Иван Бойков е изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Завършил е Техническия университет през 1974 г. От 1997 до 2001 г. е народен представител и е член на комисиите по индустриална политика и по опазване на околната среда.





- Г-н Бойков, кои са основните проблеми в строителния сектор и може ли да се решат чрез създаване на ново министерство на инвестиционното проектиране (МИП) за сметка на разцепване на работещото регионално министерство?

- Строителството има хронични проблеми в последните 20 години. Промените в Закона за устройство на територията смениха модела на инвестиционното строителство. Свободата на пазара придоби много голямо значение, а строителството по принцип е силно регулиран процес. Затова като частни фигури бяха вкарани консултантите и надзорът. Но се видя, че това също има сериозни недостатъци. Проблемите започват още на ниво проекти. Работим по технически проекти с много ниско качество. Установихме го при строежа на магистралите, а сега, в по-голяма степен, при водните цикли. Имаме лоша база, върху която се проектира - кадастърът не е финансиран от години. По какви съображения - не знам. Но там, където има хаос, се извличат дивиденти. Липсата на кадастър води до това, че проектите не отговарят на действителността. Стига се до финансови загуби, до загуба на време, а се харчат обществени пари.

- Кой носи отговорността?

- Тези, които са управлявали регионалното министерство. Кадастрът е парадокс - той генерира пари, но те отиват в държавния бюджет. Въпросът е кой иска или не иска да има кадастър.

- А защо нивото на техническите проекти е ниско?

- Защото тази дейност бе подценена. Големите проектантски организации, с мощности и с памет, бяха разбити на групи, които работят по разни апартаменти. Обърна се голямо внимание на жилищни сгради и кооперации, а капацитетът за проектиране на обекти рязко намаля. На пръсти се броят проектантите във ВиК сектора. В сектора на пътищата остана само една голяма проектантска организация.

Освен това рязко се увеличиха съгласувателните процедури. Както и броят на проектите. За една къща, която е пета категория строеж, се искат 8 проекта и 28 съгласувателни процедури. В Германия законът е от 120 години и опростява изключително много процеса. Една къща се проектира от архитекта, който след това става и технически ръководител на обекта. Носи отговорността до края. Работи се на базата на архитектурен проект и на конструктивни сметки. И у нас е било така. Но сега работим по технически проекти. В Германия всички дейности на строителите след това са описани и регламентирани ясно. Между тия две неща се колебае идеологията на новото министерство.

- Министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов каза наскоро, че строителите "извиват ръцете на проектантите за сметка на качеството на проектите".

- Ама ние сме в единен процес. В момента работим на инженеринг и проектите, които са ни предоставени, се мъчим да ги адаптираме към ситуацията, да ги препроектираме, за да могат да се изпълнят водните проекти. Разделянето на проектанти и строители е непродуктивен процес. Понеже говорим за немския модел, който е най-близък до нас, там не е така. Тук изкуствено се създава противоречие, и то е заради едно-единствено нещо - няма пари. Това трябва да се каже ясно и категорично. От години не се дават пари за проектиране. Много приказки съм слушал от поне трима министри: тая година ще дадем 40 млн., догодина ще дадем 40 млн., трябва да има готови проекти до 2030 г. Работим с проекти отпреди 30 г. Магистралите се строят с проекти отпреди 30 г. Другите обекти се правят с копипейст. Колега ми разказа тези дни как по снимки от "Гугъл" са му правили проект на воден цикъл на един град. И сега колекторът се разминава с не знам колко метра от пречиствателната станция.

- Кой е този град?

- Няма да го кажа. Но са взели доста пари, а сега всичко трябва да се препроектира под формата на инженеринг, за да може да се работи. Липсата на качествени проекти и на проекти изобщо е огромен проблем.

- И какво - трябваше цяло ново министерство, което да блокира целия сектор, за да се реши този проблем?

- Със създаването на министерство на инвестиционното проектиране се търси решаване на проблемите по административен път. Те обаче не са административни, а са наложени и от системата на работа - от целия Закон за устройство на територията. И основната функция на новото министерство според мен е да раздели ЗУТ на два закона - за този, който подготвя строителството, и за този, който строи. Тук влизат и общите устройствени планове, заради които у нас станаха големи беди.

- Вие разбрахте ли кой какво ще прави след толкова противоречиви послания на самите министри?

- Ами след няколко разговора вече разбрах. Министерството на инвестиционното проектиране ще се занимава със законите, с общите устройствени планове на общините извън Черноморието. Когато проектът е за една област и е над 10 млн. лв., ще е в новото министерство, тоест при него минават водните цикли. Има и 82 закона, които трябва да се поправят, там има дублиране на функции. Тоест процесът ще продължи поне до края на годината. Досега общините бяха водещи при издаване на разрешения за строеж, сега и на мен не ми е ясно как ще става. Новото министерство ще контролира изготвянето на проектите до разрешително за строеж, което ще се издава от общините. А пък иначе общината поръчва, министерството одобрява. Малко се усложняват нещата.

