|
| Пачуърк на Прехода. Български лявоцентърен десен. ДесЕн, бе, тикви. |
- Лютви, аз не се срамувам от връзката ни. Но ти си прав, че няма да ни разберат. Обществото не е узряло да приеме политическия промискуитет и порно в кочината. Те доскоро мислеха, че си разменяме партньорите относително рядко, а истината е, че при нас всеки се сношава с всеки - и няма край нашир и длъж! Но как да обясня на нашите избиратели, че си лягам и с тебе, и с оня душевно Волен човек, и с когото и да било, стига да не страда от еректорална дисфункция. Твоите избиратели са лесни, Лютви. Те преглъщат всичко, свикнали са. Те не правят разлика между политическата система и - да речем - половата система на Буриданово магаре.
- Ще ти кажа нещо, което знам от моя кръстник в политиката, Великия доминатор Ахмед, Бащата на етническия модел. Като философ ми е казвал, че парадоксът на Буридановото магаре всъщност се споменава за пръв път от Аристотел, който обаче го описва с куче, което трябва да избира между еднакво съблазнителни храни. Но моят Учител Ахмед доразви този парадокс по следния начин: нашето куче-електорат има от едната си страна 3-4 телешки пържолки, а от другата страна - парче сух хляб. Ние казваме на кучето: "Ти избери хляба, пък пържолките остави на нас. Задоволени и сити, ние на спокойствие ще мислим как да подобрим положението ти. Можем да мислим за хидроинженерство, можем да мислим за обръчи и порции". И кучето избира хляба. В противен случай ще послужи за указателен знак - къде е заровено кучето.
- Не електорат, а злато! Завиждам ти, Лютви. А пък аз май ще гриза дървото в ПЕС. С мойте се оправих лесно - те власт не са виждали от малки и ги тресе гьонсуратлъкът. Ама в ПЕС какво ще им говоря... Гьонсурат е хубава дума, турска.
- Грешиш, Сергей, това е квазитурцизъм, създаден на местна почва от турските думи гьон и сурат. Но такава дума в турския няма. Така че и ний сме дали нещо на езика в Империята. Трябва да се гордеем с общата си история и култура, Сергей, трябва непрекъснато да се учим на заедност, а не на някакви псувни като "Майце си"...
- А Волен ще го игнорваме ли?
- Да не сме луди! Сергей, ти си нещо объркан, дай да ти пипна челото. Волен ни е безусловно необходим. Това е партньор, с когото политиката е сладка като плод на познанието, като тайна перверзия и като бременна с очаквания нощ. Цирк ще ти разиграе в президентството, задните си части може да върти във всички посоки на света и да прави географски открития, може да симулира оргазъм публично, а може и да накара хората си да му направят римска костенурка от маса за бридж-белот. Всяко изявление - изстъпление; всяка плюнка - поток на съзнанието. Моралът му е толкова широк, та чак хлопа. И си е отгледал електорат почти като нашия. Че ти погледни какво беше поведението му в предишния парламент - как ли не се гъзурчи тоя човек! - та с Бойко, та против, та по средата, лево, десно, фрикции, фракции... И все пак на последните избори качи резултата. Извинявай, ама Волен не го давам за 3 бесепета. Давам му комисията "Антикорупция" и не ми свиди. За парламентарна етика и конфликт на интересни аз по-подготвен човек не знам.
- Аз и Бойко си го харесвам...
- Бойко има голям потенциал, но го прахосва, защото е романтичен бандит. Иска да бъде обичан, харесван, тачен. Иска да "дава", да строи, да му искат автографи и да го хвалят даскалиците. Да му целуват ръцете бабите и да му пипат мускула репортерките. И в крайна сметка - да умре красиво за Правдата. А в нашата игра няма място за романтика. Всичко е грубо, дълбоко и прикрито, поне докато не зомбираме електората дотолкова, че да станем откровени свине. Затова, знай: сега направихме грешка. Но грешката е вярна, Сергей, защото хората видяха нашата решимост. Любовта е сляпа, Сергей - катарзис и катаракта. А сега се обръщай към стената и да спим.
Скоро не бях срещал на това място толкова духовитост по актуална тема