Познавачите на икономическата история имат свой поглед върху дълбоките причини за създаването на Европейския валутен съюз, върху неговите настоящи проблеми и перспективите на еврото. На фона на острата криза, която изживява еврозоната вече трета година, забележимо нарасна броят на тези, които винаги са твърдели, че създаването на Европейския валутен съюз е умряла работа. Видите ли, това още от самото начало не е бил икономически, а чисто политически проект. При оценката на целите на този проект едни твърдят, че европейците са въвели единната валута, за да обуздаят засилилата се след обединението Германия. Другите, точно обратното, са убедени, че германците са измислили еврото, за да превземат Европа.

Всичко това са измислици и митове, твърди британският историк Харолд Джеймс, преподаващ в престижния американски Принстънски университет. Той е проучвал продължителния процес на подготовка за преминаване към еврото и е твърдо убеден, че създаването на единната парична единица е било реакция на силните колебания на обменните курсове на националните валути през 70-те години. "Изходната ситуация е била следната: ако ние не можем да постигнем валутна стабилност по целия свят, то нека поне в Европа да има стабилни пари. Така че



ключова е била идеята за стабилността",



подчертава Харолд Джеймс. Експертът припомни, че тази идея е била реализирана в маастрихтските критерии. Те са установили за бъдещите страни от еврозоната ясни граници на бюджетния дефицит и на държавния дълг. Това беше гарант за финансова стабилност във валутния съюз. Впоследствие установените правила бяха нарушени, включително и от най-големите членове на този съюз - Германия и Франция. Но това вече е друга история.

Едновременно с подготовката на преход към общата валута Еврокомисията форсира икономическата интеграция вътре в ЕС. Целта беше в бъдещите страни от еврозоната да се внедрят еднакви правила за правене на бизнес. "Стремежът да се осигурят на всички еднакви условия в рамките на общия пазар е напълно разумен", отбелязва германският специалист по икономическа история Вернер Абелсхаузер, но веднага добавя: "Но на този стремеж противоречи очевидният факт, че в Европа съществуват различни стопански култури. Това означава: това, което е добро за едни, за други е лошо". Говорейки за различните стопански култури, Вернер Абелсхаузер, преподавател в университета в Билефелд, има предвид структурата, изграждала се в течение на дълъг исторически период. Така например в едни страни основата на икономиката представлява малкият и средният бизнес, а в други - големите концерни. В едни действат държавни системи за здравеопазване и пенсионно осигуряване, в други - частни.

Като пример за вредата, която може да нанесе стремежът към уеднаквяване на бизнес правилата, Вернер Абелсхаузер посочва реформата на испанската система на спестовни каси, която е създадена преди 100 години. По искане на Брюксел беше отменен принципът, според който общинските власти носеха финансова отговорност за своите спестовни каси. В резултат многобройните спестовни каси, свикнали да кредитират местния малък и среден бизнес, трябваше да търсят нов бизнес модел, а това имаше фатални последици за Испания. "Различните спестовни каси се обединиха в огромен концерн - акционерното дружество Bankia. Как всичко това завърши, ние вече знаем: Bankia банкрутира и се превърна в огромен проблем за цялата испанска икономика", напомни Вернер Абелсхаузер. Ето докъде води стремежът всички да бъдат поставени под един знаменател, подчертава той.

Именно подобни примери са довели до това, че днес



по-малко от една трета от жителите на ЕС



се обявяват за по-нататъшна икономическа интеграция в рамките на блока. Според Вернер Абелсхаузер няма нищо страшно в тези настроения. Той даже не смята за трагедия евентуален крах на еврото, защото е убеден, че за Европа биха били по-подходящи твърдите обменни курсове между многобройните национални валути, макар и периодично приспособявани към променящите се икономически условия.

Неговият британски колега Харолд Джеймс е убеден, че единната валута, в която вече са вложени толкова сили и средства, трябва да бъде запазена на всяка цена. Освен това той призовава спокойно да се отнасяме към разногласията вътре в еврозоната - за историка няма нищо ново в тях: "Можем да припомним цитати от 60-те и 70-те години на миналия век, които почти дословно съвпадат с днешните изявления. Още тогава същите тези французи и италианци са призовавали германците по-активно да включат печатницата и да поемат ролята на икономически локомотив на Европа".

Нещо повече, Харолд Джеймс е издирил изказване на британския икономист и главен редактор на сп. "Икономист" Уолтър Баджет, който още през 1869 г., размишлявайки върху перспективата от валутни съюзи в Европа, абсолютно точно предвижда съвременните конфликти.

