Минавам аз през площада и веднага ме дърпат за пеша на сакото:

- Ела при нас!

Спирам се и питам:

- Защо?

- За да протестираш! Омръзна ни да ни управляват мошеници. Не щем на главите ни да седят разни политикани, които ни казват какво да правим, сякаш ние сме олигофрени, които не могат да различат лявата от дясната си ръка. Долу!

Освободих пеша си от тяхната хватка и им рекох:

- Тц! Вече протестирах срещу това! И то няколко пъти през последните петилетки. Не ща да оставам тука при вас.

Веднага се надигна вой:

- Мръсник! Предател! Не те е срам!

Вдигнах рамене и отминах. Чувал съм и по-лоши неща за себе си.

След стотина метра друга тълпа пак ме спря:

- Ще останеш ли при нас?

- Вие какви сте?

- Ние протестираме срещу статуквото, искаме демонтаж на системата.

- Браво - похвалих ги аз, - продължавайте така. За демонтажа на системата съм протестирал общо около хиляда пъти през годините назад. Вече не ща да демонтирам нищо.

- Ти си кретен! - рекоха ми протестиращите. - Кога си участвал в това, като ние едва преди три минути захванахме протеста?

- Преди години!

- Кретен!

Нищо не отговорих и закрачих напред, но не задълго - пътят беше преграден с барикада!

- Мога ли да мина напред? - учтиво попитах едни хора, които вееха байраци от барикадата.

- Само ако участваш в нашата подписка. Вече хиляди се подписаха под нашите искания.

- Може ли да я прочета? - попитах.

- Какво ще четеш, подписвай и бегай оттука!

Опънах се:

- Няма. Вече толкова много подписи съм сложил под всякакви петиции и възвания, че спокойно мога никъде да не се подписвам до края на дните си!

Онези от барикадите развяха гневно байраците си.

- Че това е много глупаво! Как ще защитиш своите искания, ако не се подписваш!

Вдигнах рамене:

- Аз нямам никакви искания. Вие сте тези с подписката, вие се борите, не аз.

- Махай се оттука! Заради такива като тебе сме на този хал! - закрещяха ми от барикадата.

Исках да попитам на кой точно хал сме, ама вече никой не ми обръщаше внимание.

Следващите, които носеха знамена и плакати, направо ме заклеха:

- Твоето място е при нас! Ние единствени подкрепяме управляващите и не можем без тях! Ела при нас!

Най-честно ги попитах:

- Защо? За какво съм ви аз!

- Не трябва да допускаме силите на хаоса и ретроградното да надвият. Трябва да защитим управниците ни, ако ще и с бой!

И този път не се съгласих:

- Много мразя да ме бият, и то без причина. Не разчитайте на мен!

- Знаехме си - рекоха ми право в очите. - Има такива гадове като тебе!

- Не - рекох, - просто не ща да заставам до никого.

После продължих:

- Мен никой не ме защитава, когато не съм доволен, когато не мога да си плащам сметките, когато всеки ме удря в гърба или в кантара, когато ме обират или когато ме глобяват без причина. Кой ме защитава? Никой. Чао!

- Ние ще те защитим!

- Да, бе - рекох, - такива сладки приказки ми говори всеки, дето иска да гласувам за него или да се подпиша в нечия подкрепа, или поне да не протестирам с повод или без повод. Всеки у нас води политика от днес за утре, ние живеем от днес до утре, а всички искат да защитаваме морал и ценности, като че ли ще векуваме. Не стават така работите! Започвайте революцията без мен и никак не разчитайте на гласа ми.

Онези ме погледнаха накриво:

- Я кажи, друже, ти с кого си?

Най-честно отговорих:

- С никого!

- И защо, така не може да се живее! Човек трябва да има позиция, да протестира и да се бори ката ден! Нещастник! Предател! Махай се оттука!

Така ми викаха протестиращите, а по-нервните започнаха направо да ме налагат с плакатите си. Тръгнах си оттам, но преди това им го рекох право в очите:

- Човек може добре да поменува и без протести. Защото всички, които дойдат на власт, клеветят народа, че ги е избрал. Ей с това не съм съгласен!

Всички дружно ме напъдиха от протеста си.