След година разследване България помоли гражданите да й дадат информация за атентаторите от Сарафово. Преди това отправи подобни молби към съюзнически и приятелски държави. Три правителства (включително служебното) не успяха да разкрият престъпниците, но бившият шеф на МВР Цветан Цветанов направи "обосновано предположение", че принадлежат на "Хизбула", което бе подкрепено и от неговите наследници. На 22 юли то послужи като основание на Съвета на ЕС по външна политика да обяви ливанската групировка за полутерористична, като включи военното й крило в черния списък, а политическото крило остави в белия. Решението бе дадено за публикуване в "Официален вестник" на ЕС на 25 юли, т.е. в деня, когато започна общонародната хайка за ливански терористи в България.



Сега вече на "Хизбула" ще й стане тясно



Започва благородно съревнование между властите и гражданите кой е по-бдителен. До 23 юли вътрешният министър Цветлин Йовчев се смяташе за по-информиран. Тогава той заяви във Варна: "Първо имаме задължения към българските граждани. Те трябва да знаят цялата истина". Зачакахме да ни я каже, но два дни по-късно ни покани ние да му я кажем. Пусна ни снимки на лица, с които не бихме тръгнали на почивка, съобщи ни как се казват и ни призова да докладваме в най-близкото РПУ, ако сме ги виждали. Горд от свършеното, Йовчев заяви: "Имаме отговорност и към нашите партньори, защото сме част от колективна система за сигурност. От тази гледна точка мисля, че това е едно правилно решение" (за Хизбула). Стъпил върху здрава логика, министърът допълни, че ако има някакви рискове за България, вече са изконсумирани. Оттук нататък не очаквал съществено повишаване на риска от терористични актове.

Няма как да не му се доверим. Ако терористите не бяха толкова долни създания, щяха да ползват България за увеселителни цели. Тук купонът не свършва. След като Цветанов освободи пейзажа от комичното си присъствие, служебният кабинет извърши прословутия следствен експеримент с взривяване на автобус, който потвърди, че на 18 юли 2012 г. на летището в Сарафово наистина е станал подобен взрив. И какво от това? Едва встъпилият в длъжност малко по-късно нов външен министър Кристиан Вигенин обясни на 5 юни, че доказателствата за връзката на "Хизбула" с бомбения атентат в Бургас "не са категорични", макар и да има "косвени следи". Настана международен шум, че правителството на Пламен Орешарски ревизира позицията на България. След натиск от САЩ, Израел и Великобритания, на които не им трябваха други "категорични доказателства" освен собствената им преценка за виновника, Вигенин се похвали пред журналисти на 21 юни в парламента: "Благодарение на усилията, които положих, сега България има много по-координирана с всички институции позиция за "Хизбула".

Месец по-късно той разкри с кого е била направена координацията. Пред журналисти в Брюксел Вигенин каза, че в края на юни е получил писмо от САЩ с нови данни за атентата, които са го убедили да гласува за включването на военното крило на "Хизбула" в терористичния списък. По този начин България призна, че е отишла на Съвета на ЕС на 22 юли



не със свои, а с чужди доказателства



Това не бе много достойно, защото показваше, че държавата не е способна да се опира на собствена позиция, а е податлива на външен натиск, но пък правеше намек към терористите да не й кроят отмъщение, защото друг взема решенията. Може би затова евродепутатът и бивш външен министър Ивайло Калфин коментира по следния начин решението на Съвета на ЕС: "Вярвам, че външните министри на ЕС, които единодушно взеха решението, имат достатъчно основания за него. Българските аргументи за връзка с атентата в Сарафово и "Хизбула" не са единственият мотив за него и в този смисъл България не е пряко застрашена".

Съветът на ЕС обаче не публикува никакви мотиви и остави на анализаторите да гадаят какви са. Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън огласи решението по странен начин: "Ние насърчаваме политиката на Ливан за разграничаване от конфликта в Сирия. Поради безпокойство за ролята на "Хизбула" се съгласихме да включим нейното военно крило в списъка на терористичните организации". И нито дума за атентата в Сарафово. Очевидно решението е произтекло от намесата на "Хизбула" в гражданската война в Сирия на страната на президента Башар Асад, което го прави преди всичко политическо. А на България е била предоставена поддържаща роля поради недостатъчната й убедителност. Ще се примирим и няма да се докачим на чест.



Играта в Близкия изток е прекалено голяма



за нашите възможности да носим последствията й. Израел има сериозна причина да търси реванш срещу "Хизбула", защото през 2006 г. групировката го принуди да напусне буферната "зона за сигурност" в Южен Ливан и оттогава увеличи военната си мощ до степен да се превърне в "държава над държавата", както писа на 23 юли британският "Файненшъл таймс". Хаосът в Сирия открива възможност израелските военни да атакуват безнаказано снабдителните канали на "Хизбула" на сирийска територия, каквито удари бяха нанесени на 30 януари от изтребители и на 5 юли от подводница. Главният риск за Израел е политически, защото операциите срещу суверенна държава член на ООН могат да бъдат квалифицирани като агресия. Затова израелското правителство не признава официално, че е извършител на нападенията.

С решението на Съвета на ЕС картината се променя, защото ударите по бази на терористична организация не могат автоматично да се квалифицират като агресия срещу суверенна държава, макар и да са на нейна територия. Акцията може да мине за превантивна. Също така може да се направи аналогия с Афганистан, където ударите по базите на "Ал Кайда" не доведоха до резолюция на ООН, че е извършена агресия, макар че на практика държавата бе окупирана от чужди сили, а законното дотогава правителство на талибаните бе прокудено заедно с терористите. Дори да бъде подадено оплакване срещу Израел, вече му е осигурена подкрепата на държавите от ЕС, които биха свидетелствали заедно със САЩ, че целта му е борба с тероризма, доколкото военните структури на "Хизбула" са признати за терористични.



Израел е частично доволен от решението на ЕС,



защото амбициите му са по-големи. Той настояваше за пълно, а не за полуквалифициране на "Хизбула" като терористична организация. Това би му позволило да нанася удари не само в Сирия, където групировката има военни опорни пунктове, но и в Ливан, където чрез своето политическо крило участва в правителството. И откъдето представлява още по-пряка заплаха за Израел. Но външните министри на ЕС прецениха, че биха стигнали твърде далеч, и затова съпроводиха решението си със специална декларация за продължаваща подкрепа на Ливан, в която се казва: "Съветът и комисията подчертават, че решението да включат военното крило на "Хизбула" в своята обща Позиция 2001/931 за прилагане на рестриктивни мерки за борба с тероризма не спира продължаването на диалога с всички политически партии в Ливан. Освен това Съветът и комисията се съгласиха, че решението не засяга законните финансови трансфери в Ливан и предоставянето от ЕС и неговите страни членки на помощ за Ливан, включително хуманитарна. Съюзът остава напълно ангажиран със стабилността на Ливан".

Залозите са направени. България изигра своята роля на международно мюре, като поне засега отърва перушината. Но решението ще важи 6 месеца и след това ще бъде преразгледано. Призивът към населението да издири отдавна изстиналите следи на терористите в Сарафово не е нищо друго освен авансово оправдание, че направихме всичко, но ... Редно е властта да знае, че колкото и да са й скъпи някои съюзници, българите би трябвало да са й по-скъпи. Макар и да искат оставката й.