Уж внимавам да не ходя по съмнителни места, обаче вчера какво се разсеях и взех та минах покрай Министерския съвет. А там опашки. Откъм банята, откъм метрото, откъм всякакви други възможни посоки - народ, народ! Ако сте ходили на концерта на Лили Иванова в "Арена Армеец" или на поклонение на севернокорейски лидер в Пхенян, имате начална база за представяне.

Разумът викаше "Бегай оттука!", обаче аз не, присламчих се да видя какво става. Мъж на средна възраст с костюм втора употреба дояждаше баничка с вид на рециклирана, та го попитах и той ми обясни - всичките тези хора били кандидати за заместник-министри в правителството. Изръмжах му на разума ми "Видя ли какво щяхме да пропуснем!", а на мъжа казах:

- А не може ли който иска за министър, да се нареди?

- Министрите вече се уредиха. Останаха места за заместник-министри.

- Е, каквото - това - казах мъдро, съвсем като заместник-министър. - А по документи ли става, или има изпит?

- По роднинство - отговори ми той.

- Как така? - повдигнах по-рунтавата си вежда. - Абе, чух аз нещо за такива работи, ама мислех, че са гнусни лъжи.

Мъжът лапна като тюлен хамсия последното парче баничка, смачка на топка хартията и я хвърли към кошчето. Не го уцели, но пък параболата беше съвършена.

- По дяволите! - изръмжа той. После ме погледна кучешки. - Моля ти се, братче, не казвай на никого, че не съм уцелил! Глася се за заместник-министър по баскетбола!

- Спокойно, нищо не видях! Ама кажи за подбора!

- Какво за подбора? То е ясно - по роднинска линия, за да няма измами. Документите се подправят и купуват, на изпита можеш да препишеш и да ти подскажат, обаче не се ли е съешавала сестрата на братовчедката на лелята, на чичото, на баджанака с братовия син на вуйчото на лелинчото, край, света да преобърнеш, не можеш да подправиш това!

Трябваше да призная, че звучеше невероятно обективно. И малко обезкуражаващо - единствено по линия на еротичните програми, които със сигурност не само аз гледам неволно след полунощ, бих могъл да намеря допирна точка с правителството. Другият вариант бе да търся някаква далечна роднинска връзка, все през девет колена в десето ще се закача поне за бабата на заместник-министъра по праза.

Споделих тези мои разсъждения с мъжа и той повдигна рамене:

- Какво да ти кажа - шансовете са малки. Аз, дето миналата година на сватанака кучето му се заклещи с кучето на братовчеда на лелята на заместник-министъра по прашките, и пак не съм сигурен, че ще стане работата с министерстото на баскетбола, пък ти с тия далечни роднинства... - той ме изгледа със съжаление. - Я по-добре не си губи времето тука, ами се нареди на онази, най-голямата опашка!

- За кое министерство е тя?

- Тя е за оранжерийни розови домати от Петрич по два лева килото.

Изгледах го - бе искрен, защото усещах ясно злорадство.

- Добре - казах, - но първо ще отнеса хартийката на омбудсмана! Баскетболът не ти е атомна енергетика, та да я лашка кой както хване!

- Прав си! - извика той - Затова като стана заместник-министър, ще те взема за експерт!

- Началник на кабинета на заместник-министъра - казах сухо.

Стиснахме си ръцете. Взех му номера на телефона и отидох за домати...