Димитър Кърнев е български музикант, роден през 1974 г. в София. В началото работи с групите "Импулс", "Сленг", с Ани Лозанова, Дони и Момчил. През 1999 г. създава D2 заедно с Дичо Христов. Митко Кърнев е китарист, основен композитор и двигател на популярната група и до днес. Той е автор на хитовете "Ледено момиче", "Не мога да спра да те обичам", "Аз и ти", "100 години" и др. През 2006 г. вокалистът Дичо напуска и е заменен с Дидо от "Стар академи", с когото записват в САЩ албума "6".

-	Вие сте първите музиканти у нас, които използваха в свое произведение кадри и идеи от продължаващите вече месец протести. (Честно казано, учудвам се, че не беше направено по-рано.) Парчето "Черна сутрин" вдъхновено ли е от събитията, или клипът дойде постфактум?

- Написахме песента преди 2 години, но текстът все "не идваше". През февруари, когато и самите ние получихме безумни сметки за ток, основата на текста дойде буквално за една нощ. Малко след това ни помогна нашият приятел, поетът Александър Петров. Скоро трябваше да представим ново видео. Имахме готовност да е друго парче, но осъзнахме, че то не отразява начина, по който самите ние се чувстваме сега. Тогава решихме да направим клип на "Черна сутрин". Използвахме и кадри от концерта с "Бон Джоуви", на които бяхме подгряваща група. Всичко това отиде при Валери Милев, който го направи за няколко дена. Аз избрах кадрите от първите дни на протестите, които да влязат във видеото.
- Тоест стиховете са вдъхновени от февруарските събития, но видеото - от юнските проекти.
- Не бих искал да правя разлика между хората, които ходят на тези и на онези протести - не е честно да слагаме такава разделителна линия. Февруари беше очевидно, че започва да става нещо нехубаво. Разликата с юни месец е, че един петък - не помня датата, но беше в началото на протестната вълна - аз просто се вдигнах и отидох на улицата лично. Като обикновен гражданин. Както впрочем реагираха и останалите от групата.
Истината е, че не просто оставката на това правителство би решила всичко. Толкова е прогнила системата във всеки аспект: правосъдие, здравна система, социална система, енергетика - всичките важни колони, на които се държи една държава, са тотално прогнили. Трябва все да се започне отнякъде. Затова и си позволихме да сложим кадри от протеста, за да кажем на себе си и на хората, че така повече не може.

-

В миналото рокмузикантите участваха по-активно в политическия живот: в зората на демокрацията бяха лицето на промяната по митинги; масово вземаха участие в предизборни кампании и политически акции - по убеждения или срещу хонорар. Отмина ли времето да бъдете бардове на партии и платформи? D2 доколко е взимала в миналото участие на такива концерти?