- Няма ли да изгубим строителния сезон?

- Няма, ще се справим, но ще има повече затруднения при съгласуванията. Все пак строителният контрол си работи, нищо, че е под шапката на МИП. Главната задача пред г-н Данов е да подреди подготовката на проектите - общите устройствени планове, кадастъра и проектирането. Как ще се справи, ще видим.

- Сам казахте, че вече се чувства забавяне?

- Има забавяне на старта на обекти, но те не са фатални - 15 дни за проект, който ще се прави две години, винаги може да се компенсира. Първата копка на "Струма" ще е през август. Това е добре.

- Някой потърси ли ви за становище преди разделянето на досегашното регионално министерство или при разпределянето на функциите?

- Не. Никой не знаеше, разбрахме от телевизията. Това си е идея на управляващите и те ще си носят отговорността.

- Не се ли създава излишна бюрокрация? Двете министерства повече от месец не могат да си разделят функциите.

- Всяко министерство създава бюрокрация. Това е въпрос на държавно управление. Деликатен въпрос е - в говоренето сме заедно, ще видим реализацията. Нека да заработят.

- Въпросът е кога?

- Все едно ме питате докога ще има правителство. Няма как да знам.

- Депутати от БСП нарекоха МИП "грешка".

- Това са политически неща, не са наша работа.

- Какви са предложенията на Камарата на строителите за промените в Закона за обществените поръчки?

- Предложили сме решение на наболели проблеми. Например изпълнител, който не плаща на подизпълнител, да не може да участва в следващата поръчка. Трябва да подаде декларация, че е платил всичко. Друго - да не се искат документи, които ги има в публичния регистър. Включително и в нашия регистър - за опит. Всеки път се подават едни и същи документи - пълно безумие. Трето - типови проекти, типови договори, типови тръжни процедури - да няма творчество.

- А вие да се състезавате само по цени?

- С цени, качество и финансови възможности. Предложили сме нещо, което за малките фирми е добро - да се премахне изискването за всеки проект да имаш до три пъти над него оборот. Това ги блокираше.

- Каква е ситуацията в строителния сектор сега?

- Огромни спадове. Със 70% са намалели оборотите в сравнение с 2008 г. от 26 млрд. лв. на 11 млрд. лв. През април спрямо миналата година спадът е 10%. А това е месецът, в който започва активното строителство. Магистралите приключват, водните цикли на 11 града отпадат. От две години говорим, че няма проекти. Но за да ги има, са нужни пари - казахме на министър Данов, че трябват 40-50 млн. лв. само за проектиране. Той ни увери, че парите ги има.

- Откъде?

- Не знам.

- Как гледате на идеята държавата да осигури и да купи машини, които да дава на малките фирми, за да участват в големите поръчки?

- Няма схема, в която държавата да прави бизнеса на други хора. С механични средства не се решават икономически проблеми. Средата не се прави с механика - ако беше така, досега да сме в Космоса. Бизнесът сам си изгражда средата. Разбира се, правилата се правят от държавата. Малкият и средният бизнес при нас е специализиран, той не е умирал, защото никой не може да замести фирма от 10 души, която прави например инсталации. Средата трябва да се подобри - да се получават лесно кредити, да се плаща редовно. А нашата държава не плаща, тя е най-големият длъжник. Няма фирма, която да дължи 400 млн. лв. ДДС на други фирми. Или да държи плащания по една година. Нито както общините дължат на строителите 160 млн. лв., като общините на строителите. Ще им дадеш машини и какво ще правят с тях? Как ще участват за 10 км магистрала. В коя държава малките строят с големите?



- А как да ги равнопоставим?

- Много лесно - големите си изпълняват големите поръчки, а малките са им подизпълнители, или изпълняват отделни специализирани строителни работи и се развиват. Само че трябва да има поръчки за малките фирми. Една от най-големите фирми декларира, че няма да участва в поръчки под 5 млн. лв. Но това са вътрешни етични и колегиални норми. На път сме и другите да се съгласят на това. Но те трябва да се захранват с поръчки, с обем работа. Досега 2% от фирмите взимаха 60-70% от поръчките. Защо? Ами защото политиката на предишното правителство бе да се строят магистрали. И друго - защо трябва 20 училища да са в една поръчка за ремонт на дограма, а не може да има 20 поръчки, за да участват 20 малки фирми?