Константин Пенчев е национален омбудсман на България от октомври 2010 г. Роден е през 1952 г. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е съдия, адвокат и депутат от НДСВ в 39-отo Народно събрание. През март 2004 г. бе избран за председател на Върховния административен съд. Не довърши 7-годишния си мандат начело на съда, за да заеме сегашния си пост.





- Г-н Пенчев, как си обяснявате поведението на Конституционния съд (КС) в сагата с казуса за депутатските правомощия на Делян Пеевски. Съдиите изобщо не бързат да излязат с решение по същество.

- Нито в конституцията, нито в Закона за КС са предвидени срокове за произнасяне по делата. Били сме свидетели как някои дела се решават веднага, а други се бавят с месеци. Доколкото знам, основната причина е в съответния докладчик - дали е готов или не. Но ми се струва, с цялото уважение към КС, че има някои казуси, които са с голямо обществено значение, свързани с времето. Ще дам друг пример. Сезирах КС в началото на годината за данъка върху лихвите. Ставаше дума за случаите, когато според условията на влога лихвата се плаща предварително. Доходът се реализира в годината, в която лихвите не се облагат. Но законът създава презумпция, че тъй като срокът на договора изтича през годината, в която се облагат лихвите, се приема, че въпросните лихви се облагат. Много потърпевши се обаждат тук да питат какво става, че наближава падежът им и ще им обложат лихвата. В този конкретен случай забавеното решение на КС няма смисъл. Защото дори да приеме, че тази разпоредба е противоконституционна, тя вече ще е изпълнена, парите на хората ще бъдат събрани.

Случаите с Делян Пеевски и Иван Иванов (той бе зам. вътрешен министър за няколко часа, но бе уволнен от премиера Пламен Орешарски, когато излязоха наяве връзките му със СИК, б.а.) също са доста значими. В момента и ДПС, и БСП са с един депутат по-малко. Дори само това обстоятелство е достатъчно КС да се произнесе в по-кратки срокове.

- Под проблема с администрирането на това дело не прозират ли политическите заигравки на КС?

- Не знам по чия вина Пеевски и Иванов не са били призовани досега. Призоваването им можеше да стане още с произнасянето по допустимостта на делото. В момента обстановката в държавата е доста напрегната. От февруари България не е същата. В този момент всяка институция трябва да бъде много внимателна, да изпълнява задълженията си така, че да не нажежава допълнително обстановката, да не оставя съмнение за политически игри и задкулисие, за лобистки групи и т.н.

- Т.е. в момента КС оставя такива съмнения.

- Не казвам това. Казвам, че това, че трябва да бъдат призовани народните представители, го пише в Закона за КС, и то трябваше да бъде организирано още при постъпването на делото. Получава се усещане за недобра организация. Най-малкото.

- Много ври и кипи и във Висшия съдебен съвет. Със скандала "Ситнилски" сме свидетели на открита война между членовете на съвета.

- Нищо ново под слънцето. Срещу този ВСС, който беше приет с толкова огромни очаквания от обществото, има възражения. И той не успя да убеди обществеността, че работи поновому. Очевидно скандалът е свързан със задкулисието. През последните 25 години задкулисието в съдебната власт е много силно проявено. Горе-долу съдебната власт се е развивала само задкулисно, така са ставали назначенията и повишенията. Оказва се, че и при избора на членовете на съвета, и то от квотите на самата гилдия, има съмнения. Това за мен е проблемът, който от няколко месеца се отразява на работата на ВСС. Това потвърждава тезата ми, че парламентарната квота във ВСС не е най-големият проблем. Квотите на гилдиите се определят по същия неясен начин като парламентарната.

- В съдебната система продължава да се кадрува на бели покривки, както казахте преди години покрай кандидатурата на Светлин Михайлов за втори мандат председател на Софийския градски съд.

- Не смятам, че нещо се е променило.

- Значи и вашият избор начело на Върховния административен съд е бил задкулисно решен.

- Знаете, че имаше 8 неуспешни избора, преди да стана аз председател на съда. Не знам дали съм бил най-достойният. Но бях единствената кандидатура. Каквото за всички, такова и за мен. Няма правила и никога не е имало правила за това как точно става изборът.

