:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 270
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Истинската история

„Малцина са учени”

Във Великата българска школа изглежда се преподава и естествознание
Прибори за писане - писало и мастилница, IХ-Х в., желязо и бронз, Археологически музей - Велики Преслав. Вляво: Златната църква, в чиято обител се помещава Великата българска школа във Велики Преслав, изображение в Симеоновия (Светославовия) сборник, 915/ 920 г., Държавен исторически музей-Москва. Вдясно: Заглавна страница от "Шестоднев" на Йоан Екзарх, препис от ХIII в., Държавен исторически музей-Москва
(продължение от миналия четвъртък)



Досега най-често научно-образователната институция, съществувала в Плиска и Велики Преслав за цял един век - от 885 г. до 971 г., бе обозначавана, кой знае защо, като "литературна школа". Така оставаха пренебрегнати достигнали до наши дни и известни отдавна десетки безценни произведения, сътворявани там. За средновековния българин от това време, но и през следващите векове, тези произведения са главния извор на знания по медицина, география, биология, анатомия, химия, астрономия, сградостроителство, философия, история, педагогика. Вече предположихме, че във Великата българска школа се изучават, но и се дирят нови научни знания, както по български език, като се развива неговата граматика, но също и по византийски език. Със сигурност се превеждат и се съставят правни документи, което ни накара да твърдим, че там се получава и правно образование.

Въпреки традиционното пренебрегване на светската литература от времето на "Златния век" сега е времето да припомним, че многобройните произведения по естествени науки са създавани пак в първия славянски университет. По всичко личи, че във Великата българска школа се преподават естествени науки, защото и "Шестоднев", и "Небеса", и "Физиолог или Естествословник" няма как да възникнат на празно място.

Традиционно ролята на Византия в българската средновековна история се пресилва. Така и в случая може да се очаква, че някои ще възразят - не само княжеският син Симеон може да е учил във Философската Магнаурска школа, но и други старобългарски книжовници. Вероятността обаче е нищожна не само поради трудността да бъде издържан студент в Цариград, достъпът до занятията в двореца Магнаура е дотолкова строго ограничен, та практически е невъзможно да излезе наяве и друг българин, учил там.



* * *



Вярно, Великата българска школа възниква, от една страна по държавна поръка, но тя се развива, поради ред исторически обстоятелства, винаги под крилото на църквата, за разлика от висшето образование във Византия, където Цариградският университет чак през ХIII в. престава да бъде чисто светско училище. Така Великата българска школа се явява преходното звено между ранните държавни университети и техните по-късни църковни събратя.

Първите западни университети се основават като продължение на църковните училища към католическите катедрали и обители. Както е видно началото на тази историческа тенденция е дадена именно от Великата българска школа. И обратно, през 1224 г. император Фридрих II (1220-1250), който впрочем е и крал на Сицилия, основава в Неапол държавен университет в желанието си да децентрализира висшето образование, като го измъкне от опеката на папата. Често може да се срещне из западната мрежа великата глупост, че Неаполският университет бил първият държавен университет, което, разбира се, както вече знаем, няма нищо общо с истината.

Разяждан още от комплексите си, изграждани в студ, нищета и смрад, днешният Европейски запад, се любува сам-самичък на масовите класации, които сътворява на кило. Ставало е дума и друг път, че чак през ХI в. западните европейски покрайнини отбелязват първите си технологични пробиви, от ХIV в. насетне там имат известна технологична преднина, пред изтерзания от непрестанни войни Европейски изток, преднина, която е предимно в металообработването и производството на оръжия, но чак след края на ХVII в. на запад започват да се отървават от глада, студа и безумно високата смърност чрез подобряване на храненето и хигиената и усвояването по източен образец през Венеция на изграждането на камини, които наистина топлят. Чак тогава, сит и на топло, Европейският запад напуска задния двор на човешката цивилизация, но комплексите му изградени в нечовешки условия очевидно никога няма да отшумят напълно.

Класациите на най-старите университетите, които редят на запад, задължително започват с някой от тамошните висши училища. За да пренебрегнат безспорните исторически сведения, налага им се да си измислят подходящи определения за университет, които се основават на несъществени признаци като непрекъснатост на работата на висшето училище (сякаш това е от значение за създаването му!) или пък се измислят чисто формални основания - организацията на учебния процес, например. Във втория случай се превежда буквално латинското universitas (във второ значение: обединение, съвкупност, единство на хора - в случая на преподаватели и студенти). Така всяко друго средновековно висше училище, колкото и ценни съвременни знания да разпространява, остава извън класацията, а старинността на западните университети се защитава напълно. Наглото отричане на правото на първенство на най-ранните три университета - в Цариград, във Фес и в Плиска-Велики Преслав-Охрид е почти повсеместно налагано чрез идеологизираната западна наука. Така е и до днес.

Но дори според западните определения Великата българска школа би следвало да се определи като университет поради неразривните връзки между преподавателите в нея, още повече след като са толкова добре известни отношенията на единство между братята Кирил и Методий и техните ученици. Тези отношения категорично са пренесени и в работата на Великата българска школа, където вън от всякакво съмнение е налице universitas, дори без до нас да са достигнали нарочни документи на гилдията.



