:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,726,089
Активни 117
Страници 25,753
За един ден 1,302,066
Проблеми

Непосилни изисквания към археолозите спъват разкопките по магистралите

Над 15 милиона лева са стрували проучвания по аутобаните в последните пет години
Строежът на магистрали може да е страхотна финансова възможност за археолозите, но тежките условия не пораждат навалица от кандидати за парите.
Каква е причината нито един археологически институт, регионален исторически музей или археолог в страната да не иска да участва в търг за 1 млн. лв. за проучванията на магистрала "Марица"? Сумата никак не е малка за археолозите, чиято дейност по принцип е недофинансирана от държавата. Предизвикателството също не е за подценяване за гилдията, която се бори за всеки метър по големите пътни проекти.

Покрай строителството на магистралите за археолозите се говори често, тъй като те са удобно оправдание за изоставането в сроковете. Затова бяха обявявани за изнудвачи, които извиват ръцете на управляващите, саботират изграждането на аутобани и пр. А отношението към работата им изкристализира в думите на бившия премиер Бойко Борисов. "Ще ви докарам калорифери, да се топлите вие и керемидите, а ако трябва Лили Павлова чадър ще ви държи, но до края на юни трябва да приключите", нареди през януари 2012 г. Борисов на археолозите, които бавеха "Струма", спазвайки стандартите в работата си. Острата критика на премиера не попречи тогавашният финансов министър Симеон Дянков нескромно да бъде обявен за "археолог на родината", защото раздаваше без ясни критерии пари на отделни екипи. Така археологията бе почти напълно подчинена на нуждите на пиара.

Все пак строителството на магистрали даде възможност за отпускане на значим ресурс за археологически разкопки. Над 15 млн. лв. струват на пътната агенция проучванията от 2007 г. до сега за трите аутобана - "Тракия", "Марица", "Хемус". Отделно за "Струма" бяха дадени 1 млн. лв., а теренните спасителни проучвания по втория лот от Дупница до Благоевград предстоят. Но неслучайно интересът към тези търгове не е голям - и при тези поръчки бариерите за участие и изпълнение на проектите не отстъпват с нищо на недомислията в която и да е голяма обществена поръчка.

Археолозите обясняват "липсата си на интерес", включително и за "Марица", именно с тежките финансови условия, които трябва да изпълнят, за да се явят на търга. Изискванията са като към всяка друга фирма, макар да няма условие участниците в конкурса да са юридически лица. Към това се добавят бързането със сроковете, бавенето на разплащанията и всевъзможни екстри - и инфраструктурни, и административни, по изпълнението на самите проекти.



"Поставят ни безобразни финансови условия



За да вземем аванс до 50% от стойността по договора, за да започнем работа, трябва да запорираме половината от сумата като гаранция. А ние не сме търговски предприятия, как да започнем да работим без пари", недоумява директорът на Археологическия институт с музей към БАН Людмил Вагалински.

Докато археолозите се чудят как да намерят пари, пътната агенция явно счита високите финансови гаранции за добра застраховка. В момента например тече търгът за избор на изпълнител за спасителните проучвания на осем археологически обекта по лот 2 на "Струма". Желаещите да проучват трасето трябва да внесат 4000 лв. гаранция за участие. Отделно археолозите трябва да приведат гаранция за изпълнение на договора, която е 3% от общата сума по него. Ако пък случайно искат да получат авансово плащане от пътната агенция по договора си, без което е невъзможно на практика да започнат работа, защото няма откъде да извадят пари, трябва да оставят половината сума също като гаранция за аванса в АПИ. Като прибавим и сроковете, в които пътната агенция би следвало да се разплаща с археолозите - авансът се дава до 30 дни след сключването на договора, на практика излиза, че около месец археолозите трябва да работят със свои средства. Заради тези условия и при "Марица" поръчката за спасителните археологически работи се забави. Сега пътната агенция е изпратила покана до Софийския университет, Археологическия институт с музей към БАН и регионалните исторически музеи в Стара Загора и Хасково. При същите финансови условия. Все още няма решение по търга.



Наука или не?



Археолозите водят стара борба теренните проучвания да не се възлагат с търг, защото смятат, че и те се причисляват към науката "археология". А според закона за обществените поръчки при научни проекти търгове не се провеждат. Според ЗОП научните изследвания и експерименталните разработки, при които възложителят изплаща услугата, но ползата не остава само за него, не подлежат на търгове. На фона на този ясен законов текст в края на 2012 г. агенцията по обществени поръчки издаде методически указания, с които постанови, че теренните археологически проучвания трябва да минат през търгове, както и изборът на строител или пък закупуването на компютри. Според Вагалински освен че не е редно археологическите проучвания да подлежат на същите тръжни процедури, самите методически указания са незаконни, защото не са административен акт и са подписани от секретаря на Агенцията за обществени поръчки, а не от директора й. Въпреки възраженията на гилдията на археолозите и обсъждания сега проект за промени в закона за обществените поръчки предвижда археологията все така да е на търг.

За липсата на чуваемост допринасят и особеностите на археологическата наука. За археологията са нужни въображение и познание, а да се определи ефективността на разкопките е повече от трудно. Няма мерна единица, с която да се претегли каква е стойността на откритото и какво стои зад вложените 15 млн. лв. за проучвания по аутобаните. "Най-основният ефект от разкопките е, че запазваме информацията какво е било. Стойността не е само в откритите предмети", коментира Вагалински. Натрупването на данни сигурно е безценно за гилдията, но за хората са важни експонатите. А те остават там, където са открити - в регионалните музеи, чиито експозиции дават известен стимул на местния културен живот.

