:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,391,778
Активни 68
Страници 9,600
За един ден 1,302,066
Анализ

Забавянето на водната реформа може да ни струва милиарди

Години наред държавата не успява да създаде условия за инвестиции в сектора
СНИМКА: БГНЕС
Авариите по остарялата мрежа в страната са ежедневие и затова в нея ще трябва да бъдат инвестирани поне 11.5 млрд. лв. в следващите 7 г.
"Половин България отново е на воден режим" е заглавие, с което сме свикнали от първите страници на пресата всяко лято. Заради липсата на инвестиции във ВиК сектора и лошото управление ситуацията се влошава постоянно. Звучи невероятно, но средно 60% от питейната вода у нас изтича по старите амортизирани водопроводи, преди да стигне до домовете ни, а в Добрич за първите три месеца на годината 86% от водата се е изгубила по мрежата, става ясно от отчета на държавното ВиК в региона.

Срещу престъпното разхищение стои минимално съпротивление на управляващите - водната реформа е започнала през 2009 г., но остава предимно на хартия. От друга страна, Брюксел дава пари само срещу реформи - ако не се реформира ВиК секторът, България ще загуби средствата от еврофондовете в следващия програмен период 2014-2020 г. Става дума за над 1.8 млрд. евро - колкото е сегашният бюджет на оперативната програма, ако не бъдат променени или направо написани нови закони и наредби в областта на водите, за да се постигне по-ефективно управление на сектора.

Сроковете за нормативните актове вече чукат на вратата, а сегашното забавяне в законотворчеството заради мудността на бившите управляващи и политическата криза ще



трябва да се преодолява в галоп



в следващите месеци. Според приетия план от Министерския съвет Държавната комисия за енергийно и водно регулиране би трябвало да въведе различни цени на водата за пестеливите и разточителните потребители от януари 2014 г. Наскоро зам. регионалният министър с този ресор Добромир Симидчиев призна, че това няма как да се случи. Според предварителните условия, които страната ни е задължена да изпълни, ако иска да получи средства от еврофондовете за сектор "води", до края на 2016 г. трябва да има нов закон за водите. На фона на този срок обаче сега се налага парламентът спешно да приема половинчати промени в сегашния закон, за да направи публични активите на ВиК операторите, защото ЕК вече не иска да признава ДДС като допустим разход по големите водни проекти. Безпрецедентно решение на Брюксел - да променя правилата в края на програмния период, но явно и на еврочиновниците мудността на нашите законотворци им е дошла в повече.

Във ВиК сектора положението се влошава с всяка минута. Според анализ на екоминистерството



преобладаващата част от мрежата е от 1980 г.



В страната само 61% от каналната мрежа е изградена, липсват пречиствателни станции, а изградените трябва да се ремонтират. Срещу тези факти стоят над 300 000 души (по оценка на регионалното министерство), които всяко лято са с нарушено водоподаване - на пълен или частичен воден режим, заради липса на достатъчно налягане или липса на количество и качество.

Ситуацията е такава, защото години наред липсват както инвестиции, така и условия да се появят инвеститори - ясен регламент и сигурност за тях. Административният хаос от 2009 г. насам, когато поне на хартия водната реформа започна с изискването за ВиК асоциации, допълнително задълбочава проблемите около крехкия баланс, който трябва да се постигне между обществения интерес, задълженията на дружествата да инвестират и контрола. В този омагьосан кръг се върти и концесионерът на водата в столицата. Новата инвестиционна програма на "Софийска вода" за следващите 5 г., както и на всички дружества, трябва да бъде подадена до края на август в държавния регулатор, но се забави именно заради него. А плановете фиксират както инвестициите, така и цената на водата.

Измененията в закона за водите престояват в парламента от последните дни на 2011 г. Повече от година не стигна на бившите управляващи да приемат окончателно новите правила за управление на ВиК сектора, които да гарантират по-лесно привличане и усвояване на инвестиции - както частни, така и държавни. Смешно е оправданието на депутатите от ГЕРБ, че не им стигна времето да доведат докрай т.нар. водна реформа, защото бързината, с която прокарват лобистки поправки, е просто завидна. Апотеоз на тази практика бяха промените в Закона за публичното имущество, станали известни като "поправката Яне" - приета по спешност в последните дни на 41-вото Народно събрание, тя предвиждаше имуществото си да декларират всички кандидат-депутати, шефовете на ЕРП-тата, председателят на ДКЕВР, ръководителите на ВЕИ-та и ТЕЦ-ове, както и работодателските организации. Сега БСП пък я отмени на първо четене.

