Ако се вярва на социолозите, 5-те сравнително малки партии, обединили се в т.нар. Реформаторски блок, имат много добри позиции откъм обществено доверие. Това е направо летящ старт за формации, повечето от които не са били нито веднъж в парламента. Дали обаче те се възползват максимално добре от този старт?

Може би е твърде рано да се дава отговор на този въпрос, тъй като блокът съществува по-малко от месец. В последните дни обаче политическата ситуация у нас е толкова динамична, че старите правила вече не важат. Нито правителството има 100 дни толеранс, нито пък опонентите му имат на разположение поне година, за да се подготвят добре за следващите избори. Все още не е изключено да има предсрочни избори до няколко месеца. И в този смисъл към настоящия момент партиите от Реформаторския блок не се възползват достатъчно от добрите си изходни позиции. Новото политическо формирование има проблем с идентичността на няколко нива - идейно, персонално и структурно. В идейно отношение в блока има две тези. Част от партиите в него гледат на инициативата като на пореден опит за консолидация на автентичната десница. Според други обаче този блок е по-скоро формация на граждани с различни политически възгледи, които обаче са обединени от общата си борба срещу олигархията. Партиите в блока имат споразумение да извадят на показ нови лица в политиката. Това споразумение обаче на няколко пъти бе нарушено от лидера на Движение "България на гражданите" Меглена Кунева, която даде няколко телевизионни интервюта в последните дни. Няма да е голяма изненада, ако и други бивши политически лидери нарушат това споразумение, като се има предвид, че в ДСБ на заден план е Иван Костов, а в "Синьо единство" Надежда Нейнски.



Проблемите относно структурата на блока също не са за пренебрегване



Към момента партиите в него избягват да говорят за това как точно си представят евентуално явяване на избори, дали техните структури си комуникират не само в София, а и по места с цел сближаване на позиции и т.н. Това означава само едно: този разговор, който - няма какво да се лъжем - е най-важният за всяка политическа формация, се отлага за последния момент. Това не вещае нищо добро за блока. Само преди няколко месеца разговорите за "Синята коалиция" също бяха оставени за последния момент преди регистрацията на кандидатските листи и в крайна сметка такава коалиция нямаше.

Все още не е ясно и какво се случва в отношенията между блока и СДС. Отговорността за това обаче не е само на 5-те реформаторски формации, а и на "Раковски" 134. В публичните си появи новият лидер на СДС Божидар Лукарски се придържа към тезата, че партията трябва да се дистанцира от ГЕРБ. Последният син конгрес обаче избра за негови заместници Емил Кабаиванов, Румен Христов, Любен Петров и Костадин Марков - все хора, които консумираха близостта с герберите. Тепърва ще трябва да се види дали линията за разграничение от ГЕРБ, които в последните месеци на своето управление превърнаха СДС в свой филиал, ще успее да се наложи в партията. Включването на СДС в Реформаторския блок е от изключителна важност за него. Колкото и да е отслабена от безкрайните вътрешни раздори, именно тази партия все още притежава марката на демократичните промени и европейската интеграция на България. Дори Бойко Борисов, който имаше цялата власт в държавата, положи изключително много усилия, за да си присвои марката СДС или поне да заличи остатъците от блясъка й. Той постигна известен успех в това си начинание. Но именно този успех се оказа решаващ за неговата политическа изолация в настоящия момент.



Партиите в Реформаторския блок засега разчитат



най-вече на това да оповестяват принципите, които ги обединяват. Едва ли има някаква неяснота за това каква платформа очакват потенциалните избиратели на блока - гаранция за демократични свободи, върховенство на закона, придържане към елементарните норми на морала при назначенията на държавни чиновници, спазване на правилата за конкуренция на пазара, възможности за бизнеса да функционира, без да е зависим от силните на деня, и т.н. Никак не е ясно обаче дали в Реформаторския блок ще се намерят достатъчно хора, на които избирателите да повярват, че ще се придържат към тези принципи, ако влязат във властта. Преди няколко дни стана публично известно обръщение на няколко университетски преподаватели, биографично свързани с най-ранния СДС, които призоваха блока да загърби надменността си, да се слее някак с протестиращите и да възроди оня син съюз от зората на демокрацията. Самото обръщение бе лишено от конкретни идеи как да се случи въпросното сливане с протестиращите, които на този етап се изявяват единствено като мощна група за натиск, която иска оставка на правителството, избори и прекъсване на връзките между политиката и мафията. Протестиращите отхвърлят всеки опит за излъчване на контактна група или на представители, които да артикулират исканията и намеренията им. Което е естествено, при положение че тези няколко десетки хиляди, които излязоха и излизат по софийските улици, не са идеологически еднородни. В този смисъл Реформаторският блок е изправен пред трудната задача



да удовлетвори носталгичните пориви на седесарите от зората



на прехода и на новото поколение, което няма спомен, още по-малко носталгия по онова време. Изглежда нереалистично, като прибавим към това и трудното условие блокът да бъде припознат от десните избиратели от активното средно поколение. В началото на 90-те онова СДС се превърна в емблема, защото събра енергията на бунта и надеждите на няколко поколения. 23 години по-късно няма никакъв смисъл да се сравняват тогава и сега.