"Сам Господ е казал: "Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу" (Мат. 22:21). Водена от тази повеля, Църквата всякога е отдавала кесаревото кесарю. Време е да разберем дали кесарят е готов да отдаде Божието Богу", това написаха преди около две седмици синодалните старци в едно скандално изявление по повод още по-скандални промени в Закона за вероизповеданията. Текстовете, внесени от депутати от неформалната управляваща коалиция БСП, ДПС и "Атака", бяха отговор на дългогодишните въжделения на църквата да стане официален собственик на храмовете, в които служи и от които между другото печели. Депутатите дори умуват как да освободят молитвените домове от такса смет, за която вероизповеданията дължат милиони на държавата. Проектопоправките обаче навреме бяха спрени от комисията по култура. Спъна ги фактът, че с тях църквата и мюфтийството, например, щяха да се сдобият дори с паметници на културата. Ако бяха приети,



собствеността си щяха да сменят



такива паметници като Боянската църква и "Св. Александър Невски". Преди стопирането на промените от Светия синод излязоха със споменатото становище, с което изразяват удовлетворение от законопроекта.

Като изключим, че от текстовете прозира алчността на божиите наместници в България, защото те така или иначе са освободени от данък сгради, от ДДС за някои от дейностите си и т.н., владиците си позволиха политически подтекст, който до голяма степен показва, че взимат страна в обществената и политическата криза. "Радостта ни е двойна за това, че именно Църквата и духовността можаха да съберат в единомислие народни представители от различни политически сили. Това е един добър пример за начина, по който хората трябва да търсят и намират пътя един към друг в името на добруването на държавата", написаха от Светия синод. Така на практика те се изказват похвално за единодействието на трите формации от властта, тъй като опозицията ГЕРБ не фигурира в проектопоправките. В края на текста все пак се призовават всички политически сили да подкрепят текстовете. "Обръщаме се към всички парламентарно представени партии да подкрепят промените в Закона за вероизповеданията и се надяваме, че това е един добър повод за демонстриране на обединение в името на добра цел", заявяват още от синода, като се включват в хора на властимащите с поканите за диалог и съгласие към бившите управляващи.

Така очевидно след дълги години лобизъм църквата проби най-сетне сред политиците, за да си получи имотите. Досега такъв успех не са постигали и претенциите й висяха в публичното пространство. До законотворчество обаче не се и стигна. Църковни дейци и без това години наред основно се занимаваха с връщането на имоти по места, както и където можаха. Тогава също привличаха на своя страна депутати, министри, бизнесмени - на не един и двама земеделски министри им се наложи да станат по католици от папата, за да угодят на нескончаемите искания за възстановяване на църковни имоти. Бившият премиер Бойко



Борисов пък надмина всички



с вечното угаждане на "началника", с милионите, които раздаде за възстановяване и строителство на храмове. Не че има нещо лошо, но в период на криза сме все пак, независимо дали тези пари идват от субсидията на ГЕРБ. Те също бъркат в джоба на данъкоплатците. Освен това хазната отпуска по 1.5 млн. лв. годишно под формата на субсидия. Сега обаче светите старци вдигнаха драстично летвата. Те обясняват, че през годините са показали, че могат да съхраняват храмовете, което трябва да значи, че и с паметниците на културата ще се справят. Не споменават обаче нищо за приходите от тези паметници, вероятно на по-късен етап официално ще си ги поискат, ако поправките станат реалност.

В поправките има и още нещо тревожно и обслужващо само ръководството на църквата - идеята споровете за правоотношенията на свещенослужителите да не се решават, както досега, в съда, а "вътрешноведомствено" - според устава на институцията. Това вече е истинско нарушаване на човешки права и противоречи на закона. Така свещениците, които получават заплати във вид на свещи или пък с години са без платени осигуровки, не могат изобщо да си потърсят правата. Безумно е, но на практика ще трябва да се оплакват пред този, който ги лишава от тези права. Вносителите са отишли и по-далеч - заварените случаи на съдебни спорове да бъдат прекратени и да започнат отново по новия ред. Наглостта е очевидна, глупостта също. Откъде обаче идва. Дали управляващите си търсят нов съюзник в лицето на вероизповеданията - вероятно да. Влиянието на църквата далеч не е за пренебрегване, а подмазване с текстове, които да уредят куп проблеми на институцията, макар и да противоречат дори на конституцията, би донесло безспорни ползи. Между другото, вероятно случайно един от вносителите на поправките - Йордан Цонев от ДПС, стана доктор по богословие само две седмици преди текстовете да бъдат депозирани в деловодството на парламента. Преди да защити труда си от 333 стр., той обясни, че редовно изповядва греховете си и редовно ходи в храма "Св. Александър Невски" - едно от най-апетитните парчета от имотния пъзел, който църквата опитва да си подреди.