"Половин България отново е на воден режим" е заглавие, с което сме свикнали от първите страници на пресата всяко лято. Заради липсата на инвестиции във ВиК сектора и лошото управление ситуацията се влошава постоянно. Звучи невероятно, но средно 60% от питейната вода у нас изтича по старите амортизирани водопроводи, преди да стигне до домовете ни, а в Добрич за първите три месеца на годината 86% от водата се е изгубила по мрежата, става ясно от отчета на държавното ВиК в региона.

Срещу престъпното разхищение стои минимално съпротивление на управляващите - водната реформа е започнала през 2009 г., но остава предимно на хартия. От друга страна, Брюксел дава пари само срещу реформи - ако не се реформира ВиК секторът, България ще загуби средствата от еврофондовете в следващия програмен период 2014-2020 г. Става дума за над 1.8 млрд. евро - колкото е сегашният бюджет на оперативната програма, ако не бъдат променени или направо написани нови закони и наредби в областта на водите, за да се постигне по-ефективно управление на сектора.

Сроковете за нормативните актове вече чукат на вратата, а сегашното забавяне в законотворчеството заради мудността на бившите управляващи и политическата криза ще



трябва да се преодолява в галоп



в следващите месеци. Според приетия план от Министерския съвет Държавната комисия за енергийно и водно регулиране би трябвало да въведе различни цени на водата за пестеливите и разточителните потребители от януари 2014 г. Наскоро зам. регионалният министър с този ресор Добромир Симидчиев призна, че това няма как да се случи. Според предварителните условия, които страната ни е задължена да изпълни, ако иска да получи средства от еврофондовете за сектор "води", до края на 2016 г. трябва да има нов закон за водите. На фона на този срок обаче сега се налага парламентът спешно да приема половинчати промени в сегашния закон, за да направи публични активите на ВиК операторите, защото ЕК вече не иска да признава ДДС като допустим разход по големите водни проекти. Безпрецедентно решение на Брюксел - да променя правилата в края на програмния период, но явно и на еврочиновниците мудността на нашите законотворци им е дошла в повече.

Във ВиК сектора положението се влошава с всяка минута. Според анализ на екоминистерството



преобладаващата част от мрежата е от 1980 г.



В страната само 61% от каналната мрежа е изградена, липсват пречиствателни станции, а изградените трябва да се ремонтират. Срещу тези факти стоят над 300 000 души (по оценка на регионалното министерство), които всяко лято са с нарушено водоподаване - на пълен или частичен воден режим, заради липса на достатъчно налягане или липса на количество и качество.

Ситуацията е такава, защото години наред липсват както инвестиции, така и условия да се появят инвеститори - ясен регламент и сигурност за тях. Административният хаос от 2009 г. насам, когато поне на хартия водната реформа започна с изискването за ВиК асоциации, допълнително задълбочава проблемите около крехкия баланс, който трябва да се постигне между обществения интерес, задълженията на дружествата да инвестират и контрола. В този омагьосан кръг се върти и концесионерът на водата в столицата. Новата инвестиционна програма на "Софийска вода" за следващите 5 г., както и на всички дружества, трябва да бъде подадена до края на август в държавния регулатор, но се забави именно заради него. А плановете фиксират както инвестициите, така и цената на водата.

Измененията в закона за водите престояват в парламента от последните дни на 2011 г. Повече от година не стигна на бившите управляващи да приемат окончателно новите правила за управление на ВиК сектора, които да гарантират по-лесно привличане и усвояване на инвестиции - както частни, така и държавни. Смешно е оправданието на депутатите от ГЕРБ, че не им стигна времето да доведат докрай т.нар. водна реформа, защото бързината, с която прокарват лобистки поправки, е просто завидна. Апотеоз на тази практика бяха промените в Закона за публичното имущество, станали известни като "поправката Яне" - приета по спешност в последните дни на 41-вото Народно събрание, тя предвиждаше имуществото си да декларират всички кандидат-депутати, шефовете на ЕРП-тата, председателят на ДКЕВР, ръководителите на ВЕИ-та и ТЕЦ-ове, както и работодателските организации. Сега БСП пък я отмени на първо четене.

В същото време регионалното министерство сложи каруцата пред коня



и в момента харчи 16 млн. лв. от ОП "Околна среда",



за да пише наредби и правилниците за ВиК операторите и асоциациите, които се основават на проектозакона за водите на ГЕРБ и на практика, ако той не бъде приет, са безсмислени. И дружествата са в поредния капан и с вързани ръце в изчакване на новите регламенти.

