Евродепутатите ще разгледат другата седмица въпроса с визите за страните от Западните Балкани на сесия в Страсбург. |
Изискванията за визи за кратък престой в ЕС бяха вдигнати временно за петте балкански държави през 2009 и 2010 г., но рязкото повишение на молбите за убежище по несъстоятелни причини принуди страните членки да поискат ЕК да се занимае с проблема. Според Мера двегодишните преговори са довели до компромисен текст на законопроекта, който има подкрепата на десните и либералните групи в Европейския парламент.
Евродепутатът Таня Файон обаче заяви, че постигнатото споразумение не е нито балансирано, нито полезен компромис. "Нарастващият натиск за повторното въвеждане на визите за някои от страните в Западните Балкани ни доведе дотам, че отстъпихме част от правомощията си", заяви тя пред ИЮ Обзървър. Според нея отмяната на общите решения на парламента за визите ще отвори кутията на Пандора за промяната и на други видове законодателство.
Мнозинството от търсещите убежище в ЕС идват от Западните Балкани, но под 5% от тях получават статут на бежанци. Скорошен доклад на Европейската служба в подкрепа на убежището показва 49% увеличение на кандидатстващите от района през 2012. Предполагаемите фактори за това са бедността, расизмът и възможността за получаване на временна финансова подкрепа или подслон в ЕС, твърди ЕСПУ. Общо 53 000 молби за убежище са били подадени през 2012 г. от граждани на Македония, Черна гора, Сърбия, Албания и Босна. Това число е по-високо от броя на бежанците от Сирия и Афганистан, взети заедно.
ЕП ще разгледа позицията си по клаузата за отмяна на визите следващата седмица. Ако евродепутатите постигнат съгласие върху текста, законопроектът ще бъде гласуван на пленарна сесия в началото на септември.
НАМЕРЕНИЯ
Малко над четвърт от емигриралите в Холандия българи искат да се върнат в България, гласи доклад на холандската Служба за социално и културно планиране. Около половината българи в Холандия имат работа, като често тя е няколко часа седмично, но заплатата е по-висока, отколкото в България. Повечето от тях са слабо образовани и имат проблеми с местния език. В момента в Холандия са регистрирани 21 000 българи.