|
| Началото на танкова атака на съветската войска при Курската дъга. Танк Т-34 преминава над окопите, за да започне боя, след танковете и под тяхното прикритие ще тръгне и пехотата; юли 1943 г. |
Не са равнозначни четирите големи военни събития, за които отворихме дума по-горе, ни най-малко даже. Преломът при Сталинград бе платен с почти 1,13 млн убити и ранени съветски войници. Загубите за германската войска са още по-големи - убити, ранени и пленени са 1,6 млн. войници, офицери и генерали. И до днес местните, обединени във всякакви издирвателски клубове, не успяват да погребат всички загинали, от 1993 г. разкритите нови останки на над 50 хиляди съветски, немски, румънски воини погребват заедно, в едно и също военно гробище в близост до града.
Вероятно най-кървавото сражение в човешката история и неговите герои са почетени в десетки градове на Европа, чак до най-западните й покрайнини. Улици, площади, станции на метрото са назовани с признателност към саможертвата на бранителите на Сталинград. Няма защо да се ровите в плановете на София, а и на кой да е друг български град, там няма да намерите нищо по въпроса. Дори в чест на 70-годишнината от тия мрачни събития нито един общинар не се сети да покръсти една поне улица в памет на боевете при града на Волга, които доведоха в крайна сметка до освобождението и на България. За сметка на това, в София си имаме изобилно улици, булеварди, площади, метростанции, кръстени на болнави и глупави немски и италиански принцеси. Дали пък няма да е по-добре да минем само на цифрови означения, така поне по-малко ще ни е срам от общинарите ни . . .
* * *
Вярно е, че когато стане дума за прелома във Втората световна война, сраженията при Сталинград винаги се съчетават с Курската битка. Нека ми бъде позволено да не се съглася.
Да, наистина именно Курската битка даде възможност на съветската войска да разгърне напълно възможностите си и да стигне в крайна сметка до Берлин и Виена. Да, победата при Курската дъга е знаменателно военно събитие, което помогна в решаваща степен за победата на антихитлеристката коалиция. И да, пропадането на плановете на германското командване от пролетта и лятото на 1943 г. (вж. Извори) окончателно предреши краят на Втората световна война.
Но единствено Сталинградската битка е в основата на този безспорен военен успех на Червената армия. Когато се вдълбочим в четенето на документите на германското военно командване от 1943 г., на дългите стенограми от обсъжданията в Главната квартира на Вермахта с безкрайните тиради на самия Хитлер, трябва непременно да направим два извода. След Сталинград германската войска не успява да се възстанови, липсата на достатъчно човешки ресурси от началото на 1943 г. насетне е главна тема на тези обсъждания. Всеки генерал, фелдмаршал, кой да е командир със зъби и нокти брани целостта на бойните си съединения, хора не достигат никъде.
Сталинградската епопея е военното събитие, което човечеството до тогава всъщност не познава - нито като мащаб, нито по силата на саможертвата на бранителите на града. Също в сянката на Сталинград ще намерим и още две големи военни победи на съюзниците от антихитлеристката коалиция. При битката за Тунис (май 1943 г.) Германия губи 100 хиляди убити, ранени и пленени воини, а Италия - 250 хиляди. Още 20 хиляди убити, ранени и пленени Германия са загубите при съюзническия десант в Сицилия, пак там италианската войска намалява със 150 хиляди.
Колкото и да са големи, победите при Курската дъга, превземането на Тунис и десантът в Сицилия са следствие именно от великата победа при Сталинград. Само на обилието от числови данни за тези събития не може да се противоречи. През март 1943 г. 72% или 159 сухопътни дивизии от всякакъв вид, от общо 204 в германската войска, са блокирани в боевете на Източния фронт срещу частите на Червената армия, останалите 28% са пръснати на Балканите, в Африка, в Дания, Норвегия и Финландия, в западните покрайнини на Европа. Точно след Сталинград съвещанията при Хитлер се затлачват в безкрайни пазарлъци за всяка дивизия, за всяко оръдие, за всеки танк. Стенограмите нагледно показват как военачалниците противоречат неспирно на самия фюрер, щом той обяви, че трябва да събира от тях нови и нови бойни съединения.
