Що, бе, недей така, свестни хора са !

На който му е малко акъла да са му здрави краката. Могат спокойно да се организират и един от селото да събира сутрин млякото и да го кара до града с кола, каруца, рикша, все едно.... Със сигурност, когато разбият разходите за бензина и "заплатата" на шофьорчето, ще им излезе сметката. Но от друга страна мисленето не е силна страна на помаците, така че нека носят.

гр.Якоруда. И там тъй мъкнат мляко, и там говорят на турскоподобен език

Aaliyah
22 Юли 2013 14:04

Яловостта и всичките залягания, да се възроди помака, е очевидна; за изкоренението или поне отслабването религиозните предразсъдки и фанатизма – които отварят тая страшна пропаст между два братя от една и съща майка – може още много да се работи, без да се получи резултат. Можеби на бъдещето е съдено да направи това чудо. Но малко е за вярване. Не стават така лесно революции в съвестите на един народ, както в политическия му живот. Родопските помаци още дълги години ще да говорят на същия чист български език, ще да пеят същите сватбарски поетически песни, ще пазят своите стари български обичаи, но български дух няма да имат. Мохамеданският свят не е дал още пример на подобно надмощие на хуманното и националното чувство над религиозното. Захариев разправя, че дори до 18б9 г. чепинските помаци милеели и тачили своите роднини българи в Батак. Но след десетина години те се не подвоумиха да ги изколят безжалостно!
*****************
По свойствената на ренегатите черта, помаците са по-разпалени мохамеданци и от турците. Туркините не употребяват толкова страдание да се прикрият от погледа на българин, колкото помакините. Помакините даже клякат гърбом към срещнатият, и навеждат глава към земята. Мъжете им пък не знаят по-голяма обида от колкото да ги нарекат българин. По-разумните скриват и сдържат възмущението си, но притворството им излазя много явно по измененото им лице, както и другите турци, те мъчно могат да забравят миналото си господство и да се помирят със сегашното си, според тях, унизено положение. И ето защо продават и отиват в Азия. Емиграцията тук заема доста сериозни размери: нито мирния, сносен живот, който им е обезпечен, нито отстъпчивостта на правителството към техните просби или домогвания, която стига до галба и слабост дори, няма да задържи това стремление. Уверяват, че периодическото изселване на помаците се причинява от подбуждането на първенците им; те с парите, получени от проданта на имотите им, могат да си устроят пак един охолен живот зад границата. Но сиромасите помаци са осъдени на най-нещастно окаянство щом напуснат родното си пепелище.

Това същото става и с турците в другите места в княжеството. Окото им е все към Азия, въпреки грижите на правителството да ги прикове към земята на бащите им и дедите им. Г. Гастон Дешан, който не преди много е пътувал из Гърция, с тъга разправя как намерил тесалийските полета запустели, поради купното изселение на турците. Но за тях не е мило отечеството, дето се не развява зеленото пророково знаме, като господствующе над всички други. Турците нямат нашата любов към земята, дълбоката привързаност към родните кръгозори. За тях отечеството не е едно материално, осезателно нещо: то състои собствено в религиозната общност, в сбора на правоверните, в съзерцанието на минарето, отдето ходжата високо призовава исляма на молба към аллаха, и в спокойното и лениво съществувание на сметка на потта на гяурите. – Съседството им с гяурите само при такова условие е търпимо за тях. После, чергарският живот не е ново нещо за тяхното скитническо племе. Както някога в родните степи на Туркестан, мохамеданецът и днес, без много двоумение, се решава на преместване жилището си в други предели. Страстта към преселническия живот и днес живее в кръвта му. Ето защо турците така лесно напущат мастата, в които престаят да властвуват, и бягат от Кавказ, Румъния, Гърция, България, за да идат да прекарват нещастен живот в Азия.

Те са свенливи хора, щото открай време живеят скромно, да не кажа бедно, по вина на държавата, дето гледа най-вече в София да е лъскаво. Едни пътища като хората да имаше поне. И поминък за хората. Те и на това ще са доволни.