Преди 11 години "Таласъми ООД" изгуби битката за първия анимационен "Оскар" за пълнометражно кино с "Шрек", но си остана един от най-обичаните и успешни филми на "Пиксар". Всъщност по онова време всичките им филми предизвикваха само суперлативи и широко отворени от възхищение усти. Нещата се промениха (незаслужено) след 11-ия им и най-успешен филм "Играта на играчките 3". "Колите 2" предизвика смесени чувства, при всички случаи бе по-зле от оригинала, а и нещо много често взеха да правят продължения вместо оригинални истории. Оттогава работата на "Пиксар" се гледа под лупа и зрителите/критиката започнаха да се осмеляват да казват и лоши думи за техните филми. Сравнително незаслужено бе наплют "Храбро сърце", а сега "Университет за таласъми" отнася обвинението, че не бил свеж и сензационен колкото предшественика си.

Да разсеем тази заблуда - филмът е прекрасен. "Таласъми ООД" бе весела приказка за добре смазана поточна линия, в която чудовища стряскаха деца нощем, за да генерират електричество от писъците им (а в същото време панически се страхуваха от тях). Новият филм не е точно продължение, а предистория. Майк Вазовски и Съли са още бледи юноши - по-точно зелен юноша и синьо-лилав космат такъв - които се опитват да се дипломират като страшилища в Университета за таласъми, на моменти силно напомнящ "Хогуортс". Майк мечтае за това от мига в детството си, когато при екскурзия във фабриката "Таласъми" ООД, той попада в сектора за плашене и един от работниците му подарява шапката си. Съли пък е от известен таласъмски род, сам огромен и страховит, и смята, че нищо друго не му е нужно, за да плаши ерудирано.

Сметките и на двамата се оказват без кръчмар. Необичайният им тандем ще премине през много изпитания. Те ще се лашкат между позициите на аутсайдери и любимци, ще участват в олимпийски игри по плашене, ще открият победата, загубата и приятелството. И накрая - ще отворят вратата, зад която спят "отровните" деца, за да ги стреснат до смърт и да счупят плашомера.

Разюзданата фантазия на аниматорите от "Пиксар" ражда нови и нови пъстри, уродливи и сладки герои, които дефилират във филма на Дан Сканлън. (От познатите ни таласъми тук по-големичка роля има само още един - Рандъл, останалите са чисто нови и кой от кой по-странни на вид.) Хуморът е бетон, а поуките от историята - типично по пиксарски затрогващи дори за най-коравосърдечния зрител.

Филмът е в почти задължителното за анимациите днес 3D, което и "Пиксар" последователно налага в работата си - въпреки че удобно за най-малките има и двуизмерна версия, дори у нас. "Таласъми ООД" по-рано тази година беше конвертиран в триизмерен формат, както и друг стар хит на студиото - "Търсенето на Немо". Продължава и традицията преди всеки от игралните им филми (вече 14) да ни се представя по една чудесна късометражка. След 5-минутния шедьовър La Luna, показан с "Храбро сърце", този път това е любовна история за син и червен чадър, които се срещат след много перипетии в дъждовен ден. Тя е нарисувана с такава прецизност, че изглежда почти като игрално снимана.