Нарисуван през 1938 г. от Джери Сигел и Джо Шустър, Супермен е гастролирал над 50 пъти на големия и малкия екран от 1941-ва до днес. Най-популярната версия остава тази на Ричард Донър, когато Кристофър Рийв изигра ролята на героя в синьо трико. През 1978 г. неизвестният актьор е избран измежду 200 кандидати за ролята. Макар че в средата на 90-те падна от кон и се парализира, славата на Кларк Кент не напусна Рийв до смъртта му през 2005 г.

Оттогава с обичания американски герой се случиха няколко неща: Брайън Сингър пробва да го съживи в "Супермен се завръща" през 2006-а, но публиката не го прие охотно. С "Човек от стомана"- да бяха го кръстили "Не човек, а желязо"! - "Уорнър" отново се опитват да влеят свежа кръв в героя с S на гърдите. Супермен поначало е труден за съвременната публика герой със своята едноизмерност - той не е мрачен и противоречив като Батман, не е извън закона като Спайдърмен. Морално остарял и предизвикващ лека усмивчица у преминалите 13-годишна възраст, все пак се радва на митологичен статут в САЩ. Тук е друго - за българския зрител Кларк Кент не е много повече от културист в синьо-червен карнавален костюм, който лети.

С новия Супермен се е заел Зак Снайдър. Познаваме го като режисьор на ефектни тупалки без сюжет - "300", Suckеr Punch. За разлика от Нолан в Батман и Сам Рейми в Спайдърмен, той не се е опитал да търси дълбочина и конфликт в един от най-американските и праволинейни герои (Супермен все пак е извънземен, макар да е отгледан и изградил моралния си кодекс на земята). Той е там, за да спаси планетата, да лети със свръхзвукова скорост и да раздава шутове на лошите, помитайки всичко по пътя си. Младият Хенри Кавил е в ролята главно заради хубостта и мъжествеността си - 49% от първоначалната публика на филма в САЩ са жени. Снайдър прави това, което може - разрушава половината свят и не му мига окото. Жалко, че 3D-то не е на нужното ниво.

Сред тежката артилерия в актьорския състав са Даян Лейн и Кевин Костнър - като земните родители на героя, Ръсел Кроу не успява да блесне като биологичния му баща Джор-Ел, а Майкъл Шанън и особено облеклото му са леко странен избор за антагониста ген. Зод. Но все пак "Супермен" е космическа опера - от първите си кадри на Криптон до ретро костюмите и космическите кораби, които поразяват земята с гравитанционно оръжие. Ейми Адамс е чудесна като любимата и многократно спасявана от героя репортерка Лоис Лейн, а Лорънс Фишбърн играе редактора на "Дейли планет". Има и намек за алтерегото на Супермен - залюхания и очилат журналист Кларк Кент.

Най-големият недостатък на "Човек от стомана": той се взема твърде насериозно. В него няма грам смях и лекота въпреки лекия му жанр. Дори "Черният рицар" на Кристофър Нолан, обвиняван често в липса на хумор - Нолан впрочем е ударил едно рамо на сценариста Дейвид Гойър - беше по-духовит. Супермен по условие е анахронизъм, но супергерой от 2013-та без лафчета и ирония е анахронизъм два пъти.