В опит да залепят поне част от парчетата на счупеното обществено доверие управляващите се втурнаха да променят закони с небивала скорост. Тежки изменения като тези в закона за енергетиката минаха на първо и второ четене точно за 10 дни от появата си на бял свят. Депутати се надпреварват да внасят по-големи и по-малки поправки и намират темпото, с което работят, за похвално.

Ползата от това стресово прекрояване на законодателството е, меко казано, съмнителна. Качеството на законодателния процес в момента е много ниско, противно на хубавите обещания на премиера Пламен Орешарски да не се приемат промени без ясна оценка от въздействието им. Оценка на въздействието не просто няма - има бързане и напълно се претупват съгласувателните процедури и общественият дебат. В парламент без опозиция рисковете от това изобщо не са за подценяване. А за някои законопроекти като промените в Закона за устройство на територията например още отсега е ясно, че ще бъдат отменени от бъдещо Народно събрание.

Прави впечатление, че в кризисното изработване на законодателство Министерският съвет не упражнява никаква инициатива и засега оставя топката в ръцете на депутатите. Единствените законопроекти, внесени от кабинета до момента, касаят промени в имената на министерствата покрай структурирането на правителството и изменения, свързани със синхронизиране на българското с европейското законодателство. Това е доста екзотична ситуация на фона на декларирания програмен и експертен характер на кабинета - стига се до абсурда



експертите да не се ползват от собствената си експертиза



Липсата на инициатива на МС има няколко логични обяснения, но от това законодателният процес като качество не печели. Изготвянето на законопроекти на ниво изпълнителна власт е по-тромаво - и като написване, и като съгласуване. Проектите първо се съгласуват по министерства, после стоят за обществено обсъждане поне 14 дни, като получените коментари на теория трябва да се анализират и едва тогава тръгват към Министерския съвет и Народното събрание. Законодателната инициатива на депутатите върви по много по-къс път. В момента това се използва за кризисен PR, отчаян опит на парламента да си влее легитимност, със съмнителен принос за трайното и непротиворечиво уреждане на обществени отношения, каквато би следвало да е основната цел на законодателството. Не че това се случваше и при ГЕРБ.

Странно защо въпросът с минималното време за изразяване на становища по проекти за нормативни актове - минимум 14 дни според закона за нормативните актове, не се поставя за проектозакони, внесени от депутати. При спазване на тези срокове просто няма как промените в закона за енергетиката да бъдат внесени, обсъдени и приети за 10 дни. За промяната на закона за местните данъци и такси, с която бе премахнат данък колиба, бяха нужни точно 4 дни от внасянето до окончателното приемане на второ четене (с цената на сливане на първо и второ четене в едно). По същата схема бе променен и законът за висшето образование - за 4 дни. Така въведеното като уж временна мярка платено обучение в държавните университети, срещу което се обявиха през 2010 г. абсолютно всички партии извън ГЕРБ, получи поредната отсрочка.

Наред със съкратените срокове има пълно заобикаляне на практиката да се искат становища на съответните заинтересовани министерства и други държавни органи по внесени от депутатите промени. Незнайно защо това изискване е пожелателно в правилника на НС, а би следвало да е задължително при проекти, които се внасят от народни представители. Депутатите не разполагат с наличната експертиза в изпълнителната власт и съгласуването би следвало да е задължително. На фона на сроковете, в които бяха гласувани първите законопроекти на 42-рото народно събрание, начело с топ приоритета в законодателната дейност - прекрояването на закона за ДАНС по мярката на Делян Пеевски, съгласуване няма как да е имало. Няма публикувани становища по проектите и на подсайтовете на съответните водещи комисии. Не е ясно



какви са изразените мнения по проекта



за промени в закона за енергетиката, които сега шумно се оспорват от отделни заинтересовани страни, няма становища по много критикуваните промени в Закона за устройство на територията, с която бяха скроени правомощията на изкуствено създаденото Министерство на инвестиционното проектиране, нямаше становище на общините за премахването на данък колиба и т.н. Върхът на сладоледа бяха промените в енергийния закон, гласувани по тъмни доби през нощта. На една от свиканите по свечеряване комисии - в 20 часа, не присъства почти никой от заинтересованите браншови организации, а от администрацията на комисията обясниха, че не е имало време да ги поканят. Единствената комисия, която е търсила експертиза на министрите, е социалната комисия и ползата от това е видима. Така например от изразената от социалното министерство позиция по внесения проект за замразяване на вдигането на пенсионната възраст става ясно, че министерството съвсем не е щастливо от прокарването на тези промени сега и счита за по-правилно те да се обсъждат в рамките на дебата по бюджет 2014, с отчитане на направените препоръки от ЕК в областта на пенсионната реформа.



Внасяните на пожар проекти вървят с бонус "слаби мотиви"



Това е традиционна слабост на готвените у нас законопроекти, сега проблемът е обострен. Със странни мотиви към недоизпипани текстове е придружена иначе значимата промяна в Закона за народната просвета, с която се предлага да се въведат парични ваучери за родителите на деца, останали извън градините. Родителите на такива деца ще получават ваучер на стойност средномесечната издръжка, която общината доплаща на традиционно недофинансираните от държавата детски градини. Средномесечната издръжка обаче е само фраза и не е механизъм на разплащане - в едни градини доплащането е едно, в други - друго, има разлики между отделните градове. Нещо повече - от модела следва, че колкото по-големи са разходите на градината, толкова по-добре за отхвърлените деца, защото ваучерът им ще е по-висок. Незнайно защо проектът вменява на общините да изплащат своя дял от издръжката на отхвърлените деца, но държавата на свой ред си спестява собствения принос във финансирането на тази дейност. От текста не става ясно ще получават ли ваучери родители на деца в населени места без никакви детски градини.

В графата "промени със слаби мотиви" може да се включи и решението за удължаване на платеното обучение в университетите. Тук като мотив се изтъква фактът, че в бюджет 2013 не е предвидено адекватно финансиране на държавните университети. Това какво означава - че



догодина ще има повече пари ли?



Короната за неадекватно кратки аргументи на фона на залога отива за законопроекта, внесен от лидера на "Атака" Волен Сидеров, който предвижда облекчаване на забраната за тютюнопушене. Тук лаконично се заявява, че пълната забрана е довела до безработица за над 30 000 души и загуби в бюджета за над 300 млн. лв. Ако искате, вярвайте, повече аргументи няма, мотивите са обидно кратки.

До какви бомби ще доведе кризисно кованото законодателство в парламент без опозиция предстои да видим. В строителния бранш вече се твърди, че промените в ЗУТ ще доведат до хаос и липса на яснота кой за какво точно отговаря. Срещу промените в енергетиката се обявиха цели браншови организации и миньорите, иска се и президентско вето. Ако ще я кара така, по-добре Народното събрание наистина да не работи - включително и в името на усилията на отделни депутати, които се опитват да минимализират щетите или да прокарат отделни смислени идеи. Нещо повече - дотук думата лобизъм изобщо не бе спомената, а не е забравена. Властта вече взе да прави заявки за много теми по ръба - забрани за офшорки, затягане на изисквания в банковия сектор, странни идеи за промени в Закона за обществените поръчки като например изискването задължително да се работи с подизпълнители.