Поредно правителство пое ангажимента да ореже ненужните бюрократични спънки пред бизнеса у нас и да преразгледа размера на събираните от институциите такси. Кабинетът ще извърши пълен преглед на близо 1200 регистрационни и лицензионни режима на централно ниво, ще бъдат ревизирани и съществуващите процедури в общините.

Това обяви премиерът Пламен Орешарски след среща с представителите на работодателските организации. Орешарски се срещна и с представители на синдикатите, но тонът на работодатели и синдикални организации по традиция се размина.

Намаляването на административната тежест за бизнеса е един от изричните ангажименти в програмата на Орешарски. Вчера той обяви, че сътрудниците му са идентифицирали само на централно ниво 778 лицензионни, разрешителни и регистрационни процедури и други 420, които по характер се доближават до тях. "Допускам, че всички режими, които са по европейски регулации, ще се запазят във вида, в който предвижда синхронизираното законодателство, но ще направим всичко възможно те да се изпълняват в много по кратки срокове", заяви Орешарски. Той не се нае да прогнозира каква част от режимите могат изцяло да отпаднат, но увери, че наред с облекчаването на процедурите, те ще станат и по-евтини. Да намали административната тежест и таксите за бизнеса обещаваше и кабинетът "Борисов". Усилията обаче се изчерпаха с формално отчитане на отделни мерки и нова методика за изчисление на таксите, която така и не се приложи от всички и в законовите срокове. За да не се случи същото, новата работна група, която ще извършва анализа на регулаторните режими, ще е към Министерския съвет, на ниво зам.-министри.

"Съгласихме се с необходимостта от преработване на закона за обществените поръчки, като по-скоро вървим към вариант за изготвяне на изцяло нов закон, тъй като сегашният е променян многократно", заяви още Орешарски. Според него новите текстове трябва да гарантират, че достъпът до обществени поръчки ще бъде разширен. От работодателските организация настояват и за въвеждане на електронните търгове и е-досиета, в които да влизат много повече данни за поръчката, включително и за анексите и подизпълнителите по договорите.

По-добра регламентация в ЗОП при ползването на подизпълнители поискаха и синдикатите. Според Пламен Димитров от КНСБ ключова за бизнес средата е и липсата на сигурност за цената на електроенергията. Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" пък предупреди, че бизнесът не бива да се насърчава за сметка на работниците и някои теми като драстични промени в Кодекса на труда и въвеждане на възможност за по-дълго работно време са недопустими за синдикатите. Манолов намекна, че проблемът с бламирането на тристранния съвет заради въведеното законово изискване за деклариране на доходите на участниците в него ще бъде решен чрез отмяна на спорните текстове.

ОЩЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

БСК настоява за промени, които да гарантират предвидимост на нормативната уредба. Оттам искат срокът за обществено обсъждане на законопроекти и наредби да бъде удължен, а всяко изменение да минава и на предварителна, и на последваща оценка на ефекта. Държавата да дължи същите лихви като частния сектор при бавени плащания, настоява още БСК. Според бизнеса съдебните такси сега са непропорционално високи за малките фирми. Камарата счита, че праговете за обществени поръчки трябва да се намалят.