Има защо египтяните да са ядосани тези дни - и те го показват. Първата годишнина от управлението на президента Мохамед Морси бе ознаменувана с огромни протести и контрапротести, разпалващи отново страха от политическо насилие. Зад всичкия този гняв стои един прост факт - египетската икономика е в голяма беда.

Откакто бившият президент Хосни Мубарак бе свален през 2011 г., държавните приходи спаднаха рязко. Бизнесът е в застой и инвестициите намаляха, докато инвеститорите чакат политическата мъгла да се разнесе. Междувременно разходите на правителството растат. Размерът на субсидиите на храните и енергията се повишава заедно с цената на петрола на световния пазар. Египетските потребители обаче плащат същите цени като преди. Енергийните субсидии сега са повече от 16 млрд. щатски долара на година, а тези за храни - 4 млрд.

Страна в толкова лошо положение обикновено би се обърнала към Международния валутен фонд (МВФ) за помощ, приемайки болезнени и дори политически опасни реформи, за да си осигури нужния заем. Но след две години преговори, започнати от първото временно правителство след това на Мубарак, Египет все още не е постигнал съгласие с МВФ. Преговорите сега са на заден план до парламентарните избори, които ще се проведат тази есен или през 2014 г. Междувременно резервите на страната от чужда валута се стопиха от 36 млрд. щатски долара преди протестите до 16 млрд. през май 2013 г. По това време кредитният рейтинг на страната бе намален от B- нa CCC+ от кредитната агенция "Стандарт енд пуърс" и бюджетният дефицит надвиши 11% от БВП.



Много фактори обясняват провала на преговорите между Египет и МВФ



Националната гордост например изигра категорична роля. През юни 2011 г., след като двете страни достигнаха предварителна договорка, оглавяваното от Върховния съвет на военните сили правителство заяви, че Египет все пак няма нужда от заем и ще се стреми към собствени решения вместо тези на МВФ. Страхът от последствията също бе спирачка за реформите отчасти защото нито едно от правителствата след 2011 г. нямаше силна подкрепа. Много египтяни смятаха правителствата, формирани под властта на Върховния съвет на военните сили, за опорочени от войската и във всеки случай за временни. Въпреки че Морси бе честно избран, опозицията непрекъснато оспорва легитимността му. Не е изненада, че никой няма голямо желание да инициира тежки реформи.

Каквито и да са били причините предишните египетски правителства да откажат да сключат договор с МВФ, това бе възможно само заради щедрата подкрепа на богатите на петрол и газ страни в региона. Катар снабди Египет с 5 млрд. долара след избирането на Морси през юни 2012 г. Част от парите дойдоха като директни депозити в централната банка, а останалото - като заем с ниска лихва. Малкото емирство изпрати още 3 млрд. през април 2013 г. отново като заем с ниска лихва. Саудитска Арабия обяви 4 млрд. долара помощ в средата на 2011 г. и до декември 2012 г. бе изплатила близо 1.75 млрд. долара от нея, повечето в депозити. Останалото вероятно ще бъде дадено като заеми за проекти за развитие и малки и средни предприятия. Междувременно Турция обеща заем в размер на $ 2 млрд. през септември 2012 г. Дори Либия отвори джобовете си - през април 2013 г. страната обяви и незабавно даде безлихвен заем от $ 2 млрд. Въпреки разликата между обещаното и даденото Египет е получил близо 10 млрд. щатски долара досега - много повече, отколкото би взел от МВФ или западните донори, които щяха да последват фонда. ЕС например обеща едва 900 млн. долара, а Конгресът на САЩ заплашва да отмени оскъдните $250 млн. икономическа помощ.



Помощта, идваща от страните от Залива, Либия и Турция,



има две основни предимства за Египет. Първото е директното депозиране на парите - нещо, което МВФ дори не би тръгнал да обсъжда и което позволява на Египетската централна банка да закрепи топящите се ресурси. Второто преимущество е, че регионалната помощ не изисква икономически реформи. Но тя има политическа цена - Египет, който се смята за най-важната и влиятелна страна в арабския свят, се превърна в длъжник на богатите производители на петрол.

Спорно е дали отлагането на реформите служи на дългосрочните интереси на Египет. Въпреки това е ясно, че крехкото правителство приветства помощта на съседите си като възможност за това. Решението на страната през юни 2011 да се откаже от заема на МВФ дойде след заявлението на Саудитска Арабия, че ще даде на Египет помощен пакет от 4 млрд. и първия транш от тях. Нещо подобно се случи и през 2012 г. През септември Турция обяви 2 млрд. долара заем, а през декември Саудитска Арабия и Катар изпратиха още пари. Скоро след това Египет замрази преговорите с МВФ за втори път. Въпреки продължаването им същото се случи през април, когато Либия изпрати 2 млрд. и Катар обяви допълнителна помощ от 3 млрд.

Способността на Египет да избягва финализирането на какъвто и да е договор с МВФ може би е предвестник за бъдещето. Международните финансови институции все по-често се сблъскват с конкуренцията на други спонсори. Двустранната помощ винаги е била важна част от международната система и извор на влияние за страните, които могат да я доставят. Главните спомоществователи досега бяха западните страни от Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Техните политически цели и разбиране за икономическо развитие бяха близки с тези на МВФ и Световната банка.



Сега обаче внушителен брой други страни могат да предоставят помощ





Някои от тях са големи - като тези от БРИК - и имат бързо растящи икономики, които могат да ги превърнат в доминиращи сили в бъдеще. Други - като Катар - са прекалено малки, за да се превърнат в икономически фактори от световна класа, но пък имат природни ресурси, които им осигуряват достатъчно пари. Както показва случаят с Египет, тези страни могат да използват милиарди за двустранна икономическа помощ, когато Щатите не могат да отделят почти нищо. И във всеки момент могат да обявят помощи, за които МВФ би преговарял с месеци.

Това противоречи на една от главните цели на международните финансови институции. От 80-те години МВФ, Световната банка и ОИСР се опитват да координират правилата, които налагат на получателите, целейки прилагането на икономически политики, които ще доведат до развитие. През 90-те изглеждаше, сякаш задачата е почти свършена. Новите спонсори обаче имат свои собствени правила. Очевидно е, че старите финансови институции вече нямат монопол над подкрепата за страните в беда.

Египет обаче се нуждае от дисциплината, техническата подкрепа и съветите, които МВФ и Световната банка могат да доставят, а страните от Залива - не. Египет се нуждае и от повече пари, отколкото институциите могат да генерират. Предизвикателството е да се осигури баланс между различните спонсори и подкрепата от Запад да не спре заради идеята, че нуждите на Египет са били посрещнати.