Откакто сме в демокрация, си живеем като на плажа: очи - пълни, ръце - празни. (На пълните джобове са им пълни и ръцете, но тук говорим за Малкия човек.)
Зареден с ваканционно настроение, "Труд" дума: "Язовирите - пълни, чешмите - празни". Над 64 000 българи са на воден режим през лятото, въпреки че водата е в изобилие. Така е при демокрацията - и моловете преливат от стоки, но гражданството ги използва да си плакне очите, докато се разхожда.
"24 часа" - с друга гледна точка: народ - много, хазната - празна. Вестникът алармира, че "България губи 20 млрд. лв. заради застаряване". Сто пенсионери се заменят от 64 работещи момичета и момчета; няма кой да издържа третата възраст. Пенсионните фондове от социализма отдавна са превърнати в лимузини, хасиенди, голф игрища и молове и сега трябва работещите да ги компенсират, вместо да заделят за своята собствена пенсия след години. Общо взето - който си е направил 5-6 деца, може да се надява, че 1-2 ще излязат свестни, да го гледат на дърти години. На държавата не чакайте, ами залягайте над личната демография!
И отново се изправяме пред животрептущия въпрос на демокрацията - кой ограби народа? "Стандарт" се опитва да бъде полезен с гръмогласното заглавие: "Арестуваха Мистър 15%". Става дума за шефа на ДАИ Валентин Божков, когото са прякоросали по аналогия със съфамилник от ерата Костов, добил известност като Мистър 10%. Вижда се, че в корупцията няма рецесия като в икономиката, а се наблюдава устойчив растеж.
Изводът е, че мнозина ходят с празни ръце, защото малцина си пълнят джобовете до пръсване. Такъв пример ни дава "Монитор", който сочи един от щастливците: "Тъстът на Цветанов източил 700 хил. лева". След като случил на подходящ зет, Васил Петров Георгиев започнал да дърпа пари от ВиК дружества в 5 града. Така, дори когато чешмите на хората се оказват празни, оправните роднини никога не остават на сухо.
Добавете и Вяра, която беше хваната в изневяра. Вместо да гради, тя граби ... България.
Един поздрав: Михаил Белчев - Булевардът (2008)
БУЛЕВАРДЪТ
Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово -
за петнайсет минути макар.
Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.
Аз ги имам за съученици -
тия честни дървета - на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.
Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров...
И повикана по телепатия,
бърза новата ми любов.
Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе -
тук почиват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световно известен -
че на "Руски" започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват...
И пак цъфтят!
© Миряна Башева