Трудови аташета поискаха среща със социалния министър Хасан Адемов, за да го убедят, че са незаменими и в тази тежка ситуация за пазара на труда в цяла Европа трябва да останат на постовете си, въпреки че и в момента нарушават всички законови изисквания за дългосрочно командироване. Те настояват за разговор с Адемов, като командировката им да е за сметка на социалните и трудовите служби. В писмото, с което в. "Сега" разполага, Раймонд Сапарев (командирован в Испания, който неофициално отговаря и за Португалия), Екатерина Димитрова (Гърция и Кипър) и Тинка Троева (Германия и Австрия) обясняват, че отзоваването им ще доведе до сътресения в българските общности там и връщане на българи у нас, което пък ще вдигне безработицата.

Тримата са назначавани през 2005-2006 г. и мандатите им са удължавани многократно. А според закона за дипломатическата служба командироването може да е за максимум 4 г. и по изключение да се удължава най-много с година. Заради изтичането на сроковете социалното министерство обяви вътрешен конкурс за Германия и Испания. За Гърция нямаше подходящ кандидат.

Четвъртият ни трудов аташе - Тодор Кръстев (Великобритания и Ирландия), е назначен през 2011 г. и мандатът му тече. С такива ресори имаме и двама представители в Брюксел. Александър Евтимов е заел поста на трудов аташе преди повече от 8 г. Конкурсът за неговата позиция е прекратен, тъй като се явява само той. Бившият зам. социален министър Иванка Христова е там от 1 август 2009 г. като представител на социалното министерство в мисията ни към ЕС. Досега не е станало ясно какво правят двамата на фона на постоянните желания да не се допускат българи на трудовите пазари в Европа. Само преди дни германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих обяви, че с България се работи много трудно, и поиска втвърдяване на позицията спрямо имигрантите.

ДЕЙНОСТ

Трудовите аташета трябва да помагат за организирането на трудови борси. За 2012 г. организираните борси са 3 - Испания, Австрия, Лондон. През м.г. Троева беше командирована да помага при драмата със стотици зарязани български работници в Швеция. Тяхно задължение е да дават информация и за социално-осигурителните права на българите в чужбина, както и за пазара на труда у нас. По около 100 000 лв. на година средно излиза издръжката им в чужбина.