В същото време регионалното министерство сложи каруцата пред коня



и в момента харчи 16 млн. лв. от ОП "Околна среда",



за да пише наредби и правилниците за ВиК операторите и асоциациите, които се основават на проектозакона за водите на ГЕРБ и на практика, ако той не бъде приет, са безсмислени. И дружествата са в поредния капан и с вързани ръце в изчакване на новите регламенти.

Правителството на БСП отново се заема със закона за водите, като според министъра на екологията Искра Михайлова е създадена работна група, която да разгледа законопроекта на ГЕРБ. Като оставим настрана факта, че най-добрият начин да забатачиш проблем е да му създадеш работна група, управляващите нямат избор освен да го приемат, ако все пак не искат Брюксел да ни спре парите.

Известните към момента промени в закона за водите предвиждат да се окрупнят 52-те ВиК дружества в 28 - по едно за всяка област. Първоначалната идея на ГЕРБ бе дори да се национализират общинските оператори, но тя срещна сериозен отпор на местната власт най-малкото, защото напомня на отминали времена. Малките общински оператори са и против окрупняването, защото смятат, че това ще доведе до поскъпване на водата. Според Българската асоциация по водите окрупняването трябва да стане по естествен път - тоест малките да се съюзят с големите, за да изпълнят зададените от държавата по-високи изисквания.

Управляващите също признаха за поскъпване, като заговориха за водни помощи по подобие на енергийните, за социална поносимост на водата и две скали - за пилеещи и прахосници. Какво от това ще се случи не може да се прогнозира, защото все още не са ясни окончателните промени в закона. Консолидацията на ВиК операторите би трябвало да подобри ефективността им чрез икономия от мащаба и да допринесе за по-доброто усвояване на еврофондовете, повече инвестиции в сектора, включително и привличане на публично-частни партньорства и по-голяма възможност за теглене на заеми от чужди финансови институции. Раздробеността на ВиК дружествата е сред недостатъците на системата, защото колкото по-малки са те, толкова е по-нищожна финансовата им възможност да поддържат и инвестират в мрежата си.



Необходими са космически инвестиции в сектора,



за да се подобри качеството на услугата, а те не могат да се осигурят само от един източник - нито от еврофондовете, нито от частни инвеститори, да не говорим за самите ВиК оператори. Последните отчети за финансовото състояние на 29-те ВиК оператора с държавно участие, чиито принципал е регионалното министерство, са красноречиви - те отчитат загуба или минимална балансова печалба, а инвестициите са или замразени, или изобщо не са почвали.

Според Националната стратегия за развитие на водния сектор през следващите 25 години ще са нужни поне 13 млрд. лв. инвестиции във ВиК сектора, за да се покрият минимални изисквания. За да бъде приведена системата в "състояние, доближаващо се до европейските стандарти", ще трябват 43 млрд. лв. Малко "по-оптимистични" са последните оценки на Световната банка. Според анализа България трябва да инвестира 11.5 млрд. лв. до 2020 г., за да спре разрушаването на водната инфраструктура и да се подобри качеството на услугата. Немислимо е тези средства да бъдат осигурени от ВиК операторите, още по-немислимо е да се търсят през увеличаване на цените. И при най-оптимистичния вариант, при който страната ще усвои напълно европейските средства,



държавата ще трябва да инвестира между 1 и 3 млрд. лв.,



защото в противен случай потребителите ще трябва да плащат и инвестициите, а не само оперативните разходи на ВиК операторите, обясняват от Световната банка.

Средствата за този период по ОП "Околна среда" са разчетени така, че се инвестират в отпадъчни води, канализация и пречистване, а нищожна част от парите са за водоснабдяване. Затова плановете на МОСВ са в следващите 7 г. да се отделят около 1 млрд. евро за водоснабдяване и мрежа. Къде, какво и колко да се инвестира във ВиК сектора следва да е разписано в 51 регионални мастър планове. Те трябва да са основата на страната за договаряне на средствата за следващите 7 г., а според графика на МОСВ трябва да са готови през юли 2013 г., тоест сега. Тази година е важна за водния сектор и защото трябва да са готови генералните планове, които ще определят приоритетите в инвестиционните програми.

