стъпка, тананикайки: "Бате Бойко, 100 процента ще ти вдигнеме процента!", премина бившата министърка Лилето Павлова. Като я погледна изотзад, младокът реши, че това е Обект ХХХL, и от голямото напрежение, забравил новите инструкции, се втурна към нея с канския вопъл:
- Ти що обиждаш нашите избиратели, бе? Извини се! Извини се! Извини се!
Изумяла, Лилето хукна като амазонка по стълбището, блъсна се в стената, като раздра ръкава на роклята си, пусна ужасна бримка на чорапа и откърти токчето на едната си обувка. Разчорлена и ужасена, нахлу в покоите на ГЕРБ. Като я видя и чу хълцащия й разказ, Бойко Борисов разярен се втурна към чертозите на Волен. Заблъска по вратата, досущ вълкът по къщичката на трите прасенца. Предвидливостта на прасенцата обаче си каза думата: вратата не поддаваше. Новият Джингиби, който се беше подготвил и за такива случаи, с небрежен жест извади от джоба си паник-бутон, натисна елегантно копчето му и след малко отвън се дочу страшна врява: "Ще му откъсна главата...Моля Ви, г-н Борисов...На кайма...Не буйствайте...Майка...Спок...Врата ти като на пиле...Освоб...Ще те пипна..." Веднага бе изпратен сигнал до НСО, Новият Джингиби бе изведен от сградата и откаран в неизвестна посока.
Настъпи решаващият ден. С развят перчем поборникът за народни правдини влезе през централния вход на парламента. Бойко Борисов го причакваше на задния вход, слушайки разсеяно обясненията на Цветан Цветанов, че ще застане пред съда досущ като Георги Димитров на Лайпцигския процес. И когато видя своя обект, вече беше късно. С бодра стъпка беловласият юнак застана пред вратата на залата, направи знака V с два пръста, после ги вдигна над темето си и показа на Бате Бойко зайче.
Извършил това свещенодействие, той влезе в залата, настрои погледа си на „свирепо" и се запъти към първия пулт за гласуване. Парламентът бе разтърсен от гръмки аплодисменти. Сърцето Бойково се сви: почувства се като уволняващ се боец, който гледа как дизелът червен потегля под носа му от Н-ската гара, оставяйки го самотен на перона.
Finis coronat opus!