Българските медии се намират в състояние на повсеместен упадък, сочи доклад на американската неправителствена организация IREX за устойчивостта на медиите в Източна Европа. НПО-то изготвя годишен индекс за оценка на средствата за масова информация, включващ редица показатели - защита на свободата на словото и достъпа до публична информация, журналистически професионализъм, разнообразие на източниците, добро управление на медийните компании и пр.

Индексът за устойчивост на медиите през тази година е най-нисък от 2001 г. насам, когато България за пръв път попада в изследването, и тенденцията вероятно ще продължи. "Макар дигиталният преход да набира известна скорост и онлайн и държавните медии да се развиват и подобряват, напредъкът е незначителен в сравнение с нарастващия политически натиск, корпоративен контрол и неспазване на професионалните стандарти в традиционните медии, от които мнозинството българи продължават да се информират", посочват наблюдателите от IREX.

Най-лош резултат отбелязваме по показателя за медийно управление. Тук България попада в категорията на държавите, които покриват "минималните изисквания, като части от правната система и правителството се противопоставят на свободните медии". Цитирани от наблюдателите експерти изтъкват, че много медии "съществуват, за да симулират разнообразие".

Следствие от липсата на независимост е и западащият професионализъм на журналистическия труд. Като основна причина интервюираните от IREX български медийни експерти сочат своеобразния "чадър", който медиите разпъват над своите корпоративни спонсори и над хора от властта. А това води до постоянна автоцензура. Липсата на професионализъм се поражда и от политическите пристрастия на отделни журналисти. Както и от спадащата грамотност и културно ниво на представителите на професията и непрестанното разширяване на т.нар. copy-paste журналистика.

Резултатът от всичко това е срив на интереса на потребителите и криза на доверието към традиционните медии, които все повече се насочват към алтернативни онлайн източници на информация, сочат наблюдателите. И дават за пример ролята на социалните мрежи в организацията на февруарските протести, станали причина за падането на правителството на Бойко Борисов. Спадащият интерес към тях рефлектира допълнително върху качеството на комерсиалните масмедии, които "са все по-склонни да нагаждат програмите и съдържанието си към най-ниските изисквания за интерес на все още останалите им зрители, като им предлагат продукция с все по-ниско качество", пише в доклада.