Зам.-министърът на спорта Йордан Йовчев връчи вчера на Кубрат Пулев почетен плакет "За заслуги към българския спорт" заради успехите му на професионалния ринг. |
- Струваше ли си чакането за този мач с Томпсън?
- Аз възприемам това чакане като почивка. Наистина е трудно да тренираш, като не знаеш срещу кого ще играеш, защото не знаеш как да се готвиш. Бях малко скован, но все пак срещнах доста опитен стар боксьор и не бях играл официален мач от 11 месеца.
- Може ли да се каже, че техниката се наложи над физиката?
- И физика имах, и техника, и бързина. Просто бях малко скован, но това се дължи на отсъствието ми от официалния ринг. Все пак мисля, че срещата мина отлично.
- Вашият съперник коментира преди 1-2 дни в Тwitter, че нямате много шансове срещу Кличко. Защо, според вас, е този заядлив коментар?
- Да, мисля, че Томпсън вече няма какво да направи. Той беше във възходящ момент накрая на кариерата си и му спрях полета. На доста хора спрях така кариерата и реакцията му е разбираема. И Кличко каза, че няма да победя Томпсън, но много от прогнозите им не оправдах.
- Вярно ли е, че след мача срещу Томпсън отново сте получили покана за немско гражданство?
- Няма смисъл да коментирам нещо подобно. Дори това да се случи, няма начин да играя за Германия. Аз съм българин и ще остана българин.
- Гледахте ли мача с Томпсън на запис ?
- Да, гледах го. Едно е да го гледаш на запис, но най-истинското чувство е да го гледаш, докато си в ринга. През цялото време имаше напрежение и надлъгване. Томпсън опита каквото може, но аз устоях и наложих моя стил на игра.
- Чувствахте ли, че можете да го нокаутирате?
- Да, чувствах го, но нокаутът не трябва да се подценява. Залогът е прекалено голям. Боксьорът е много опитен, не е на републиканско ниво - като тук, в България. Просто трябваше да натисна, но не бях играл 11 месеца. Продължих си с моята тактика и спечелих.
- За кого трябва да стискаме палци на боя, който ще се състои на 5 октомври?
- Ами аз лично ще го гледам на живо. Мисля, че по-удобен ще ми е Поветкин. Трудно е да се предвиди, но според мен Кличко ще бие.
- Има ли някакъв начин някой от тях да избяга мач за титлата, или такъв въобще да не се състои?
- Не, може да го отложат леко във времето, но предполагам, че ще се състои най-късно догодина.
- Кога точно?
- Най-късно май-юни.
- Няма ли претенденти от другите федерации?
- Има, но братята Кличко са изградили сериозна империя в бокса. Познават се с всички. На тях им е комфортно да стоят на върха, където са големите пачки. Но става въпрос, че все пак има някакви правила, около които те могат да лавират, обаче не могат да ги избегнат.
- В този ред на мисли - по какъв начин българската федерация ви подпомага и помага ли ви изобщо?
- Ами федерацията лично на мен не ми помага, то няма и с какво. Каквото трябва от тях, са го дали. Тренирам в залата на националния отбор, която е на федерацията, за което съм благодарен. Казал съм, че за развитието на спорта, и най-вече на бокса, съм винаги насреща - да помогна и да направя каквото мога.
- Всички фенове на бокса в България се питат кога ще играете в "Арена Армеец".
- Може да стане, ако отложат двубоя с Кличко за май-юни - тогава да направя един рейтингов мач в България. Просто е въпрос на време.
- Обръщате ли внимание на всички суперлативи след това, което хората говореха за вас след провала на олимпиадата в Пекин `08?
- Ами за съжаление бързо забравям лошото. Вече не се сещам за такива работи. Точно за това сме големи хора, за да не обръщаме внимание на такива глупости.
- Какъв е вариантът да задържите европейската титла и да спечелите световната?
- Мисля, че на този етап ще ми е достатъчно, ако взема пояса на Кличко. Концентрирал съм се върху тази цел. Затова се отказах от европейската титла. Обсъдих го с моя мениджър. Предложиха ми да защитя трофея си на 5 октомври - точно преди срещата между Поветкин и Кличко, което можеше да бъде огромна реклама за мен. Предпочитам обаче да се концентрирам върху световния връх.
- Брат ви подкрепи ли ви на срещата с Томпсън?
- Ами да - Тервел, моите приятели, за което искам да им благодаря. Благодаря и на хората в залата, които не познавах. Те просто бяха дошли с голяма еуфория. Като слязох от ринга, те препречиха пътя и се радваха. Стана ми много приятно, защото през цялото време чувах подкрепата им. Затова и поканих на срещата треньорите, при които съм се подготвял през годините. Трябва да помня всички, които са се мъчили заради мен.