"Индъстри Уоч" многократно през последните години анализира ефектите от регулациите в енергийния сектор. В редовния си годишен доклад още в началото на юни посочихме, че макар в краткосрочен план да не е застрашено изпълнението на бюджета, в средносрочен план риск за финансовата стабилност е управлението и състоянието на държавните предприятия в енергетиката. Обявените намерения за ценова регулация от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) през последните дни в сектор "електроенергетика" потвърждават притесненията ни за фискалната и макроикономическата стабилност.

Намалението на цените може да е устойчиво единствено ако регулаторът създаде предпоставки за реално понижение на разходите на участниците в системата - т.е. по-висока ефективност в дейността им. В решението на ДКЕВР, както и в относително кратките мотиви виждаме "орязване" или "непризнаване" на разходи, които да бъдат включени в себестойността. Има разлика обаче дали разходите действително могат да се съкратят, или просто се отлагат (т.е. ще повишат цената в бъдеще).

Непризнаването на разходи в ценовата регулация съвсем не означава, че дружествата ще направят действителни икономии - а няма индикации, че правителството има ясна политика за това как да наложи разходна дисциплина в държавните предприятия. Част от тези предприятия и в момента са тежко задлъжнели, като ситуацията постепенно се влошава през годините.

Доколкото е съвсем разумно да не се уважават за определен период от време исканията за увеличения например на заплатите в такава кризисна ситуация, то други рестрикции не изглеждат добре аргументирани. За всички дружества се прави орязване на инвестиционната програма и разходите за ремонти. В някои ремонтите и инвестициите са наложителни и при всички случаи, дори да не бъдат включени в цената сега, това ще е просто отлагане във времето.

На електроразпределителните дружества не се разрешава да калкулират в разходите си предвижданите инвестиции - над 1.4 млрд. лева за следващите 5 години. Трябва да се отбележи, че разходите за инфраструктура в българската електроенергетика са от най-ниските в Европа, като продължава потискането им надолу от регулатора в името на временно по-ниски крайни цени. Същевременно и обществото, а и регулаторът очакват загубите по мрежата и прекъсванията на захранването да намаляват - а това може да стане само с обновяване и инвестиции.

Не са предвидени и разходи за купуване на квоти за въглеродни емисии от тецовете, каквито след средата на 2013 г. вече не могат да се предоставят изцяло безплатно от държавите на централите - т.е. този разход ще се наложи да бъде направен, но е изключен от ценообразуването.

Не е предвиден и механизъм за компенсиране на разходите за задължително изкупуване на енергия от ВЕИ от ЕРП-тата в предходния период (заради силно занижената прогноза от миналото лято). На практика, направени вече разходи за 238 млн. лева (само до юни, а ако отчитаме и юли, сумата ще е значително по-висока с оглед слънчевия летен месец) не са включени в ценообразуването както за миналия, така и за новия ценови период, т.е. изглежда остава да бъдат покрити от самите компании.

Заложена е занижена прогноза - дори спрямо прогнозата на регулатора отпреди месец, за произведена и задължително изкупена "зелена енергия". А това означава, че на дружествата може да се наложи да изкупят повече от предвидената енергия, без това да е отразено в цената. И съответно ще се получи дефицит в паричните потоци - от потенциално 287 млн. лева.

Една от големите промени е намерението да се покрият част от разходите за купуване на енергия от ВЕИ с приходите от продажби на квоти за въглеродни емисии от страна на българското правителство. В разчетите на ДКЕВР е заложено 499 млн. лева от тези разходи да се покрият за сметка на продажба на емисии. Но като имаме предвид информацията към момента, тази прогноза е прекалено оптимистична. В песимистичния сценарий, който е по-вероятен, т.е. при запазване на ниските цени от последните месеци, приходите ще са само около 80-90 млн. евро (МОСВ в доклада си дава оценка за 136 млн. евро). Така потенциалният недостиг на приходи може да достигне между 220 и 330 млн. лева.

Тези факти налагат няколко извода за средносрочното и дългосрочното въздействие на енергийния модел върху икономиката на страната като цяло, както и потенциално върху държавния бюджет:

Първо, задълбочават се предпоставките за декапитализия на дружествата. Увеличават се дефицитите както в частните ЕРП-та, така и в държавната енергетика и най-вече в НЕК. Така например държавната НЕК има задължения от 2.5 млрд. лева (200 милиона увеличение за 2 години). Едновременно с това тя отлага плащания към производители. Общо неразплатените средства от НЕК към енергийни дружества са над 1.2 млрд. лева.

Второ, твърде оптимистичните прогнози за енергията от ВЕИ предполагат 500-630 млн. лева допълнителни разходи при по-реалистично развитие. Не е разрешен въпросът с непланираните разходи за задължително изкупена, но неплатена от потребителите енергия по преференциални цени от предходния период за около 240 млн. лева.

Трето, от икономическа гледна точка дългосрочно устойчиви са регулации, които или действително стимулират по-ниски разходи за генерация, пренос, разпределение, или гарантират цени, покриващи разходите. Механично "скриване" или "непризнаване" на разходи, които обаче иначе се извършват - дали заради лошо управление, или обективна технологична необходимост - само натрупва финансови дефицити в системата. Няма мерки, които да насърчат производството на по-евтин ток, съответно - излизане от пазара на скъпите производители.

Всичко това показва, че новият модел продължава да генерира дефицити в електроенергийната система, като това задълбочава декапитализацията на компаниите. При водещата роля на държавния сектор недостигът от над 1 млрд. лева само за следващите 12 месеца означава допълнителна задлъжнялост, което потенциално може да създаде политически натиск за "национализация" на дълга, т.е. поемането му под някаква форма от бюджета. Такъв сценарий ще влоши общата макроикономическа стабилност и ще застраши възможността на правителството да следва политика на ограничен бюджетен дефицит.