|
| *** |
- Пак "Достойното", днеска ме удостоиха, днес достойно се пей, магарета недни...
И той хвърли яростен поглед към Варлаамови, челото му притъмня, той изцеди последната капка на дъното на паницата, па каза злобно-ухилено:
- Знаеш ли, булка? Тарилйомът, като отиваше за черкова тая заран, купи един шаран, ей такъвакана голям ей. Та па забрави, ами влезе с него в черкова.
- У, мъжу! - извика булката и се прекръсти.
- Па влезе в черкова с шарана... Всичките хора се кискат, той отива да пали свещ, в една ръка свещ, в другата шарана.
- У, поганец недни!
Селямсъзът се изсмя яката, а с него 19 гърла нададоха гърмоносен смях, който смути тишината на двора и се разнесе по съседните къщи...
...Един страшен вик от Варлаамовата къща отговори на тоя смях. А то бяха клетви от булка Варлаамица и черковният глас на Варлаама.
Когато децата писнаха "Достойно ест", ненадейно на прозореца лъснаха две светли, валчести очи и един друг глас, тайнствен, неземен, се присъедини към концерта.
- Прссс! - каза Селямсъзът, като се извърна към Варлаамовата котка.
Но котката пак мечеше. Децата млъкнаха.
Веднага Селямсъзът хвърли настрана презръчника, скокна бързо, изръмжа нещо с устата си, излезе из вратата, заобиколи, улови котката на прозореца, слезна на двора, преметна се през Варлаамовия зид и я натопи три пъти в кюпа му с черната вапцилка.
Като я пусна на земята, белоснежното животно се изгуби из нощта, от която стана по-черно...
***
...Кога Хаджи Смион възви из Селямсъзовата улица, съгледа голям куп любопитни, които се трупаха пред вратните на Копринарката и на Селямсъза и с наслаждение слушаха клетвите, що си пращаха двете съседки, които делеше стоборът.
Скоро любопитният Хаджи Смион разбра, че снощи Варлаам, подир вечеря, като чул злодейския смях на Селямсъза и на цялото му "яково" поколение, побеснял от гняв, та излязъл, та закачил оголения рибен гръбнак на портата му в същото време, когато Селямсъзът вапцвал котката в кюпа му. Заранта обаче, когато Селямсъзът видял пред вратнята си куп дечурлига, които зяпали учудени пред обесения гръбнак, а Варлаам и жена му съгледали, че котката се оваляла в халищата им, оцапала възглавниците и копринената рокля, както била сложена вечерта на ковчега, те разбрали изведнъж всичко - и най-ужасната кавга на света се почнала между злобствуващите съседи.
- Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! - викаше булка Варлаамица от крушата.
- Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! - викаше булка Салямсъзка от покрива при коминя.
- Да те порази Господ!
- Да те убие чумата!
- Да те прокъсне!
- Да се вампирясаш!
- Огън да гори тебе и децата ти!
- Живеница да ви изяде двама ви!
- Гиди свиньо, дванайсеткиньо!
- Гиди ялова кукувица!
- На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!
- На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!
- Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко!
- Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!
Селямсъзът седеше на 6-ото стъпало на стълбите, гологлав, изпотен, разядосан, морав-червен и с мустаци, наострени кръвожадно. Той не викаше, а само клюмаше одобрително на всяка сполучена клетва на жена си и грухтеше от време на време.
Приличаше на един генерал, който е поставил батареята си на ближна могила и наблюдава действието на огъня. Види се, същата тактика следваше и противният генерал, чиято батарея от своята стратегическа точка бълваше огън и смърт. Залповете ставаха по-чести и по-смъртоносни. На трескателните гранати-поразии от батареята на генерала Варлаама батареята на генерала Селямсъза отговаряше с пукателни бомби-проклетии, от които тряскаха небесата и керемидите! Най-подире батареята на генерала Варлаама хвана чувствително да предрезнува; това като съгледа неукротимият Селямсъз, след минутно съвещание с шапията си реши да прати тозчас няколко анадолски гюллета попръжни и с тоя кръстосан огън да нанесе последния удар на неприятеля.
И извади емфявата си кутийка и смръкна емфие, както направи френският пълководец при Аустерлиц. Свети пръв Трифоне Зарезане, какво съвпадение!
|
| Генералчета. Рис. Ив. Кутузов ("Дневник") |