Правителството на БСП отново се заема със закона за водите, като според министъра на екологията Искра Михайлова е създадена работна група, която да разгледа законопроекта на ГЕРБ. Като оставим настрана факта, че най-добрият начин да забатачиш проблем е да му създадеш работна група, управляващите нямат избор освен да го приемат, ако все пак не искат Брюксел да ни спре парите.

Известните към момента промени в закона за водите предвиждат да се окрупнят 52-те ВиК дружества в 28 - по едно за всяка област. Първоначалната идея на ГЕРБ бе дори да се национализират общинските оператори, но тя срещна сериозен отпор на местната власт най-малкото, защото напомня на отминали времена. Малките общински оператори са и против окрупняването, защото смятат, че това ще доведе до поскъпване на водата. Според Българската асоциация по водите окрупняването трябва да стане по естествен път - тоест малките да се съюзят с големите, за да изпълнят зададените от държавата по-високи изисквания.

Управляващите също признаха за поскъпване, като заговориха за водни помощи по подобие на енергийните, за социална поносимост на водата и две скали - за пилеещи и прахосници. Какво от това ще се случи не може да се прогнозира, защото все още не са ясни окончателните промени в закона. Консолидацията на ВиК операторите би трябвало да подобри ефективността им чрез икономия от мащаба и да допринесе за по-доброто усвояване на еврофондовете, повече инвестиции в сектора, включително и привличане на публично-частни партньорства и по-голяма възможност за теглене на заеми от чужди финансови институции. Раздробеността на ВиК дружествата е сред недостатъците на системата, защото колкото по-малки са те, толкова е по-нищожна финансовата им възможност да поддържат и инвестират в мрежата си.



Необходими са космически инвестиции в сектора,



за да се подобри качеството на услугата, а те не могат да се осигурят само от един източник - нито от еврофондовете, нито от частни инвеститори, да не говорим за самите ВиК оператори. Последните отчети за финансовото състояние на 29-те ВиК оператора с държавно участие, чиито принципал е регионалното министерство, са красноречиви - те отчитат загуба или минимална балансова печалба, а инвестициите са или замразени, или изобщо не са почвали.

Според Националната стратегия за развитие на водния сектор през следващите 25 години ще са нужни поне 13 млрд. лв. инвестиции във ВиК сектора, за да се покрият минимални изисквания. За да бъде приведена системата в "състояние, доближаващо се до европейските стандарти", ще трябват 43 млрд. лв. Малко "по-оптимистични" са последните оценки на Световната банка. Според анализа България трябва да инвестира 11.5 млрд. лв. до 2020 г., за да спре разрушаването на водната инфраструктура и да се подобри качеството на услугата. Немислимо е тези средства да бъдат осигурени от ВиК операторите, още по-немислимо е да се търсят през увеличаване на цените. И при най-оптимистичния вариант, при който страната ще усвои напълно европейските средства,



държавата ще трябва да инвестира между 1 и 3 млрд. лв.,



защото в противен случай потребителите ще трябва да плащат и инвестициите, а не само оперативните разходи на ВиК операторите, обясняват от Световната банка.

Средствата за този период по ОП "Околна среда" са разчетени така, че се инвестират в отпадъчни води, канализация и пречистване, а нищожна част от парите са за водоснабдяване. Затова плановете на МОСВ са в следващите 7 г. да се отделят около 1 млрд. евро за водоснабдяване и мрежа. Къде, какво и колко да се инвестира във ВиК сектора следва да е разписано в 51 регионални мастър планове. Те трябва да са основата на страната за договаряне на средствата за следващите 7 г., а според графика на МОСВ трябва да са готови през юли 2013 г., тоест сега. Тази година е важна за водния сектор и защото трябва да са готови генералните планове, които ще определят приоритетите в инвестиционните програми.

Цялото забавяне на реформата води до още по-голямо влошаване на ВиК мрежата, а и поставя страната пред сериозен риск дали ще получи изобщо еврофондове за околна среда. "Ситуацията във ВиК сектора е нетърпима - увеличава се загубата на вода, а качеството на услугата намалява", коментира Ивайло Колев, експерт от Световната банка, който участва в разработването на отрасловата стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията. Тази година е ключова за нормативните актове във ВиК сектора, операторите трябва да изработят инвестиционните си планове, а регулаторът да ги одобри.