Първи учебен ден, класна стая, пълна с непознати. Някаква жена, която твърди, че винаги е насреща да помогне, но в 35-минутния час трудно намира време да предаде дори материала. Огромно училище, в което е много лесно да се изгубиш, отнесен от вълна от два пъти по-големи от теб търчащи чудовища.

Първи клас може да се превърне в криза, която да направи училището най-противното място за едно дете. Немският психолог Ерик Ериксън разглежда израстването на човека като преминаване през кризи, които стимулират промяна, развитие и превръщането му в самостоятелна личност, напомнят от асоциация "Родители". Асоциацията вече пета година издава специален наръчник за родители с помощта на "Виваком Фонд", който стига до всяко семейство на първокласник, а може да се намери и в интернет.

Повечето от съветите са до болка познати на всички родители, но малцина ги изпълняват с традиционното оправдание - липса на време. "Много родители подсигуряват на децата си пълния реквизит от материали, помагала и учебници, но забравят да осигурят най-важното: времето, грижата или емоционалната подкрепа - прегръдка, изслушване и насърчение от мама и татко", отбелязват специалистите в наръчника. Разговорите с родителите показват на децата, че техните проблеми са важни за тях. В началото те са толкова дребни за възрастните, че най-честата, но и най-грешна родителска реакция е: "Това изобщо не е проблем!" Подобно отношение обаче означава, че когато дойдат сериозните неприятности, детето просто няма да ги сподели, защото ще реши, че и те "не са проблем за мама и татко". А в първи клас за децата сериозен проблем е дори да отидат до тоалетна, в която няма тоалетна чиния, тоалетна хартия, топла вода и сапун.

"Отговорността е нещо различно от амбицията", напомнят специалистите. Някои родители се опияняват от непреодолимото желание и амбиция да отгледат малък гений, чиито способности граничат със свръхестественото. Родителите обаче не трябва да забравят, че здравето на детето в голяма степен зависи от разумното натоварване със задачи и отговорности. В този случай важи правилото по-малкото е по-добре. За жалост е добре това да се знае и от учителите, защото когато първолакът трябва да пише по три страници домашни по три предмета, не може да се говори за разумно натоварване. Принципът по-малкото по-добре действа и за извънкласните форми - за първолаците те



трябва да са най-много две,



едната от които задължително спорт.

Един от най-трудните съвети за изпълнение от наръчника е да се научат децата да разрешават конфликтни ситуации, като едновременно с това отстояват своето мнение. Техниките за това са трудни за прилагане дори от възрастни. Малцина са и родителите, които изобщо са чували за такива, какво остава да обучат децата си. Затова и най-честият родителски съвет е: "Не се навирай между шамарите, остави другите да се оправят." Но бягството от конфликтите, постоянното съобразяване с общоприетото мнение не помага на детето да израсне като мислеща личност. В тези ситуации би трябвало да помагат училищните психолози. Но заради ниското заплащане добри психолози за училищата се намират трудно. В големите училища пък са прекалено малко и обикновено успяват да се намесят, когато проблемите вече са излезли от контрол. Често с децата работят методически съветници - хора, преминали само курсове по психология, с доста по-ниска квалификация.

Доста от проблемите на първокласниците в училище са напълно разрешими, ако за образователната система децата са по-важни от бюджета на училището и хорариума на учителите. В наръчника на родители на първолаци например са изброени всички ползи от часовете по физическо - превенция срещу затлъстяването, запознаване с различни видове спорт и избор за извънкласни занимания, урок по спазване на правила. Пак там обаче е отбелязано, че това са часовете, които се смятат за по-маловажни от останалите. Затова в начален курс в повечето случаи се водят от класния, често се използват за наваксване на изоставането в учебния материал. Заменят се с други часове, защото физкултурният салон в претъпканото училище е зает от гимназиален клас или пък школа срещу заплащане води часове там. Отговор какво да направят родителите в този случай няма.





Свръхтежката раница,



която води до гръбначни изкривявания и какви ли не още вреди на здравето, от години изскача като проблем преди началото на всяка учебна година. Тя е резултат от натоварените програми, които налагат носенето на много учебници и помагала. Имаше идеи за втори комплект учебници в училищата, но в големите училища с много и препълнени паралелки места за шкафове няма. Освен това учебниците често се редактират и вторият комплект може да се окаже неактуален. Така и тази учебна година кантарът измери ученическа раница до 10 кг. А тя не може да е повече от 10-15% от теглото на детето - 3-4 кг при първокласник, тежащ 25 кг. Съветите на асоциацията са родителите да научат децата да слагат раницата от чина, височината й да не е повече от 30-40 см и да се избира да е с твърд гръб.

Храната в ученическите столове, където ги има, и в бюфетите вече отговаря на строги здравни критерии, припомнят в наръчника. Толкова строги, че на практика са неизпълними, особено срещу нуждата да се държат ниски цени на купоните. Така заваляха много оплаквания от родители, че менютата постоянно се повтарят.

Училището е за всички, пише още в наръчника с надеждата, че родителите най-накрая ще осъзнаят безспорното - ползите децата им да учат с връстници с проблеми са много повече от вредите. "Какъв по-добър учител могат да имат децата ни как да се борят в живота от детето в инвалидна количка или съученика с образователни затруднения, за които тези битки са ежедневие." Никой не оборва обаче и страховете на родителите, че децата със специални образователни потребности ще забавят темпото на учене на целия клас. Решение в законодателството има - с тези деца в час да влизат помощник-учители, специални педагози, за да не се налага на учителя да отделя специално време. Тогава образователният процес няма да страда, но това означава още една заплата, която би могла да бъде спестена.

В наръчника има и много практични съвети например как детето да се учи да чете, докато пазарува чрез етикетите в магазините или докато мама готви, а то й чете рецептата. Задължителното даване на джобни пари, които ще го научат да работи с тях (правилото е 50 ст. за всяка година от възрастта на детето, или 3.50 лв. за първокласник седмично) и т.н.