Хубаво е под сянката на ореха край контейнерите за боклук пред блока. Това място би могло да е един намерен Рай, един сбъднат хуманистичен идеал, една нова България, ако щете, но не, не е, защото и тук проникват всякакви проблеми. И ни разтърсват с комшията така, че даже студената бира едва поддържа живота ни, наместо да ни възвисява там, където студената бира те възвисява. Но по темата - подготвяният нов закон за търговските вериги, според който ще им бъде забранено да работят събота и неделя.

- Така е, като съкращават психиатрите! - коментира комшията.

Кибритлия е този човек! Но нищо, има кой да му отвори очите.

- Защо в такива случаи винаги прибързваш? - казах му благо - Добре, гледаш го - дебил, слушаш го - кретен, четеш му писанията - годен е само да съжителства с кози, обаче трябва ли веднага да го хулиш?! Защо не потърсиш рационалното зрънце, а?

- Е, а потърси го! - гледа ме предизвикателно комшията.

Мен от това не ме е страх, аз намерих рационално зрънце в здравната реформа (намаляване на пътникопотока в градския транспорт) и в масовата приватизация (поучително зрелище), та тук ли няма!

- Целта каква е? - започнах отдалеч. - Да се даде едно рамо на малките квартални бакалии. Лошо ли е това?

- Не - призна той. - Ако не е нашата квартална бакалийка, ще трябва да ходим за бира две преки до супера.

Продължих:

- Тогава вместо да хулим, нека да настояваме за още! Забрана масовият градски транспорт да работи в събота и неделя, за да се подпомогнат таксиджиите. Забрана на големите таксиметрови компании да работят през почивните дни, за да се подпомогнат таксиджиите единаци. Забрана на всички таксита, за да се подпомогнат каруцарите. Забрана на транспорта изобщо, за да се даде едно рамо на пешеходците. Забрана на пешеходците събота и неделя, за да се щадят тротоарите...

- Стига! - прекъсна ме комшията - Не може така!

- Защо не може така? - попитах го много благо.

- Не зная! - отговори ми той - Не мога да го изразя, но отвътре така ми идва!

Изтръпнах. Когато на един българин му идва отвътре и не може да го изрази, значи работата е сериозна, това не е да му е топла бирата - това той веднага го изразява, това значи, че общественият договор е застрашен и държавността приритва. Веднага взех мерки, обърнах друга страница:

- Добре, помисли го като стимул - големите търговски вериги да разнообразят дейността си, да я направят атрактивна както за клиентите, така и за служителите си. Забранява им се да работят в събота и неделя, значи в тези дни те ще работят нелегално. Щандът за колбаси се изнася в близките храсти, щандът за зеленчуци - в някоя хайдушка гора, горещата кухня - на Бонсови поляни край София. Продавачите с каскети и анораци, купувачите маскирани с клонки по главите. Придвижването става главно нощем и изключително по незнайни пътеки. Покупко-продажба е възможна само след вярна парола. От време на време има престрелки с контролните органи. Народът песни пее за служителите в супермаркетите.

Спрях да си разквася устата с глътка бира. Комшията обмисляше думите ми.

- Да, така има някакъв смисъл - проговори най-сетне той.

Отдъхнах си. И този път намерихме смисъл, и този път можем да продължим...