Вярно е, че през 1943 г. Германия успява да запълни 84% от човешките си загуби при Сталинград - 800 хиляди през първата половина на годината, а останалите - до септември. В резултат на "Указ на фюрера за всестранното използване на мъжете и жените за задачи по отбраната на райха" от 13 януари 1943 г. във войската са призовани както нови набори от невръстни юноши, така и мъже до 50-годишна възраст. Струва ми се съвсем излишно да отбелязвам, че нито новобранците, нито възрастните, нито върнатите от болниците могат да бъдат пълноценни войници, войната във всички епохи е занимание за младежите в зряла възраст и за младите мъже, всички останали просто нямат необходимите сили и/или умения за да воюват.
И още. Курската битка е най-известното танково сражение, спор няма. В средата на миналия век обаче, за разлика от днес, основна бойна сила са войниците и офицерите, техниката е все още на втори план, нищо не може да бъде приведено в движение и да работи без човешко участие. Така че ще трябва да направим категоричен извод. Боеготовността на германската войска след Сталинград - в битката при Курската дъга, при превземането на Тунис и в Сицилия е поне двукратно намалена.
* * *
Доста вяло и обезсърчено преминава подготовката на германската войска за лятното настъпление през 1943 г. Макар и подготвена отдавна, настъпателната операция "Цитадела" Хитлер лично отлага - от 15 април за 3 май (вж. Извори). Цел на операцията е да се ликвидира Курската дъга - силно вдаден в немските позиции обширен плацдарм западно от Курск. С две мощни групировки - от юг (Белгород) и от север (южно от Орел) се предвижда ограждането на многобройните съветски бойни съединения там и ликвидирането им.
Но и в началото на май германската войска не е готова за началото на операция "Цитадела", на съвещание при Хитлер следва отлагане за началото на юни, водят се спорове дали всъщност операцията не трябва да се отмени напълно. На 18 юни Хитлер окончателно решава да приведе в действие нападателния план. На 21 юни е определена и началната дата - 3 юли. Операция "Цитадела" започва на 5 юли 1943 г., след нейния провал краят на нацистка Германия ще е вече скоро.
Извори
"Аз реших, веднага щом времето позволи, да проведа настъпателната операция "Цитадела" - първото настъпление за тази година.
Това настъпление ще има решаващо значение. То трябва да завърши с бърз и решителен успех. Настъплението трябва да ни даде стратегическата инициатива през пролетта [операцията започва след края на пролетта, на 5 юли 1943 г.] и лятото на тази година.
Във връзка с това всички подготвителни дейности трябва да се проведат с най-голямо внимание и действеност. По направленията на главните удари трябва да бъдат използвани най-добрите съединения, най-доброто оръжие, най-опитните командири и при наличието на значително количество боеприпаси. Всеки командир, всеки редови войник е длъжен да бъде проникнат от съзнанието за решаващото значение на това настъпление. Победата при Курск трябва да стане факел за целия свят.
Аз заповядвам:
Цел на настъплението да бъде средоточен удар, проведен решително и бързо със силите на една ударна армия от района на Белгород [с посока на действие на север] и друга - от района южно от Орел [с посока на действие на юг], чрез концентрично настъпление да се обкръжат намиращите се при Курск бойни съединения на противника и те да се унищожат . . ."
Из секретната Заповед № 6 на Главния щаб на сухопътните войски и на Главната квартира на фюрера; подписана от Хитлер на 15 април 1943 г.
"Според някои нови . . . съобщения, не е изключено противникът да е разгадал подготовката на немското настъпление . . . в началото [Червената армия] ще изчаква и постоянно ще засилва отбраната си в стремежа си да постигне предвидените настъпателни цели чак след като изтощи нашите сили . . . Попълването на неговите бойни съединения непрекъснато расте и това постоянно повишава военната му мощ. Противникът [ни] постоянно прибавя нови сили в дълбочина на позициите си, разположени срещу северния край на групата армии "Юг" и южния край на групата армии "Център" [по Белгородско-Харковското направление]. Поради това трябва да се предвиди, че противникът в очакване на немското настъпление ще увеличава непрекъснато числеността на бойните [си] съединения и ще повишава своята способност за отбрана, която и без това вече е на високо равнище . . ."
Из донесение на разузнавателния отдел на Главния щаб на германската войска; 2 май 1943 г.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?issueid=4204§ionid=5&id=0001301
http://www.segabg.com/article.php?id=435446
http://www.segabg.com/article.php?id=436562
. Така и съветската окупационна зона в Германия остана извън него, както и Финландия.