Защо голяма част от населението предпочита да не работи, след като има толкова незаети работни места? Отговорът е прост. Ако можеш да получаваш два-три пъти повече пари като помощи за безработица, за инвалидност плюс помощи като субсидирано жилище, безплатен мобилен телефон, купони за храна и прочее, отколкото като надница за временна или почасова работа и да си живееш спокойно, защо ти е да работиш? През 2011 г. правителството на САЩ похарчи над 800 млрд. долара за такива "помощи", което надвишава разходите по социалните и здравни осигуровки.

В "Денвър арена", където Обама произнесе речта си след избирането му за президент през 2008 г., една жена в публиката бе запленена от словото му и заяви, че вече няма защо да се тревожи дали ще може да изплаща вноските си за колата и за ипотеката на жилището си, защото той ще се грижи за това вместо нея. В Кливлънд друга жена каза, че ще гласува пак за Обама, защото й дал безплатен мобилен телефон и възможности за други безплатни услуги. Преди да измърморите, трябва да знаете, че програмата за безплатни мобилни телефони бе създадена през 2008 г. от президента Буш чрез Универсалния фонд за услуги. Таксите за тези "безплатни" телефони се плащат от всички доставчици на телекомуникационни услуги от приходите от плащащите техни клиенти. Въпреки политическата риторика през последния половин век достъпът до безплатни услуги всъщност е най-голям при администрациите на републиканците. Политическото влечение към безплатното е двупартийно.

То е и толкова силно, че



тревожен брой хора избират да служат на държавата



на помощите, вместо да управляват сами собствената си съдба. Икономистът Николас Еберщад от института "Американ Ентърпрайз" е убеден, че американците са се превърнали в нация от вземащи, които застрашават основната характеристика на националната ни психика - да разчиташ на себе си. Той предоставя данни, които сочат, че социалните плащания в САЩ от 1960 г. насам се увеличават годишно с 9.5%. И отчита, че през последните 50 г. постоянно нарастващите плащания към американците са се увеличили със 727%. През 2010 г. тези плащанията са възлизали на 2.3 трилиона долара, като социалните осигуровки са били 31% от тях, "Медикеър" (здравните осигуровки - бел.ред.) - 24%, поддръжка на дохода - 12%, други плащания като безплатни мобилни телефони, помощ за училище, за жилище - 8%, и осигуровка за безработица - 6%. В резултат на това 49% от американските домакинства получават една или повече правителствени помощи, което се равнява на 18% от личния доход и е бреме от 7400 долара за всеки американец.

Икономическият ни анализ показва, че пенсионерите, работили 40 г. и живели 20 г. след пенсионирането си, ще получат два пъти повече от това, което те и техните работодатели са внесли за пенсия по време на трудовия им живот. Само пенсионерите, които живеят 10 или по-малко години след пенсиониране, не получават от социалното осигуряване повече пари, отколкото сами са внесли за пенсия. Но с удължаването на живота кой ще плаща всички обещани допълнителни помощи? Повечето хора, които не са си написали домашното (сред тях и Конгресът), не осъзнават, че помощите в здравното осигуряване надвишават тези в социалното. От 1965 г. насам "Медикеър" изисква по-малко от 3% вноска от брутната заплата на работещия, а повечето хора получават повече от 250 000 долара здравни плащания, преди да навършат 74 г., и то ако не страдат от тежко заболяване. Ако приемете, че за 40 г. трудов стаж получавате по 100 000 долара годишно - това прави общо само 120 000 долара вноски в "Медикеър". Като се съгласи да се грижи за всеки американец от пенсионирането до смъртта му, Конгресът наруши едно свещено споразумение и използва настоящите вноски за финансиране на други правителствени разходи, вместо да позволи натрупване на вноските за следващите 50 г.

Данните от преброяването на населението в САЩ сочат, че през 2000 г. процентът от американци, живеещи на или под прага на бедността, е бил 11.3 или 31.1 млн. души. Преброяването от 2010 г. показва 75% ръст в бедността в сравнение с предишното преброяване. Тя е стигнала 15.1% или 46.2 млн. души. Както често става с правителствената статистика,



има голяма вероятност за политизирани грешки



Например, когато човек бъде уволнен от работа, има основание да се смята, че ще попадне в сивата икономика и няма да декларира доходите си.