Цялото забавяне на реформата води до още по-голямо влошаване на ВиК мрежата, а и поставя страната пред сериозен риск дали ще получи изобщо еврофондове за околна среда. "Ситуацията във ВиК сектора е нетърпима - увеличава се загубата на вода, а качеството на услугата намалява", коментира Ивайло Колев, експерт от Световната банка, който участва в разработването на отрасловата стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията. Тази година е ключова за нормативните актове във ВиК сектора, операторите трябва да изработят инвестиционните си планове, а регулаторът да ги одобри.

СНИМКА: БГНЕС
В Омуртаг всяко лято от 30-ина години насам водата от чешмите спира. За да се реши проблемът с режима, трябва да се изгради втори водопровод, но няма пари.
7
1874
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
29 Юли 2013 21:58
ЕС или СБ все пак искат и настояват за едно или друго?
И какво стана с оня прословут "воден заем"? Къде изтече?
А "временното правителство" на плазмодия Райков какво хариза на американците и с колко ще покачи то сметките ни за нашата собствена вода? Колко струва водата на САЩ-ските потребители? И защо СБ се е загрижила за нашата вода? Резултатът от грижите й същият ли ще бъде като грижата й за железниците по времето на Костов?
30 Юли 2013 01:04
Парите за сектор води в настоящия програмен период отидоха за пожарни, например
30 Юли 2013 01:30
Доганя да питат, дето Емел Етем и ДПС стопанисваха язовирите и мелиорацията. Цанкови камъни и прочии бездънни ями.
А ВиК са просто скандални. Не знам другаде да търпят дружества с над 50% загуби...
30 Юли 2013 09:02
С какви пари трябва да се поддържа инфраструктурата в градовете и селата? С парите на собствениците на имоти в тези градове и села... щото реално инфраструктурата е за тях. Единствено инфраструктурата с национално значение трябва да се плаща от националния бюджет.

Т.е. данък имоти трябва да покрива вноските по кредита с който да се поддържа кварталната инфраструктура...

Натисни тук


Сега да видим защо селата в България са зле - ами какъв им е бюджета за поддръжка на инфраструктурата? И кой трябва да го пълни? Същото се отнася и за малките градове. Даже и за големите градове.


Ако някой каже, че трябва големи данъци да се плащат при сегашните цени на имотите - просто ще кажа, че това са нереални цени, балонирани. Нормалните цени са тези при които хората спокойно могат да плащат 1% от цената на имота си за данъци на година. При такива цени - парите за поддръжка ще стигат. Просто защото цената на поддръжката ще е доста по-ниска/все пак строителството е локален бизнес, използващ местни материали и работници/.
30 Юли 2013 09:08
Тук се говорят безумни простотии!
1. Загубите на вода от гравитачните системи не трупат никакви разходи. Проблем е само ако не достига достатично количество до потребителите, което, както прочетохме се случва на 300 000 човека сезонно.
Загубите при помпажни системи са не повече от 10 - 15 ст. на 1 куб.м. (Ако някои се интересува, мога да го докажа)
Екологични щети от загубите на питейна вода няма. Справка - моя учебник за трети клас от 60те години, урок "Кръговрат на водата в природата".
2. Европа иска от нас ВиК активите да са общинска собственост, защото само общините са бенефициенти на проекти с европейско финансиране. Държавата, вместо да ги предаде в собственост на общините и да ги остави да се разпореждат с тях, измисли водните асоциации. Сакън да не изтърве кокъла! Асоциациите се ръководят от д-вата, и тя има право на вето.
3. Твърдя, че от повечето пречиств. станции за отпадни води няма никаква полза. Това може лесно да се установи, като се се сравнят данните, за водните басейни преди въвеждане на ПСОВ и след това.
Толкоз от мен.
30 Юли 2013 16:44
ВиК в Бургас нито си събира дълговете, нито спира водата на длъжниците. Каза ми го инкасаторката. Пък някои все още плащаме.
30 Юли 2013 16:53
Екологични щети от загубите на питейна вода няма. Справка - моя учебник за трети клас от 60те години, урок "Кръговрат на водата в природата".


Екологични или не, когато ти падне къщата, щото избил някакъв водопровод... или трябва да се копае постоянно току-що асфалтирана улица... Не бих казал, че е добра идея да има загуби.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД