:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,391,850
Активни 70
Страници 9,672
За един ден 1,302,066

Новите "дрехи" на цените на тока вещаят макрориск

Само за година ще се натрупа над 1 млрд. лева дефицит в системата. Данъкоплатците ли ще го покрият?
"Индустри Уоч"
- - -
"Индъстри Уоч" многократно през последните години анализира ефектите от регулациите в енергийния сектор. В редовния си годишен доклад още в началото на юни посочихме, че макар в краткосрочен план да не е застрашено изпълнението на бюджета, в средносрочен план риск за финансовата стабилност е управлението и състоянието на държавните предприятия в енергетиката. Обявените намерения за ценова регулация от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) през последните дни в сектор "електроенергетика" потвърждават притесненията ни за фискалната и макроикономическата стабилност.

Намалението на цените може да е устойчиво единствено ако регулаторът създаде предпоставки за реално понижение на разходите на участниците в системата - т.е. по-висока ефективност в дейността им. В решението на ДКЕВР, както и в относително кратките мотиви виждаме "орязване" или "непризнаване" на разходи, които да бъдат включени в себестойността. Има разлика обаче дали разходите действително могат да се съкратят, или просто се отлагат (т.е. ще повишат цената в бъдеще).

Непризнаването на разходи в ценовата регулация съвсем не означава, че дружествата ще направят действителни икономии - а няма индикации, че правителството има ясна политика за това как да наложи разходна дисциплина в държавните предприятия. Част от тези предприятия и в момента са тежко задлъжнели, като ситуацията постепенно се влошава през годините.

Доколкото е съвсем разумно да не се уважават за определен период от време исканията за увеличения например на заплатите в такава кризисна ситуация, то други рестрикции не изглеждат добре аргументирани. За всички дружества се прави орязване на инвестиционната програма и разходите за ремонти. В някои ремонтите и инвестициите са наложителни и при всички случаи, дори да не бъдат включени в цената сега, това ще е просто отлагане във времето.

На електроразпределителните дружества не се разрешава да калкулират в разходите си предвижданите инвестиции - над 1.4 млрд. лева за следващите 5 години. Трябва да се отбележи, че разходите за инфраструктура в българската електроенергетика са от най-ниските в Европа, като продължава потискането им надолу от регулатора в името на временно по-ниски крайни цени. Същевременно и обществото, а и регулаторът очакват загубите по мрежата и прекъсванията на захранването да намаляват - а това може да стане само с обновяване и инвестиции.

Не са предвидени и разходи за купуване на квоти за въглеродни емисии от тецовете, каквито след средата на 2013 г. вече не могат да се предоставят изцяло безплатно от държавите на централите - т.е. този разход ще се наложи да бъде направен, но е изключен от ценообразуването.

Не е предвиден и механизъм за компенсиране на разходите за задължително изкупуване на енергия от ВЕИ от ЕРП-тата в предходния период (заради силно занижената прогноза от миналото лято). На практика, направени вече разходи за 238 млн. лева (само до юни, а ако отчитаме и юли, сумата ще е значително по-висока с оглед слънчевия летен месец) не са включени в ценообразуването както за миналия, така и за новия ценови период, т.е. изглежда остава да бъдат покрити от самите компании.

Заложена е занижена прогноза - дори спрямо прогнозата на регулатора отпреди месец, за произведена и задължително изкупена "зелена енергия". А това означава, че на дружествата може да се наложи да изкупят повече от предвидената енергия, без това да е отразено в цената. И съответно ще се получи дефицит в паричните потоци - от потенциално 287 млн. лева.

Една от големите промени е намерението да се покрият част от разходите за купуване на енергия от ВЕИ с приходите от продажби на квоти за въглеродни емисии от страна на българското правителство. В разчетите на ДКЕВР е заложено 499 млн. лева от тези разходи да се покрият за сметка на продажба на емисии. Но като имаме предвид информацията към момента, тази прогноза е прекалено оптимистична. В песимистичния сценарий, който е по-вероятен, т.е. при запазване на ниските цени от последните месеци, приходите ще са само около 80-90 млн. евро (МОСВ в доклада си дава оценка за 136 млн. евро). Така потенциалният недостиг на приходи може да достигне между 220 и 330 млн. лева.

Тези факти налагат няколко извода за средносрочното и дългосрочното въздействие на енергийния модел върху икономиката на страната като цяло, както и потенциално върху държавния бюджет:

Първо, задълбочават се предпоставките за декапитализия на дружествата. Увеличават се дефицитите както в частните ЕРП-та, така и в държавната енергетика и най-вече в НЕК. Така например държавната НЕК има задължения от 2.5 млрд. лева (200 милиона увеличение за 2 години). Едновременно с това тя отлага плащания към производители. Общо неразплатените средства от НЕК към енергийни дружества са над 1.2 млрд. лева.

Второ, твърде оптимистичните прогнози за енергията от ВЕИ предполагат 500-630 млн. лева допълнителни разходи при по-реалистично развитие. Не е разрешен въпросът с непланираните разходи за задължително изкупена, но неплатена от потребителите енергия по преференциални цени от предходния период за около 240 млн. лева.

Трето, от икономическа гледна точка дългосрочно устойчиви са регулации, които или действително стимулират по-ниски разходи за генерация, пренос, разпределение, или гарантират цени, покриващи разходите. Механично "скриване" или "непризнаване" на разходи, които обаче иначе се извършват - дали заради лошо управление, или обективна технологична необходимост - само натрупва финансови дефицити в системата. Няма мерки, които да насърчат производството на по-евтин ток, съответно - излизане от пазара на скъпите производители.

Всичко това показва, че новият модел продължава да генерира дефицити в електроенергийната система, като това задълбочава декапитализацията на компаниите. При водещата роля на държавния сектор недостигът от над 1 млрд. лева само за следващите 12 месеца означава допълнителна задлъжнялост, което потенциално може да създаде политически натиск за "национализация" на дълга, т.е. поемането му под някаква форма от бюджета. Такъв сценарий ще влоши общата макроикономическа стабилност и ще застраши възможността на правителството да следва политика на ограничен бюджетен дефицит.
снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Цените на тока, произвеждан в софийската "Топлофикация", са космически високи, за да се поддържа по-евтино парното в столицата. Такава е държавната политика.

-------



Динамика на пазарните цени на въглеродните емисии в ЕС



разлика в цената, която би довела до недостиг



евро на емисия



12.00

10.00

8.00

6.00

4.00

2.00

0.00





ян.12

февр.12

март.12

апр.12

май.12

юни.12

юли.12

авг.12

септ.12

окт.12

ноември.12

дек.12

ян.13

февр.13

март.13

апр.13

май.13

юни.13

юли.13



- пазарни цени на емисиите в ЕС

- прогнозна цена, заложена от регулатора



Източник: Industry Watch по данни на European energy exchange, http://www.eex.com

13
2499
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
29 Юли 2013 20:09
може да създаде политически натиск за "национализация" на дълга, т.е. поемането му под някаква форма от бюджета.

БСП никога не е имала друга "политика", освен да "национализира" многомилиардните подаръци за олигархията
29 Юли 2013 20:15
За цените на емисиите Натисни тук
29 Юли 2013 20:36
На електроразпределителните дружества не се разрешава да калкулират в разходите си предвижданите инвестиции - над 1.4 млрд. лева за следващите 5 години. Трябва да се отбележи, че разходите за инфраструктура в българската електроенергетика са от най-ниските в Европа, като продължава потискането им надолу от регулатора в името на временно по-ниски крайни цени.