Сред откритите предмети няма бляскави находки, които да ни направят световноизвестни, но със сигурност има уникати. Магистрала "Марица" в местността Хауза близо до граничния пункт "Капитан Андреево" например минава през обреден комплекс без аналог в Югоизточна Европа, твърди ръководителят на разкопките Васил Николов. Според него около 5200 г. пр. Хр. в района е възникнало светилище. "За първи път в Югоизточна Европа установяваме такова нещо. Това е огромен обреден комплекс, който е ограден от два паралелни рова, които заграждат може би един кръг, част от който влиза на турска територия. В най-високата част на този кръг е била построена сграда. Около светилището са правени обреди, останките от които са поставяни в специално изкопани ями. Това са обреди, свързани най-вероятно с плодородието", обясни Николов.

Една от изключително интересните находки е установеното трасе от широко известния в древността и през по-късните епохи римски път Виа Диагоналис. Проучен е участък с дължина около 130 м, който е бил използван от II до VI в. Изграден е от едър речен чакъл.



Уникална е обаче ширината му - около 18 метра!



Досега регистрираните участъци от този военен път по цялото му протежение от Средна Европа до Константинопол са с ширина 6-8 м. Ръководителят на разкопките сравни участъка в Хауза с "една истинска магистрала". Част от древния римски път ще върви редом с новата магистрала. Откритият обреден комплекс обаче ще остане под тоновете асфалт, а откритите фрагменти вече са обработени и предадени на историческия музей в Свиленград.

Какво е разкрито по магистрала "Хемус" в участъка от Шумен до Белокопитово жителите на Шумен могат да видят до края на август в регионалния исторически музей. Изложбата "Археологическите разкопки преди една магистрала" показва експонати от селища от късната бронзова епоха, ранното средновековие и римския период. Сред интересните находки в участъка са амфорен печат и керамика, изработена на грънчарско колело, от късната желязна епоха - VI-I в. пр. н. е.

В ранносредновековен некропол като погребални дарове са открити глинени съдове, бронзови накити - копчета и апликации, стъклени и костни мъниста и др. Част от погребенията са били на малки деца и бебета. Разкрит е и гроб с богат и разнообразен инвентар. Сред даровете има сива кана с врязани знаци, обработен костен рог, железен нож. Сред най-ключовите открития е необичайно погребение на млада жена, прикована към ковчега с пирони. Една от научните хипотези е, че това е мюсюлманка прелюбодейка от ислямска секта, живяла по тези места около XIV век.

Сега отново е обявена поръчка за 360 000 лв. за спасителни археологически проучвания. В късносредновековен некропол са проучени над 720 гроба. Намереното в тях - пръстен, обици и копчета, дават основания да се счита, че те са от XV-XVI век.

В Дупница също имаха възможност да видят находките от лот 1 на "Струма" в изложбата "Пътят, време без граници". Край селата Делян и Дяково бе открит тракийски некропол, в който, според ръководителя на екипа Филип Михайлов, е положен елитът на региона. Бяха намерени копия, сребърна позлатена пинцета, сребърни бижута, сред които обеци, брошки за дрехи, стъклени и кехлибарени мъниста, много върхове на копия, брускети и конски принадлежности.
СНИМКИ: АРХИВ "СЕГА"
Археолози показват на Бойко Борисов и Лиляна Павлова докъде са стигнали с проучванията на магистрала "Струма" при с. Дрен. Отношенията на бившия премиер и учените бяха сложни - той хем ги хокаше да бързат, хем после се хвалеше каква грижа е положил за археологията по магистралите.
9
3641
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
14 Август 2013 21:31
точно затова гърци и италианци се фукат с всяко безполезно камъче, а ние с толкова много и изключителни археологически обекти не привличаме туристи.

всичко българско и родно троша, влача и пилея!
14 Август 2013 21:42
То ако остане на БАНяджиите и СУпичките..държавата съвсем трябва да спре...
ми да се приспособяват...
14 Август 2013 22:14
Край селата Делян и Дяково бе открит тракийски некропол, в който, според ръководителя на екипа Филип Михайлов, е положен елитът на региона. Бяха намерени копия, сребърна позлатена пинцета, сребърни бижута, сред които обеци, брошки за дрехи, стъклени и кехлибарени мъниста, много върхове на копия, брускети и конски принадлежности.

Тюх. Пак нищо "славянско" или барем "прабългарско".
15 Август 2013 09:07
Щурчо,
Ти турчин ли си? Само питам.
15 Август 2013 09:11
щурчин

много върхове на копия, брускети и конски принадлежности.


а от тези брускети съдя, че ние сме некакви италианци.
15 Август 2013 09:28
Тц. За разлика от червените еничари, не съм.
15 Август 2013 10:01
Толкова е прозрачно, че стига 1 изречение: Прави се за да не участват истински археолози, а фирми с които можеш да се спазариш,после минаваш с булдозера и няма проблем
15 Август 2013 10:17
Какво излиза - сега чиновниците се мотаят с години, криейки се зад папките, а после в снега ще карат археолозите да работят и ще ги обвиняват, че бавят магистралите.
15 Август 2013 23:01
И колко ни струва една изкопана мъниста? А една ръждясала конска подкова? Не е луд който яде баницата, разбира се.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД