- Ти чу ли за войната? - попитах комшията между втората и третата глътка ледена бира.

- Не?! - отговори ми той между четвъртата и петата глътка ледена бира.

Седяхме в сянката на ореха между паркираните пред блока автомобили и се борехме с жегата с подръчни средства. Спокойни бяхме, защото ей го отсреща магазинчето, а и пари за по още една бира все ще се намерят. По-точно спокоен бе допреди миг комшията, понеже още не знаеше за войната.

- Не знаеш, комши, защото не четеш вестници! - казах му назидателно. - Обаче аз прочетох, че бивш военен министър се заяде с генерали във "Фейсбук"! Война между военните!

Не стига, че заговорих за четене, а отгоре на всичко споменах и "Фейсбук", а комшията е сигурен, че от компютъра бие ток, та затова милият успя да каже само едно "Бълбук!" и пак захапа шишето като майчина бозка. Продължих по-меко:

- Споменал за лошото състояние на войската. Разбирам го. Аз във войската съм бил две години и единайсет дни, та знам как стоят нещата.

Комшията е млад, от онези, дето не са служили задължително войници, та нищо не знае. Така му и казах:

- Нищо не знаеш ти, комши!

Той не се обиди, той съзнателно иска нищо да не знае, стига му да знае откъде се взимат помощите и пенсията на майка му, а за другото други хора да мислят. И аз на драго сърце мисля вместо него.

Отпих около десета глътка ледена бира и продължих изложението:

- Аз, комши, като редник от резерва не мога да не се съглася с генерала от резерва, че състоянието на войската е лошо. Страшно е състоянието на войската, комши!

Той любознателно отпи, аз заразказвах:

- Във войската, комши, нищо не е като при хората. Тъкмо си легнеш, тъкмо заспиш, тъкмо се появи Анджелина Джоли само по татуировки, и като засвирят сирени, като се разтичат разни хора насам-натам - противникът нападал! Абе, този противник не спи ли?! Няма ли работно време за противника, та напада по нощите?! Простаци!

Отпих възмутено, комшията се солидаризира с мен. Пак заговорих:

- И не стига това, ами ако ти го нападнеш противника, ако го нападнеш просто ей така, да види хубаво ли е да те нападат нощем, той не се държи като хората, ами направо побеснява! Нападал съм потенциален противник, та знам - започва да стреля по теб, бомби хвърля, лети със самолети, абе, като оса е противникът в такива моменти! Това, комши, аз наричам двоен стандарт, но както и да е, противникът да си се оправя сам със своите си проблеми, ние да се оправяме с нашите. А проблеми в българската войска има много.

Поспрях да си събера мислите, което съвпадна с поредица глътки от все още ледената бира. Сетне казах:

- Най-големият проблем е, че като воюваш, трябва да се вреш по разни окопи. Колко пъти съм си мислил като войник "Защо се врем по тези окопи?! Защо не си стоим в спалното помещение на топло и сухо, а при противника да пратим нашите адвокати, да се срещнат те с неговите адвокати и да решат проблемите културно?" Кажи ми, комши, защо?

Комшията не отговори и правилно постъпи, понеже не знае отговора и освен това бе зает да лочи бира. Затова аз отговорих:

- Защото във войската дава тон лобито на производителите на окопи! Къде иначе ще си пласират те окопите, ако не в българската войска?! Затова, комши, аз предлагам, като си изпием с теб бирата и малко позахладее, да идем при генералите и да им обясним откъде идва лошото състояние на войската!

Комшията кимна и двамата като по команда навирихме шишетата, за да изпием последните не съвсем ледени, но все така приятни глътки бира.