|
| *** |
Парламентарната група на ГЕРБ чупи всички физически и химически закони, преобръщайки времето в пространство, а съществуващото пространство - в несъществуващо пространство. Хем влиза в пленарната зала, хем изобщо не е влизала. Хем вътре я няма, хем излиза оттам, където изобщо не е влизала.
Загадката остава загадка, докато не се обърнем за обяснението й към казуса с изпуснатата филия - май беше от принципите на Питър, ако не е бил от законите на Паркинсън, доколкото всъщност е съвместно следствие от принципа на гравитацията на Нютон и общата теория на относителността на Айнщайн. Въпросният казус може да бъде формулиран така: изпуснатата филия винаги пада на земята откъм намазаната страна.
Обсъждам този сложен казус с комшията Панайотов.
- Пробвал ли си? - подозрително пита той.
- Със седемнадесет филии - си признавам. - Докато булята не ме шляпна по врата. Безпогрешно. Жестоко. Всички откъм намазаната страна.
- Ами намажи ги от обратната страна! - евристично предлага Панайотов.
- Или и от двете страни! - намесва се в разговора тихо прокрадналият се Данчо Акъла. - Така, макар и паднала, пак ще става за ядене.
- Или не ги мажи изобщо! - допълва махленският интелект. - Така ще можеш да ги хвърляш по пода, колкото си искаш, без да те шляпат по врата.
Далеч от което и да било от въпросните решения остава ордата на ГЕРБ.
При тях казусът е партийно-политически трансформиран и гласи: По какъвто и метод да регистрираш Борисов, неговото реално присъствие в пленарната зала винаги е регистрирано като негово виртуално отсъствие.
Според научните корифеи в случая ставало дума или за присъствие на отсъствието, или за наличие на липсата, или за виждане на привиждането.
С нито една от горните дефиниции не е съгласен чепеларският ми авер.
- Аре, почнахме ги! - възторжено реве по телефона Панчо. - Само така ще изчистим комунягите от антикомунистическата ни родина. Един по един - до един. С малко, но завинаги. Последен валс, сбогом, любима, и прочие!
- С какво толкова сме ги почнали бе, хайдук? - питам.
- Как с какво! Бойко ги бойкотира! - свисти вувузелски аверът. - Сблъсъкът на века. Остригано остроумие срещу осъдително остракиране!
- А къде остави осмиването на остеопорозата? - подло иронизирам.
- Няма да им влизаме в пленарните им зали! - Не ми обръща внимание той. - Те да ни молят, влезте, бе, влезте, да ви обсъдим, пък ние нъцки!
- И какво? Само това ли? - изразявам съмненията си.
- Че малко ли е! - крещи Панчо. - Видя ли как си изпуснаха нервите откъм намазаната им страна? Няма да им влизаме и толкоз! А ако влезем, няма да им сядаме на столовете! А ако седнем, няма да се регистрираме!
- Това със сядането наистина звучи сериозно! - съгласявам се.
- Ми да! Звучи, та дрънка! - вие възторженият чепеларски опозиционер. - Ще спрем и да им дишаме! Стига сме им дишали на тия комуняги!
- Ама наистина стига! - признавам след кратък размисъл. - То пък и какво ли толкоз дишане имаше през тоталитаризма, хай сифон!
- Няма да им ядем! Като великия Еди Сугарев! - заглъхващо хълца Панчо. Очевидно е зверски гладен и революционно изтощен.
Затварям телефона, изпълнен с исторически оптимизъм и бодри спомени за наративния връх на "ме"-кащия идеологически идиотизъм от зората на демокрацията: "Няма да работиме на червените свине!"
- Ма и за акането трябва да помислим! - си викам наум.
|
| Eврика! |
