Висшият съдебен съвет (ВСС) има власт да се произнесе за професионалната съдба на всеки магистрат, но често не може да получи елементарна информация от прокуратурата, защото данните са класифицирани. Главният прокурор Сотир Цацаров не предоставя информация на съвета за разследвания, водени срещу магистрати, защото по част от делата има документи с гриф "секретно", по други протичат специални разузнавателни средства, а и законът забранява разгласяване на материали от разследване. Три месеца съветът не си прави труда да отговори на шефа на държавното обвинение за начина, формата и целите, за които ще се ползва информацията, и за нейната публичност. Това се разбра в последните дни след проучване на "Сега". Дали членовете на съвета просто са забравили в някоя папка писмото на Цацаров, дали не смеят да му отговорят, за да не изглежда, че му нареждат и противоречат, или ги устройства да нямат регистър на разследванията срещу магистрати - това си знаят само те. Ако е последното, излиза, че решението за събирането на тази информация, което те сами взеха през февруари, е било обикновена имитация на публичност. Незнанието е скъпо и да има тайни е изгодно. И за прокуратурата, и за ВСС.



Обвинението не иска да казва, а съветът не иска да знае



Защото, ако някога тези казуси влязат в регистър, ще стане ясно срещу кой съдия и прокурор има дело, откога се води и дали му е повдигнато обвинение. Това не само ще е леснодостъпна информация при кариерното израстване на магистратите, но ще има и превантивна роля. Ще стане по-трудно разследвания срещу магистрати да бъдат държани "на трупчета" и удобно вадени, когато даденият съдия или прокурор трябва да бъде компрометиран или принуден да се произнесе по определен начин по някой казус.

Всъщност двама от членовете на ВСС - Ясен Тодоров и Галя Георгиева, са проучени и одобрени за достъп до класифицирана информация. Т.е. дори аргументът за секретността на делата не може да натежи, след като има хора от съвета, които биха могли да ползват регистъра. Тодоров е шеф на етичната комисия на ВСС, а Георгиева участва в нея. Прокурорът е господар на разследването и той решава какви данни от него да изнесе, когато се отнася дори за явните материали по делото. Но на съвета не му трябват подробности от делата срещу магистратите, а само срещу кого, за какво и откога се водят.

До



парадоксалната ситуация с непопълнения регистър



вероятно нямаше да се стигне, ако членовете на ВСС имаха достъп до класифицирана информация по право, без да бъдат проучвани за надеждност от службите. Както имат депутатите, президентът, премиерът, министрите, главният секретар на кабинета, конституционните съдии, магистратите и адвокатите. През 2011 г. от ГЕРБ дори се опитаха да задължат членовете на съдебния съвет да минат проверката за надеждност, като промениха Закона за съдебната власт. Конституционният съд обаче отмени текста с аргумента, че така се погазва независимостта на третата власт. "В нарушение на принципа за разделение на властите - за разлика от широкия кръг от лица с достъп до класифицирана информация в законодателната и изпълнителната власт - в съдебната власт сред лицата, за които не се извършва проучване за надеждност, неоснователно не са включени членовете на ВСС, предвид характерът му на автономен орган в съдебната система", пише в решението.

По същия начин без допуск са и членовете на Инспектората към ВСС. Както "Сега" писа, в момента няма



нито един съдебен инспектор, който да е поискал достъп



до тайни. Не са и длъжни. С аргумента, че не може да се запознае със секретни материали, преди дни инспектор Албена Костова отказа да се занимава със сигнала на бившия шеф на вътрешната комисия в парламента Минчо Спасов (НДСВ) за нередности по делото "Мишо Бирата" и нарушения на прокурори по отношение на замесените в него. В резултат сигналът на Спасов е препратен до Върховната касационна прокуратура.

Няма логика членовете на ВСС и на инспектората към него да нямат достъп без проверки по конкретни дела на принципа "необходимост да се знае". Но никой от ВСС и от инспектората към него не се оплаква. Да, може и да не са в листата на "привилегированите", но пък в трудна ситуация оправданието с липсата на достъп може да ги спаси от това да казват и защитават позиция.

Освен това институциите сякаш удобно забравят, че от 9 август данните, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства, и информацията за контролирането на покупки и тайно наблюдавани пратки вече не са в Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Това стана по силата на промени в Закона за защита на класифицираната информация, направени с последните корекции на Закона за СРС. Поправките бяха прокарани от БСП, ДПС и "Атака" точно с мотива, че трябва да се сложи край на засекретяването на процесите заради използването на СРС. Секретността на делата обаче не отпада автоматично.



Само тези, които са сложили грифа, могат да го свалят



Дали от небрежност, или умишлено, но депутатите оставиха уловка в законовите поправки. Данните, получени с използването на СРС, вече не са държавна тайна, но остават служебна и така получават 6-месечна законова защита. Държавна тайна продължава да е "информацията относно използвани съгласно законовите разпоредби СРС (технически средства и/или способите за тяхното прилагане)". Още от 2009 г. от "Програма достъп до информация" (ПДИ) настояват и тези данни да отпаднат от списъка, за да има обществен контрол и гаранции срещу злоупотребата със СРС. Омагьосан кръг, от който без законова промяна излизане няма.

Шефът на правната програма на ПДИ Александър Кашъмов коментира пред "Сега", че има проблем с последните законови промени, защото премахването на едните данни от списъка не е синхронизирано със Закона за СРС, според който хората, "на които са станали известни факти и сведения за СРС, използвани при условията и по реда на закона, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват". В миналото този текст е бил няколко пъти повод Върховният административен съд да отказва информация на хора, които имат подозрения, че са обект на подслушване. Не става ясно и как отпадането на данните от списъка е съобразено и с новоприетия член 19ж в ЗСРС, според който информацията, станала известна на служителите на Държавна агенция "Технически операции" при или по повод изпълнението на задълженията им, е служебна тайна. "Излиза, че на всяка "хартийка" от агенцията се маркира с гриф. И когато документ от агенцията влезе в дело, то автоматично се засекретява", заключи Кашъмов.

Лесно и удобно.