Баджет е предполагал, че рано или късно нещата ще стигнат до противопоставянето между твърдата валута на северноевропейците, или "тевтонците", и меката парична единица на южняците, или "латинците". Прозорливият учен още преди 150 години е предположил, че "заради деловата активност на тевтонците и относителната разхайтеност на латинските нации предпочитанието ще бъде в полза на тевтонските пари".

Така и стана. Финансовите пазари явно харесват тевтонското евро, но за южните европейци това създава много проблеми. Но да се отказват от валута, която има толкова плюсове, те не желаят по никакъв начин. Следователно на тях ще им се наложи да се приспособяват - към самото евро и към тази стопанска култура, която то изисква.

Междувременно в Германия икономистите продължават спора дали кризата в Европа не се дължи на една-единствена кардинална грешка: въвеждането на еврото. И ако е така, не трябва ли да се разделим с единната европейска валута?

"Колко глупав съм бил на младини", признава един от най-известните германски икономисти - Ханс-Вернер Зин, шеф на Института за икономически изследвания "Ифо". При това става въпрос за 90-те години, когато се е обсъждало въвеждането на еврото и Зин вече е преполовил 40-те. По онова време той е страстен привърженик на общата европейска валута. Днес обаче е неин противник.



"Еврото беше гигантска грешка",



твърди икономистът пред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и цитира следното афористично заключение на британския финансов журналист Мартин Улф: "Този, който смята еврото за добра идея, явно е мазохист."

Според Зин еврозоната междувременно е стигнала до ситуация, от която няма "добър изход". Тя приличала на разпадащ се брак, в който разноските по развода са непосилно високи за партньорите. "Точно заради тези високи разноски обаче трябва да защитаваме еврото", казва германският икономист. В същото време му е ясно, че това не представлява истинско решение на проблемите.

Ханс-Вернер Зин смята, че пътят, предложен от политиците, е напълно грешен: той има предвид наливането на все нови и нови кредити за спасяване на закъсалите държави. Според Зин по този начин Европа залита в някакъв нов вид социализъм, защото дълговете се социализират - те се прехвърлят върху всички данъкоплатци, а ЕЦБ продължава с помощта на ниски лихви да прелива евтини кредити към Южна Европа, за които е ясно, че никога няма да бъдат издължени.

Волфганг Франц, бившият председател на експертния съвет на т.нар. икономически мъдреци, също смята, че ЕЦБ прави грешка, като продължава да изкупува държавни ценни книжа на закъсалите държави. Това било "смъртен грях" за всяка централна банка. Впрочем в Германия в момента с интерес се очаква решението на Конституционния съд в Карлсруе, който трябва да прецени дали ЕЦБ не е надскочила правомощията си, игнорирайки правата на отделните държави - членки на еврозоната.

Според Ларс Фелд, финансов експерт от Фрайбург и член на експертния съвет на германското правителство, би било редно във финансовата политика да навлезе по-силно принципът на личната отговорност. Експертът смята освен това, че Европа има спешна нужда от банков съюз. "Това беше недооценено в Маастрихт", казва той.

Клаудия Бух, единствената жена в съвета на икономическите мъдреци, също рекламира ползите от подобен банков съюз. Според нея в сегашната еврозона няма фатални диспропорции. И в рамките на други валутни съюзи се срещали подобни разлики - например между отделните американски щати. Онова обаче, от което еврозоната се нуждае,



е механизъм за закриването на неплатежоспособни банки



"Само по този начин може да се прекъсне възможността рисковете на банките да се прехвърлят върху държавите", смята Бух.

Берлинският макроикономист Михаел Бурда пък сравнява валутния съюз с общежитие, в което отделните наематели са длъжни съвместно да поддържат реда и чистотата на общите помещения. В собствените си стаи обаче всеки трябва сам да е отговорен за реда. Затова Бурда смята за особено важна утвърдената в Маастрихтския договор клауза да не се оказва помощ (No-bail-out).

Вижда ли се в крайна сметка светлина в тунела на еврокризата? Дали лекото намаляване на безработицата в Испания или забавянето на рецесията в Европа са трайни, или пък са само временни явления, дали има положително развитие в закъсалите европейски държави или не - и по тези въпроси мненията на експертите са твърде разнопосочни. Дали еврокризата ще приключи действително? На този въпрос Волфганг Франц не намира по-добър отговор от това да цитира чл. 2 от "Рейнската конституция на хумора", а тя гласи: "Каквото има да става, ще стане".