Премерен удар срещу извънпарламентарните партии, получили 1% от действителните гласове на парламентарен вот, готвят депутатите. Въпреки обещанията да не се пипа субсидията им и сградите, предоставени от държавата, в обобщения проект на БСП и "Атака" за промени в Закона за политическите партии (ЗПП), приет от правната комисия в сряда вечер, тази възможност остава. На последните парламентарни избори 6 партии прескочиха този праг - НФСБ, РЗС, Движение "България на гражданите", "Глас народен", ВМРО-БНД и "Лидер". Това предизвика острата реакция на засегнатите и на неправителствени организации.

Левицата и "Атака" внесоха отделни предложения за изменения в ЗПП, съгласувани и одобрени от ДПС. Основната цел бе да се отмени заложеният принцип "парите следват депутата", който насърчаваше прескачането на народните представители от група в група. В общия законопроект обаче остава и старата идея на националистите да се спре финансирането за малките партии, както и да им се отнеме възможността да ползват под наем държавни или общински помещения. Ударът на "Атака" бе насочен срещу враговете на Волен Сидеров - НФСБ на Валери Симеонов и РЗС на Яне Янев, но ще засегне и други формации.

Проверка на "Сега" показа, че членовете на временната правна комисия в НС не са съвсем сигурни какво точно са гласували в сряда. Шефът на комисията Христо Бисеров (ДПС) обясни пред "Сега", че на първо четене депутатите от БСП подкрепили проекта на националстите, тъй като в него се съдържало и собственото им предложение за премахване на партийното номадство. Хората на Лютви Местан пък се въздържали именно заради идеята на "Атака" да спре кранчето на малките партии, което подкопавало плурализма в политическия живот. Обединяването на двата проекта пък се налагало заради парламентарната процедура, което означава, че теоретично все още има възможност идеята на атакистите да бъде подкрепена в пленарната зала. Бисеров обаче е оптимист, че БСП и ДПС няма да допуснат приемането на промяната.

Явор Нотев от "Атака" обясни, че при гласуването в сряда са били одобрени единствено текстовете срещу прехвърлянето на партийната субсидия. По думите му сега няма възможност да се наложи собствената им идея, тъй като тя не срещала политическа подкрепа. Но атакистите не се отказват окончателно от нея и в бъдеще ще подновят предложението.

И Филип Попов от левицата не бе сигурен какво е било гласувано в комисията, на която и той е член. Той обясни, че въпросът все още се обсъжда и не е гласувано решение. Негов колега пък звъня на сътрудниците в комисията, за да уточни, че само са обединили проектите, но не са одобрили промените на второ четене.

Допълнително объркване създава и каченият на сайта на парламента доклад за общия законопроект, в който присъстват два варианта - със и без през предложението на "Атака".

------РЕАКЦИЯ

От Асоциация "Прозрачност без граници" заявиха, че подобно решение би върнало "системата на финансиране на политическия живот в зависимост от неясни корпоративни и олигархични интереси". Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева, която взе почти 4% на изборите на 12 май, обявиха, че "с мотива да се спестят държавни пари управляващите партии целят да бетонират статуквото на настоящия парламент и да го пренесат в следващия, като пресекат всяка възможност за истинска демократична алтернатива на партийния картел".

-------ЩЕДРОСТ

ДПС пък изрази готовност да развърже държавната кесия за независимите кандидат-депутати. Вчера лидерът на движението Лютви Местан каза, че ще предложи те също да взимат субсидия, ако са прескочили "регионалната бариера" - например ако за влизане в парламента от даден район са необходими 8000 гласа, а независимият е получил 15 хил. Той се обяви и за премахване на дължимия депозит за участие в избори на независимите, който сега е 10 хил. лв.