- Не се възприемаме като "бардове", просто направихме това, което смятаме, че трябва да направим. "Черна сутрин" веднага предизвика бурни коментари. Освен одобрението, една част от хората си мислят, че едва ли не някой ни е платил за това. Тъжно е, в крайна сметка да констатираш колко са оглозгани възприятията и емоциите на немалка част от хората около нас. Ние пуснахме клипа на страницата си във "Фейсбук", защото ни интересува какво мислят феновете. Една част от хората реагираха със злобни коментари като "гербаджийски боклуци", "колко ви платиха ГЕРБ за това" и прочие. За съжаление анонимността в интернет дава възможност всеки да плещи каквото си иска.
- Във връзка с това, как ти стои поведението на Мишо Шамара в днешната политическа обстановка? Мислиш ли, че е платен?
- Не мога да кажа. На това миришат нещата. Мишо го познавам, дори сме работили заедно преди години, затова не бих искал да кажа нещо лошо за него. Но е много странна цялата история. Ясно е какви хора са на контрапротеста, щом смята, че при тях му е мястото - негова си работа. Истината е, че през месец март, когато пуснахме "Черна сутрин" - без клип, но все пак парчето се чу в ефира и се разбра, че го има - към групата се домогваха разни нови формирования. Не е тайна, че у нас се опитват да купят известните хора или поне тези от тях, които имат изразена позиция. Що се отнася до това дали сме свирили в предизборни кампании - свирили сме в подкрепа на СДС и гласувахме за СДС. Но това беше през 2001 г. Оттогава не сме имали вземане-даване с политици. И по-добре.
- Като цяло, как мислиш - времето в момента у нас добро ли е за писане и свирене на музика?
- Не възприемам нещата така. Човек или има какво да каже, или не. Или има желанието и качествата да го направи, или минава в отбора на вечно вкисналите.
- В групата сте заедно вече 14 години, макар и с немалко кадрови промени. През този срок отговорихте ли на въпроса клише - музикант къща храни ли?
- Нямам време да си задавам този въпрос, защото трябва да храня повече от една къща. Всеки лев в живота си сме изкарали от музика. Когато една група създава качествена и истинска музика, когато съумее да си организира бизнеса правилно, тогава нещата рано или късно трябва да се наредят.
- Издали сте само 3 албума, от последния минаха 7 години. Има ли изобщо смисъл да се издават албуми на физически носител днес?
- Май не... но скоро излиза новият ни албум. Наесен, живот и здраве - ще ви отговоря.
- Какви възможности за сценична изява има в момента у нас?
- Не се оплакваме от липса на работа. Освен на големи сцени - ето подгрявахме "Бон Джоуви", тази седмица сме на "Спирит ъф Бургас"; често свирим на различни корпоративни събития, участваме с музика в чужди и наши филми - Love.net, "Революция Z", един филм на "Ню имидж" с Долф Лундгрен. Сега преговаряме с друга американска продукция, която предстои да се снима у нас - евентуално да запишем цялата музика за филма. За пета поредна година организираме конкурса "Голямо междучасие", с който стимулираме ученическите банди у нас. Даваме им възможност да се качат на професионална сцена.
- "Голямо междучасие" е интересна инициатива, чрез която сте нещо като ментори на най-младите надежди на българската роксцена. Искат ли все още юношите - тийнейджърите, както им викат сега - да стават рокзвезди, както беше по наше време, или днес имат различни мечти?
- "Голямото междучасие" е конкурс за най-добра ученическа група, който правим от 2008-2009 г. В него се допускат и рокгрупи, и хип-хоп - различни жанрове са добре дошли. Истината е, че когато го почнахме, не знаехме дали въобще към този момент има достатъчно ученически групи, за да проявят интерес. Когато в началото на 90-те аз и колегите ми правехме своите първи групи, всяко училище имаше няколко банди, в тях свиреха най-харесваните момчета, всички мечтаеха да са "в група", в това имаше престиж. После това се промени. Около 2000-2001 г. попаднахме в една репетиционна, където ни направи впечатление, че училищните групи сякаш са излезли от мода и са занимание за аутсайдери, нещо не толкова престижно. Сега интересът постепенно се възвръща - и се радвам, че с нашия конкурс сме допринесли с нещо за това.
- Поддържате ли връзка със спечелилите деца - какво се случва с тях? Някои от тях станаха ли ви колеги на професионалната сцена?
- Да. От членовете на софийската група, която спечели първото "Голямо междучасие" през 2009 г., един свири в "Ахат", друг - със Звезди. В крайна сметка, разбира се, не всички ще станат музиканти, а и не това е целта. Въпросът е в училището да се занимават с нещо по-смислено от това да се бият, да продават наркотици, да ползват наркотици. Идеята е по-скоро възпитателна, ако щете. Да им дадем една по-добра според нас посока - защото в последните 15-20 години посоката, която се дава на младите хора, е изключително вредна и погрешна. Надеждата ми е, че идват по-хубави времена. Разбира се, първи от чалга матрицата ще излязат по-интелигентните, по-възпитаните деца. Но това винаги е било така.