Светът наблюдаваше с интерес как шефът на "Епъл" Тим Кук заяви, че компанията му е платила всички дължими данъци. Изявлението му звучеше, сякаш тя е платила всичко, което е трябвало. Разбира се, има голяма разлика между тези две твърдения. Не е изненада, че компания с ресурсите и мозъците на "Епъл" ще направи каквото може, за да избегне възможно най-много данъци в рамките на закона. Макар че Върховният съд, изглежда, обяви корпорациите за хора със съответните права в делото "Обединени граждани", това правно обяснение не ги снабди и с чувство за морална отговорност; те имат способността да бъдат навсякъде и никъде по едно и също време - навсякъде, когато се продават продуктите им, и никъде, когато трябва да декларират доходите от тези продажби.

"Епъл", както и "Гугъл" бяха облагодетелствани от това, което щатското и другите западни правителства предоставят - високообразовани работници, обучени в университети, които правителството финансира директно и индиректно чрез възможности за щедри дарения. Основните проучвания, върху които се градят продуктите им, се дължат на



постижения, платени от данъкоплатците



- като интернет, без който тези компании не биха могли да съществуват. Просперитетът им зависи отчасти от законовата система, включително от опазването на интелектуалните авторски права; те пожелаха и накараха правителството да принуди държавите по света да приемат нашите стандарти - в някои случаи на висока цена, платена с бъдещето и развитието на хората в развиващите се пазари и страни. Да, те създадоха гении и организации, за които справедливо получават признание. Но докато Нютон бе достатъчно скромен, за да отбележи, че стои на раменете на гиганти, тези индустриални титани не се срамуват от това, че използват безплатно щедрите преимущества на системата ни, без да желаят да допринесат съответното за нея.

Дори не е вярно, че по-високите корпоративни данъци задължително ще понижат инвестициите. Както "Епъл" показа - компанията може да финансира всичко, което поиска, с дълговете си, включително да изплаща дивиденти, което е още една маневра за избягване на справедливия дял данъци. Възможно е данъците върху приходите да се намалят, което значи, че доколкото тази инвестиция е финансирана от дължимите данъци, цената на капитала и възвръщаемостта се променят успоредно, без отрицателни ефекти върху инвестицията. Възвръщаемостта се третира още по-благосклонно и от ниските нива на облагане върху капиталовите приходи. Още повече ползи идват от другите детайли на данъчния закон като например частта за ускорената амортизация и данъчното облагане на разходите за проучвания и развитие.

Време е международната общност да се изправи пред реалността - имаме невъзможен за контролиране, нечестен, объркващ глобален данъчен режим.



Данъчната система е в основата на увеличаващото се неравенство,



което е характерно за повечето напреднали страни днес - с Америка начело и Великобритания малко зад нея. Изнемощяването на публичния сектор е главната причина САЩ вече да не е страната на възможностите, след като перспективите за живота на едно дете зависят повече от прихода и образованието на родителите му тук, отколкото в другите напреднали страни.

Глобализацията ни прави все по-зависими един от друг. Тези международни корпорации извличат от нея ползи, които например средният американски работник няма. Нямат ги и работниците в много други страни. Към това се прибавя понижаването на цените, които глобализацията повиши година след година до степен, че работникът на пълен работен ден има по-малък приход сега, отколкото преди 4 десетилетия. Международните компании се научиха да експлоатират глобализацията във всеки смисъл на термина, направиха същото и с пробойните в данъчните закони, които им позволяват



да се измъкнат от глобалните си социални отговорности.



Щатите не биха могли да имат функционираща корпоративна данъчна система, ако бяхме избрали системата на трансферните цени (където фирмите определят цените на стоките и услугите, които едната страна купува от другата, позволявайки ползите да преминат към единия или другия щат). В тази ситуация "Епъл" очевидно е способна да пренася приходите си, за да избегне калифорнийските данъци. САЩ са развили система от формули, в които глобалните приходи се изчисляват на базата на наетия труд, продажбите и капиталовите стоки. Но има много възможности системата да се доизглади в отговор на лесната възможност приходите да се местят, когато големият извор на истинска "добавена стойност" е интелектуалната собственост.

Някои хора посочват, че докато местата на производство (с добавена стойност) са трудни за идентифициране, дестинацията на продуктите не е такава (въпреки че с преноса на доставки това може да не стои точно така); те предлагат система, основана на дестинацията на стоката. Тази система няма да е изцяло справедлива, защото няма да доставя приходи на страните, които са понесли цената на производството. Обаче със сигурност би била по-добра от сегашната.

Дори ако САЩ не бяха възнаградени за глобалния си, масово подкрепян научен принос и интелектуалната собственост, произтичаща от него, страната поне щеше да извлече ползи от неукротимото си консуматорство, което поощрява иновациите. Щеше да бъде добре, ако съществуваше международно споразумение за данъчното облагане на корпоративните приходи. При липсата му всяка държава, която заплашва да наложи справедливи корпоративни данъци, ще бъде наказана с преместването на производството (и работните места) другаде. В някои случаи страната може да реши да блъфира. Други могат да сметнат риска за твърде голям.



От потребителите обаче не може да се избяга.



Дори и само САЩ биха могли да постигнат много в напредъка на реформите - всяка фирма, продаваща стоки там, може да бъде задължена да плаща данък върху глобалните си приходи, да речем, в размер на 30%, основан на консолидиран балансов отчет, но с намаление за данъците върху корпоративните приходи, платени под друга юрисдикция (с някакво ограничение все пак). С други думи, САЩ биха могли да изискват режим на глобално минимално облагане. Някои фирми може би ще се откажат от търговията си в Щатите, но се съмнявам, че ще са много.

Проблемът с международното избягване на корпоративни данъци е по-дълбок и изисква много сериозна реформа, включително справяне с данъчните оазиси, които приютяват парите от скритите данъци и съдействат за прането на пари. "Гугъл" и "Епъл" наемат най-талантливите адвокати, които знаят как да избягват данъци в рамките на закона. Но в системата ни не би трябвало да има място за държави съучастници в избягването на данъци. Защо данъкоплатците в Германия трябва да помагат за финансовото спасение на държави, чийто бизнес модел се базира на това, и защо гражданите на която и да е държава позволяват компаниите им да извличат облаги от тези грабители?

Да кажем, че "Епъл" или "Гугъл" просто се възползват от настоящата система, е да ги оставим да се отърват твърдо леко - системата не се е създала сама. Лобистите на международните компании я оформят от самото начало. Компании като "Дженерал електрик" лобираха и получиха закони, които им позволяват да избягват още повече данъци. Лобираха и получиха възможности да връщат парите си в САЩ при специални условия срещу обещанието, че ще ги инвестират в страната; и измислиха как да се съобразят с буквата на закона, заобикаляйки духа й. Ако "Епъл" и "Гугъл" защитават възможностите, създадени от глобализацията, отношението им към избягването на данъци ги направи символи на това, което може да се обърка и което вече е объркано в тази система.