На света му липсва старата Америка, онази отпреди катастрофите през последните над десетина години. Това е изводът от разговорите през последната седмица в Ню Йорк, където световните лидери се събраха за годишната церемония по откриването на сесията на Общото събрание на ООН. Приятелите ни - а ние имаме много, говорят почти мъчително за динамизма, прецизността, ентусиазма, водачеството на страната, с която години наред са се сравнявали, от която са се вдъхновявали, която са се опитвали да съревновават, която са мразели дори.

Сред онези, които не са приятели на Америка, някои изглеждат объркани, дори разтърсени от новата промяна в баланса на силите. Къде е при това положение тяхното място? Ще се задържат ли там?



Ще се върне ли Америка с гръм и трясък?



Разполага ли тя с политическа воля, човешки капитал, със старите си възможности?

Ето ни в свят с нови посоки и течения, който вече не знае какво да прави с Америка. Отчасти това е така заради президента ни.

"Искаме водачеството на Америка", каза член на дипломатическата делегация на един от големите съюзници на САЩ. Каза го тихо, сякаш споделя, че му липсва стар приятел.

"В миналото бяхме свидетели на прекомерна намеса на Америка. Сега си мисля, че сме свидетели на прекалена ненамеса на Америка", сподели в друг разговор премиерът на една западна демократична страна. Той имаше предвид не само външната политика, но и икономическата, за границите, които Америка сама си поставя. Липсва му старата икономическа динамика, лудия пионерски дух към създаване на благосъстояние - старото убеждение, че всеки американец може да изобрети нещо, да го изнесе на пазара, да направи бум, да върви нагоре.

Премиерът говореше с огромна тревога и с лична надежда. Тревогата: "Най-големият риск не е политически, а социален. Богатите общества с народи, които смятат, че благосъстоянието е даденост, рождено право - те не разбират, че вече водим битка за оцеляване със страни и народи, които са решени да ни изместят. Богатството се печели. То не се получава даром. И не бива да се възприема като такова. Рецесията ни подсети колко бързо могат да се променят обстоятелствата". Надеждата му? Че нещата, направили Америка гигант - "такова изобилие от предприемчивост и визия", с времето отново ще се върнат и ще измъкнат страната от стагнацията.

Второто впечатление от изминалата седмица е свързано с продължаващия спад във възхищението към американския президент. Репутацията на Барак Обама сред останалите международни играчи увяхна, а



пиедесталът му се срина



В дипломатическите среди отношението към лидерските му качества и изяви напоследък се влошава, но тази седмица можеше ясно да се чуят гласове на разочарование и на нещо по-опасно: усещане, че той изглежда вече не съвсем адекватен. Очевидно е, че част от тази реакция се дължи на подхода му към кризата в Сирия. Ако поставиш граница и тя бъде прекрачена, а след това започнеш да увърташ, да се гънеш, да се измъкваш и да наричаш това дипломация, светът ще забележи и няма да започне да си мисли по-добри неща за теб. Част от това е свързано с историческия момент, в който се намира Америка.

Но останалото просто са си 5 г. Барак Обама. Световните лидери не разбират какви са по-висшите му стратегически цели, съмняват се в сериозността и преценката му и го възприемат като неуверен човек, прикриващ своята неувереност зад гръмки фрази.

Бивш високопоставен американски дипломат, който предпочита да стои встрани от светлините на прожекторите, един изключителен човек, който прекара последната седмица в Ню Йорк в множество свързани с ООН ангажименти, даде унищожителна оценка за президента. "Световните лидери са изключително отрицателно настроени към Обама. Те са разочаровани, с усещането, че той не ръководи... Западноевропейците вече не му обръщат особено внимание", смята той.

Дипломатът е един от десетките американски външнополитически експерти, срещнали се тази седмица с новия президент на Иран Хасан Рохани. Какво смята той за американския президент? "Той не спомена Обама нито веднъж", казва бившият дипломат и добавя: "Трябва да приемем факта, че президентът в момента е достатъчно незначителен и трябва да разчитаме на дипломатите си". Според него Джон Кери работи добре.

Спомня ли си за друг американски президент, за когото да е бил свидетел, че се възприема като незначителен от останалите? "Никога не ми се е случвало. Необичайно е." Как гледа на стратегията на президента? "Не знае какво да прави, затова стои настрана и се надява на най-доброто развитие на събитията." И добавя дипломатът: "Крехка надежда".

Това ме подсети за един разговор отпреди няколко седмици с друг ветеран дипломат, който често общува с лидерите, с които се среща и Обама. Питах го дали, когато Обама влиза в стая с други лидери, се усеща, че Америка влиза в стаята. Споменах Де Гол - когато той бе там, Франция бе там. Когато Рейгън влизаше някъде, хората ставаха на крака - влиза Америка.



Дали и Обама носи тази магия?



"Не, въобще не е така", отговори ми той.

Когато президентът говори пред Общото събрание, речта му бе изпълнена с достойнство и в определени моменти се усещаше известна строгост в тона. Но в течение на изявлението му се появи вкуса на възстановката. Той вече бе впечатлил веднъж тези мъже и жени. В тв излъчването по C-Span се виждаше как някои от делегатите в залата бяха разконцентрирани, не го слушаха, нямаха усещането, че са свидетели на нещо важно. Един делегат си преглеждаше блекбърито, друг си преглеждаше бележки в папка. Двама официални представители, седнали зад президента, очевидно се шегуваха помежду си, докато той говореше. В края на речта му аплодисментите бяха учтиви и кратки.

Президентът говори за Иран и за ядрени оръжия - "трябва да сме в състояние да постигнем резолюция по въпроса". "Окуражени сме" от сигналите за по-умерен курс. "Изпращам Джон Кери да следва това усилие".

Говорителите му предложиха възможност за кратка среща или ръкостискане между Обама и Рохани. Когато това не се случи, остана усещането, че с американския президент са се подиграли. Пред очите на целия свят.



Което е доста обидно, ако си американец



Рохани не можа да се срещне с американския президент, но имаше време за журналисти, дипломати и бизнесмени, събрани от Азиатското общество и от Съвета за външни отношения. В четвъртък вечер в балната зала на хотела Рохани говори за иранско-американските отношения. Той изглежда интелигентен, кротък и заяви, че само добри неща - "сдържаност и мъдрост", ще направляват правителството му, "глобалните предизвикателства изискват колективни решения". Той вероятно ще се окаже труден за преговори, вероятно и особено хитър. Сладкодумен е, когато говори за "обитаваните от духове" спомени на част от сънародниците си за последните 60 г. от иранско-американските отношения.

Е, това е общото между нас.

Той сякаш използваше красноречието си, за да внесе известна свежест и съответно да подсили очакваното недоволство. Това е техника във воденето на преговори. Каза, че трябва "да се издигнем над дребното политиканстване" и да се концентрираме върху общите интереси и проблеми на нашите две страни. Нарече "контрапродуктивно" да се гледа на Иран като на заплаха. Обеща отново, че Иран няма да прави ядрена бомба и подчерта, че това би било "против ислямските норми".

Докато го слушах, се чудех как се съотнася той спрямо нашия президент, какво мисли за него. В почти 90-минутната му реч, последвана от въпроси и отговори, той не каза нищо по този въпрос, никой не го и попита.