След мен единствени кандидати бяха и Борис Велчев, и Лазар Груев, и Георги Колев. Очевидно консенсусът се получава преди избора.

- Този съвет измисли правила, но такива, че да обслужват конкретен кандидат - Сотир Цацаров, за главен прокурор.

- Да, правилата породиха още по-големи съмнения. Трябва да помислим много сериозно за начина на издигане и формиране на тази система. Казвал съм и преди, тази система е затворена. По върховете са хора, които са избирани във времето, в което нямаше никакви правила, често пъти хора със съмнителен морал и история. И те в момента определят правилата. Системата е дълбоко болна и не знам как би могла да се очисти.

Не виждам в последните години да се прави нещо за истинска съдебна реформа. Поне с промените в конституцията за съдебната власт имаше опит да се върви към някаква реформа. 41-вият парламент спря реформите, макар да прие куп промени в Закона за съдебната власт. Сега не виждам намерения в новия парламент да се занимава с тази материя.

- Задава се криза с бежанците от Сирия. Изпълнителната власт адекватно ли реагира?

- Някак си не успя да предвиди събитията, макар че трябваше да го направи още преди години. И тази криза ни хвана неподготвени и сега ще се подготвяме в спешен порядък. Но няма как, членове сме на ЕС, на ООН, не можем просто да ги върнем тези хора.

Омбудсманът е националният превантивен механизъм за бежанците. Дори мислим да променим годишния си план за проверки и ще наблегнем върху бежанските лагери. Ще посетим и градовете, в които се подготвят сгради, за да се убедим на място за какво става дума и ще вземем отношение. Ще си съдействаме с Червения кръст. Ние не можем да намерим пари и помещения, но бихме могли да кажем - тук не можете да ги настаните, защото условията са нечовешки.

- Ход ли е да се затвори границата с Турция, както направи Гърция?

- Не знам дали това е правилният ход от хуманитарна гледна точка.

- А това, че се образуват дела на килограм за нелегално преминаване на границата и вече има осъдени?

- Никой няма интерес да се образуват десетки хиляди дела и да се върти тежката съдебна машина. Това натоварва излишно системата. Всички знаят, че са бежанци и не трябва да носят наказателна отговорност. Надявам се, че главният прокурор ще вземе мерки. Съдебната система не може да съществува извън живия живот.

- Има ли резултат от битката, която започнахте срещу монополите и банковите практики, ощетяващи потребителите.

- Основното, което усещам в годините, откакто съм омбудсман, и го пиша във всеки доклад, но никой не му обръща внимание, това е липсата на справедливост и надменното отношение към гражданите. И от страна на институциите от най-ниското до най-високото ниво, и от страна на търговците, най-вече на монополистите. Не е възможно човек да се срещне с длъжностно лице от "Топлофикация" или от някое ЕРП. Достъпът на гражданите е до служителя на касата. Това е абсурдно, неприемливо.

Битката ми има ефект - в парламента има внесени добри законодателни предложения, за първи път виждам изменения, насочени единствено и само към правата на потребителите. Но не съм прекален оптимист, докато не ги видя в "Държавен вестник". Що се отнася до банките, не искам да съм зловещ в изказванията си, но имаше случай на човек, който изби цялото си семейство и се самоуби, а преди дни друг уби банков служител. Това показва, че хората са на ръба и че тежестта, която обществото поема от кризата, трябва да се поеме малко и от банките.

- Имаше много оплаквания при вас и покрай цифровизацията. Продължават ли?

- Продължават. Оказа се, че проблемът е много сериозен. Първо с недомислията с декодерите. С обществена поръчка транспортното министерство напечата ваучери, на които пише 60 лв. После направиха обществени поръчки по райони. Човекът трябва да отиде до магазина с ваучера, но не му дават декодера, който иска. Недомислията създават усещане у хората, че някой ги мами. Трябваше да има по-добра организация. Поименно знаем кои българи са получили помощи за отопление миналата година и имат право на декодери. Но най-смущаващото е покритието. Оказа се, че единият мултиплекс има 85% покритие, а другият - 95%. А какво правим с хората, които остават без покритие. Те обикновено са в най-затънтените места или в пограничните райони. А държавата е дала пари за декодери и за тези хора - те какво да правят с тях?! Може би в условията на мултиплекса трябваше да има максимално покритие.