Най-голямата инвестиция е в нови електромери. Погледнете годишните им отчети - например ЧЕЗ за ремонт и поддръжка харчи по 10-ина милиона на година, а за външни услуги - т.е. основно дейности извършвани от техни фирми - по 60 млн. От тези услуги "администрация и управление" - 7,9 млн., "управление на финансите" - 7 млн. Само тези разходи надхвърлят цената за поддръжка на мрежата. Има и още - "управление на човешките ресурси" - 2,2 млн. - това за 2700 служители. Пада се по 814 лева разход на служител на година само за управление на човешките ресурси и то от уж външна (тяхна) фирма.
"Връзки с обществеността" - 1,4 млн., "услуги, свързани с комуникационните и информационните технологии" - 15 млн ???
Всичко това са крадени от нас пари и ДКЕВР не трябва да го признава за разход.
29 Юли 2013 21:01
Вярва ли някой на дьонметата от "Индъстри Уоч"? Общо взето инвестиционната политика на ЕРП-тата се свежда до това, да си купиш трансформатора, да положиш кабела до него и после великодушно да им го подариш, срещу огромна такса, за да те прикачат.
29 Юли 2013 22:06
На вилата ми, през зимата, циганите бяха отрязали медните кабели ди близкия стълб и реших, че ще е добре да направя подземнно захранване. Това ми струваше около 900 лв, без кабела, който си купих отделно. Електрическото табло е на ЧЕЗ, но го платих аз, като нямам никакъв достъп до него, защото е извън имота ми. Предполагам, че тези пари също ги броят за инвестиция? Да не говорим за скорошните скандали в Чехия, кьдето същите тези синковци си бяха правили луксозни летувания под формата на инвестиции. Както казва народът ни - не е луд който изяжда зелника, а този, който му го дава. Та тези, платени отвън драскачи, да си налягат парцалите и да не плачат на чужд гроб!
29 Юли 2013 22:14
На практика, направени вече разходи за 238 млн. лева (само до юни, а ако отчитаме и юли, сумата ще е значително по-висока с оглед слънчевия летен месец)
Сиреч, колкото повече грее слънцето, толкова разходите се увеличават нищо, че реалното потребление на ел. енергия пада.
Тия от Индъстри Уоч да не би сами да са си влезнали във "фризера"!? Току виж са измислили задължителна "климатична застраховка" - у всяка стая по два климатика ... за енергийна ефективност.
Понеже не обичам празни приказки и "новите дрехи на царя", задължително дизайнерски (икономически необоснована висока цена) заложени в закона, да попитам: Ако няма нормативна и ценова регулация от ДКЕВР, ел. енергията от ВЕИ-тата на кого ще се продава?
30 Юли 2013 00:50
България пропусна шанса си да стане енергиен център на Балканите и южна Европа, защото се води по ума на такива .........., като написалите статията.
30 Юли 2013 01:35
И как мършоядите винаги се лепват на естествените монополи - ток, вода и топлофикация...
Там няма мърдане - плащане до гроб и простотии на корем, в замяна от време на време ползваш некачествена услуга. И винаги ти си виновен и си им длъжен. Винаги цената им е ниска. Де дърво, де
30 Юли 2013 09:36
И разваления часовник два пъти дневно показва вярно часа
30 Юли 2013 09:57
30 Юли 2013 11:09
Щом "Индъстри Уоч", "Отворено общество" и прочее хубавци на външна хранилка реват, нещо хубаво за хората в БГ се случва .
30 Юли 2013 13:45
аве много объркана статия нещо не можах да я схвана ама това е типично за индъстри уоч, те нали са специалисти по сичко , като почнеш от бюджет минеш през енергетика и стигнеш до селско стопанство. Защо данните на таблицата са от германската борса(най-скъпата), това че се казва юропиан енерджи ексченйч не я прави европейската , тя една от 20 в Европа макар и една от големите, взимат се поне данните на 3 големи(Скандинавската ,Германската и Холандската в която влиза и англиската) и тогава се изготвя графиката за движение на цените. За региона по-точна може да бъде румънската(Опком) + словенската (Борзен SEE) където също се търгуват зелени сертификати.
30 Юли 2013 13:46
Внимателния, нещо не ми отваря страницата на ЕЕХ която си посочил
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД