:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,159,797
Активни 83
Страници 5,942
За един ден 1,302,066

„Закон на компромиса“ ще бори корупцията в обществените поръчки

Промените ще направят по-публични държавните търгове, но ще отварят врати за нови порочни практики
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Проектът с промени в закона за обществените поръчки мина само на подпис вчера в Министерския съвет, за да се отразят забележките на няколко министерства.
Правителството прие вчера промени в Закона за обществените поръчки, чийто ефект върху намаляването на корупцията в държавните търгове още отсега се очертава като доста спорен, тъй като създава вратички за нови корупционни практики. Измененията са подготвени от екипа на вицепремиера Даниела Бобева след няколкомесечно обсъждане с браншови и неправителствени организации, министерства и експерти. Въпреки това в законопроекта има редица спорни промени, които може не само да не намалят корупцията, а да имат обратен ефект. Те са свързани с новите текстове, които засягат участието на малки и средни предприятия в търговете. По-широкото участие на малките компании в поръчките беше една от основните цели на проекта.

Част от промените предвиждат да отпадне изискването участниците в търговете да доказват финансово състояние чрез оборота си за последните 3 или 5 г. Аргументите са, че наличието на оборот не е доказателство за финансово-икономически възможности за изпълнение на поръчката. Също така максималният ресурс, който ще може да се изисква от кандидатите и участниците в търговете, няма да може да превишава 50% от прогнозната стойност на поръчката. На практика тези изменения ще засилят "вторичния пазар" на договори за спечелени поръчки. Причината е, че чрез занижените изисквания до търговете ще се допуснат фирми, които може да нямат капацитета да изпълняват спечелените поръчки. Те от своя страна ще трябва да прехвърлят договорите на други изпълнители.

Друг спорен момент са преференциите, които получават специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. За тях се предвижда да има "запазени поръчки", където не могат да участват други компании. Също така е записано, че към тях "не могат да се определят критерии за подбор". Ако промените бъдат приети в този вид от Народното събрание, в най-скоро време може да видим бум на регистрирането на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания, които ще имат предимство пред другите компании в държавните търгове.

Промените в ЗОП бяха приетите вчера на вносител, тъй като имало забележки по част от текстовете. Дискусия между министрите е имало по възлагането на някои правни услуги по закона, дефиницията за подизпълнител и неговата роля, участието на експертите в писането на тръжните условия и след това в оценяването на кандидатите, търговете за лекарства. "Постигнали сме разумния компромис - от една страна, да се ограничи максимално корупцията, от друга страна - да не затрудняваме административно органите, които извършват обществените поръчки. И най-важното - да постигнем основната цел на закона - да отворим пространство за малките и средните предприятия", коментира вицепремиерът Даниела Бобева.

Безспорно в законопроекта има и положителни моменти, свързани с повече публичност на държавните търгове. Предвижда се възложителите да публикуват почти цялата информация, свързана с поръчките, включително и договорите и допълнителните споразумения към тях. Нов момент е изборът на външни експерти към тръжните комисии да става на лотариен принцип. С промените се забранява експерти, които са участвали в разработването на тръжната процедура, да участват и в комисиите по оценка на офертите. Тръжната документация става безплатна, като компаниите ще имат свободен достъп до нея чрез интернет. Също така са защитени права на подизпълнителите - забранява се участието в търгове на компании, които имат задължения към подизпълнители, установени с влязло в сила съдебно или арбитражно решение.



СРЕЩУ ОФШОРКИТЕ

Кабинетът се е заел да пише и Закон за офшорните компании заедно с депутати. Така вицепремиерът Даниела Бобева обясни защо в промените в Закона за обществените поръчки няма текстове, касаещи участието на офшорни компании в търгове. Вкарването на такива текстове беше обещано от премиера Пламен Орешарски. Този въпрос е доста сложен, защото няма ясна европейска или българска дефиниция какво е офшорна компания, каза Бобева и допълни, че за това ще се пише специален закон. В него се предвиждало фирмите с неясен произход на капиталите и скрита собственост да нямат достъп до публичен ресурс - обществени поръчки, приватизация, концесии.

Мнозинството маха КЗК от обжалването на търговете

Паралелно с приетите вчера от кабинета промени в обществените поръчки, депутатът от БСП Димчо Михалевски лансира и други идеи. Вторият пакет с промени ще бъде пуснат за обсъждане през септември с идеята да бъде приет до края на месеца, обясни пред "Сега" Михалевски. Най-сериозното намерение в този пакет е отстраняването на Комисията за защита на конкуренцията от обжалването на търговете и намаляването на сроковете за произнасяне по такива дела.

"За мен КЗК е излишно звено - тя трябва да отпадне в процеса на обжалване и той да се води от административните съдилища", коментира Михалевски. Според депутата сроковете по обжалванията трябва да се скъсят "разумно".

В последните години обжалванията наистина се превърнаха в спорт и механизъм за изнудване, но в голяма степен това се дължи на дискриминационните изисквания, които възложителите масово налагат, за да нагласят обществените търгове в полза на определена фирма. Затова Камарата на строителите настоява за въвеждане на типови процедури и договори, които да сведат "творчеството" при писането на изискванията до минимум. Документите са изготвени още при предишното правителство, дадени са и на сегашния регионален министър, но резултат няма, обясни изпълнителният директор на камарата Иван Бойков. "Идеята за отпадането на КЗК не е лоша, ще се скъси процедурата по обжалванията, защото те и сега задължително стигат до съда. Обаче това е решаване на проблема отзад напред. Обжалванията са резултат на несправедливите процедури и изисквания", коментира още Бойков. Типовите документи ще бъдат разгледани, за да се види дали обхващат всички казуси в търговете, обеща Михалевски.

Ще се преправя и Законът за камарата на строителите, за да се облекчат изискванията към фирмите, които могат да изпълняват най-високите категории строежи - първа и втора.

3
1837
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
28 Август 2013 21:47
Докато не им наложим непрекъснат и ефективен контрол на управляващи и магистрати, има да си правят 1000 закона още 200 години, симулирайки борба с корупцията. И само се хаби хартия за вестници да ни обясняват какво направили.

-------------------------
дистанционен парламент
28 Август 2013 23:27
Те от своя страна ще трябва да прехвърлят договорите на други изпълнители.
Това корупционна практика ли е? Нали всичко може да е предмет на покупко-продажба - справка пазара на финансовите деривати.
29 Август 2013 08:11
Цървулите - настоящи и бивши управляващи, и европейските цървули най-вече, не вдяват, че парите произвеждат пари, икономически растеж, заетост и благосъстояние само когато са в оборот. Главния кусур на ЗОП във всичките му варианти е, че спира обращението на парите, от което държавата търпи огромни загуби. Четете бе хора, отдавна е написано и никой не го оспорва - Закон за принадената стойност на Маркс, Interregional trade multiplier на Кейнс и още и още...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД