Правителството прие вчера промени в Закона за обществените поръчки, чийто ефект върху намаляването на корупцията в държавните търгове още отсега се очертава като доста спорен, тъй като създава вратички за нови корупционни практики. Измененията са подготвени от екипа на вицепремиера Даниела Бобева след няколкомесечно обсъждане с браншови и неправителствени организации, министерства и експерти. Въпреки това в законопроекта има редица спорни промени, които може не само да не намалят корупцията, а да имат обратен ефект. Те са свързани с новите текстове, които засягат участието на малки и средни предприятия в търговете. По-широкото участие на малките компании в поръчките беше една от основните цели на проекта.

Част от промените предвиждат да отпадне изискването участниците в търговете да доказват финансово състояние чрез оборота си за последните 3 или 5 г. Аргументите са, че наличието на оборот не е доказателство за финансово-икономически възможности за изпълнение на поръчката. Също така максималният ресурс, който ще може да се изисква от кандидатите и участниците в търговете, няма да може да превишава 50% от прогнозната стойност на поръчката. На практика тези изменения ще засилят "вторичния пазар" на договори за спечелени поръчки. Причината е, че чрез занижените изисквания до търговете ще се допуснат фирми, които може да нямат капацитета да изпълняват спечелените поръчки. Те от своя страна ще трябва да прехвърлят договорите на други изпълнители.

Друг спорен момент са преференциите, които получават специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. За тях се предвижда да има "запазени поръчки", където не могат да участват други компании. Също така е записано, че към тях "не могат да се определят критерии за подбор". Ако промените бъдат приети в този вид от Народното събрание, в най-скоро време може да видим бум на регистрирането на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания, които ще имат предимство пред другите компании в държавните търгове.

Промените в ЗОП бяха приетите вчера на вносител, тъй като имало забележки по част от текстовете. Дискусия между министрите е имало по възлагането на някои правни услуги по закона, дефиницията за подизпълнител и неговата роля, участието на експертите в писането на тръжните условия и след това в оценяването на кандидатите, търговете за лекарства. "Постигнали сме разумния компромис - от една страна, да се ограничи максимално корупцията, от друга страна - да не затрудняваме административно органите, които извършват обществените поръчки. И най-важното - да постигнем основната цел на закона - да отворим пространство за малките и средните предприятия", коментира вицепремиерът Даниела Бобева.

Безспорно в законопроекта има и положителни моменти, свързани с повече публичност на държавните търгове. Предвижда се възложителите да публикуват почти цялата информация, свързана с поръчките, включително и договорите и допълнителните споразумения към тях. Нов момент е изборът на външни експерти към тръжните комисии да става на лотариен принцип. С промените се забранява експерти, които са участвали в разработването на тръжната процедура, да участват и в комисиите по оценка на офертите. Тръжната документация става безплатна, като компаниите ще имат свободен достъп до нея чрез интернет. Също така са защитени права на подизпълнителите - забранява се участието в търгове на компании, които имат задължения към подизпълнители, установени с влязло в сила съдебно или арбитражно решение.



СРЕЩУ ОФШОРКИТЕ

Кабинетът се е заел да пише и Закон за офшорните компании заедно с депутати. Така вицепремиерът Даниела Бобева обясни защо в промените в Закона за обществените поръчки няма текстове, касаещи участието на офшорни компании в търгове. Вкарването на такива текстове беше обещано от премиера Пламен Орешарски. Този въпрос е доста сложен, защото няма ясна европейска или българска дефиниция какво е офшорна компания, каза Бобева и допълни, че за това ще се пише специален закон. В него се предвиждало фирмите с неясен произход на капиталите и скрита собственост да нямат достъп до публичен ресурс - обществени поръчки, приватизация, концесии.