Друг фактор е участието в работната сила. Този показател измерва цялата работна сила и включва както всички трудещи се, така и тези, които активно си търсят работа като процент от неинституционализираното население. През 2012 г. Антъни Рандацо от Фондация "Рийзън" обърна внимание върху един цикличен проблем - когато процентът на безработица падне, участието в работната сила би трябвало да се покачва. След края на рецесията през 2009 г. обаче и двата показателя се движат в една посока - участието на работната сила бе 64.9% - най-ниско от 1981 г., а безработицата е 10%. През 2012 г. участието в работната сила падна до 63.4%, падна и безработицата до 7.8%. Рандацо допуска, че това се обяснява с тенденцията на спад в участието в работната сила за повече от десетилетие. Въпреки обяснението на президента Обама напоследък за създаването на работни места спадът в безработицата всъщност не се дължи на създаването на реални нови работни места, а на факта, че повече американци отпадат от работната сила заради влечението по безплатните неща, които предоставя правителството. Рандацо е уверен, че по-ниското участие в работната сила ще е трудовата норма на бъдещето.

Защо да работиш, ако не можеш да намериш работа, сравнима с тази, от която са те уволнили, и след като правителството е готово да те издържа? Анализирахме какво би получил самотен родител с 3 деца от щатското и федералното правителство за една година и ако работи на непълен работен ден на минимална заплата и живее във Флорида. Безплатните и субсидирани придобивки включват: жилищно настаняване, социално подпомагане, покриване на режийни разходи, телефон, училищна закуска и обяд, детски надбавки, здравни услуги, хранителни купони и помощи, лекарства, образование, училищни тестове и данъчен кредит.



Всичко това надвишава 47 000 долара годишно,



което е с 200% над прага на бедност във Флорида.

Изследователите от Националното бюро за икономически проучвания цитират изследвания, според които в трудни икономически времена приблизително 30-40% от кандидатстващите за степен на инвалидност биха се върнали в работната сила, ако икономиката е в по-добро състояние и ако няма възможност да се възползват от степента на инвалидност (Autor and Duggan 2006).

Много хора си добавят доход към безплатните правителствени помощи, като работят в сивата икономика и не плащат данъци нито върху единия, нито върху другия доход. Други пък избират друга правителствена придобивка. От средата на 2010 г., когато милиони американски граждани вече бяха изразходвали полагаемите им се 99 седмици помощи за безработица, броят на работещите, възползващи се от помощта по социалната осигуровка за степен на инвалидност, нарасна с 22%, което е ръст с 2.2 млн. души.

Трудещите се с инвалидност в момента получават около 20% от общия бюджет на социалните осигуровки и броят им постоянно расте (Ковалски 2012). Ковалски се позовава на правителствено проучване, което сочи, че 99% от хората, получили право на обезщетение по схемата на социална осигуровка за инвалидност, остават на тази помощ до края на живота си. Икономистите Дейвид Отър и Марк Дугън (2006) твърдят, че спиралата на тези инвалидни осигуровки сред невъзрастното население е резултат от три основни фактора: първо - Конгресът свали прага за признаване на инвалидност за ползване на тази осигуровка, второ - Конгресът увеличи размера на помощта, с което насърчи повече хора да кандидатстват за нея, и трето - Конгресът увеличи броя хора в трудовата сила, които имат право да кандидатстват (Autor and Duggan 2006). Влечението към безплатното кара политическата класа да се чувства много горда от постиженията си в създаването на държава, която зависи от помощи.

Когато правителствените програми изглеждат безплатни, потребителите



проявяват по-голямо желание да ги използват.



"Медикеър" е прекрасен пример за това - фармацевтичните и диагностични тестове се увеличават с промяната в новите помощи (Pauley 2004). Изследванията сочат, че хората с осигуровки в "Медикеър" използват с 50% повече медицинска помощ и грижи от хората, които имат частни медицински застраховки.

През 1990 г. Мизес анализира двуострия меч на зависимостта от правителството и цената на човешкия фактор. Днес Джордж Глайдър (2012) отново говори за този риск, като изтъква, че 70% от безразборните правителствени разходи обезценяват човешкия живот, като плащат на хората да бъдат болни, инвалиди, да не работят, да не се женят, да бъдат бедни, бездомни, пенсионери. Той е убеден, че тези програми, които би трябвало да решават проблеми, не правят друго, освен да възпроизвеждат и разширяват действието си, като разпространяват зависимост.