* * *



Когато се обсъжда възникването и развитието на висшите училища в България трябва винаги да се отчитат цените на книгите, без тях никакво учение не е възможно. А до ХI в. книгите са безумно скъпи. Макар да не разполагаме с никакви данни от българските земи за това време, сведенията за цените на книгите във Византия (вж. Свързани текстове) несъмнено трябва да са много подобни. Едва в началото на ХIII в. цените на книжната продукция, вероятно поради рязкото й нарастване, стават значително по-приемливи. Така известният Болонски псалтир, от времето на цар Иван Асен Велики (1218-1241) и датиран в четвъртото десетилетие на ХIII в., съдържа приписка за покупката на книгата от "грешния" йеромонах Данаил, който платил в Битоля, "насред града", на Тодор Граматик от селото Равне до Охрид два перпера и в добавка дал "попадиините позлатените обеци" (Ив. Дуйчев, 1968). Ниската цена, платена за Болонския псалтир, който впрочем е от цели 264 пергаментови листа, не толкова обяснява бурното развитие на книжнината и грамотността във времето на Второто българско царство, но по-скоро ще да ни е чудно как изобщо имаме Български "Златен век" и Велика българска школа при несъмнено високите цени на книгите през IХ-Х в.

Въпреки масовата грамотност, въпреки бурния разцвет на книжнината във времето на Второто Българско царство, Константин Костенечки в началото на ХV в. ще напише тъжно: "Твърде малцина са учени". Великата българска школа няма своето продължение през ХIII-ХV в., за жалост. Или пък ние още не знаем това.







Извори



"Ето и ти, годподарю, княже мой, славни Симеоне христолюбче, не преставаш да дириш неговите [божествените] повели и творения, като искаш с тях да се украсиш и славиш. Защото така и у нас има обичай, когато преданият роб види, че неговият господар е извършил нещо добро, то би желал не само той, като знае, да се радва и украсява, но би желал, ако е възможно, и другите да чуят. Защото ако онези, които се насищат с пиене и ядене, са румени и весели, то колко повече онзи, който се храни с мисъл, като се взира в божиите дела и се украсява с тях, би желал и други да биха го видели и възприели."

Из "Шестоднев" на Йоан Екзарх (IХ-Х в.)



"Едни от удоволствията са душевни, а другите - плътски. Душевни са онези, които са присъщи само на душата сама по себе си, например каквито са [удоволствията] от заниманията с науката или от съзерцанието. Плътски пък са тези, които се получават чрез участието на душата и тялото и поради това се наричат плътски. Такива са [удоволствията] от храненето, съвокуплението [и други подобни]. Никой обаче не може да намери удоволствия, които са свързани само с тялото. От друга страна едни от удоволствията са истинни, а други - лъжливи. Едни от удоволствията са свързани само с ума и се отнасят до образоваността и до разума, другите пък са свързани с плътта и се получават посредством сетивата."

Из "Небеса" на Йоан Екзарх (IХ-Х в.)



"Причините за покварата . . . трябва да се премахнат чрез правилното учение . . . Необходимо е да се знае, че само старите трябва да обучават младежите, като отначало започнат да обясняват всичко правилно. И никой да не се надсмива над това, [което казвам], защото писмеността се поквари не от старите, а поради обучението от ленивите и злите. Ето защо тя трябва да се излекува от онова, от което се е покварила. Ако ли някой, при все че е стар, притежава младежка незлобливост и старчески разум, чрез тези средства той може най-бързо да унищожи корените на разтлението . . . А относно труда аз пак ще кажа: Щом толкова много труд влагат тези, които непосредствено обучават децата, би трябвало да се намерят мнозина, които да умеят да тълкуват книгите - разбира се, с помощта на етимологията. Обаче твърде малцина са учени . . ."

Из "Разяснено изложение на буквите" на Константин Костенечки (1380-1431)



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=668069

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011121500040001301

http://www.segabg.com/article.php?id=581016

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011051900040001301

27
15419
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
27
 Видими 
09 Октомври 2013 19:46
Иван Петрински
09 Октомври 2013 19:53
"Великата българска школа би следвало да се определи като университет поради неразривните връзки между преподавателите в нея" !?
09 Октомври 2013 20:00
Котка -
------------------------
Сайтът на Генек
09 Октомври 2013 20:10
Досега най-често научно-образователната институция, съществувала в Плиска и Велики Преслав за цял един век - от 885 г. до 971 г., бе обозначавана, кой знае защо, като "литературна школа".


Да, "Златен век", унищожен от руските варвари на езичника Светослав.
09 Октомври 2013 20:21
Kotka (изглежда)
09 Октомври 2013 22:13
но също и по византийски език.Още един език намерихме на многострадалните Балкани.
Петрински-
Kotka -
Ескимос -
10 Октомври 2013 00:38
Генек

Forza NATO

анастаси сиров
10 Октомври 2013 03:26
Вече предположихме, че във Великата българска школа се изучават, но и се дирят нови научни знания...

Наистина "интересен" подход характеризиращ съвремената българска "наука" - първо се прави някакво не почиващо на нищо предположение, а след това то се представя, като "доказан факт" и се надгражда с още предположения плод единствено на развинтена фонтозия, но най-вече на махленщина и селски комплекси. Особено "научно" става, когато един автор се позовава, като "доказателство" върху произволното предположение на друг, като старателно забравя, че е предположение, при това напълно произволно.

Та, като говорим за наука през 7-12 век, то действително има такава, ама не е във "Великата българска школа" (дето и я няма).
https://www.youtube.com/watch?v=gDmoD4vBEEI&hd=1
https://www.youtube.com/watch?v=Y-EjzW8a90Q&hd=1
https://www.youtube.com/watch?v=93WFoNJjPuw&hd=1
10 Октомври 2013 06:17
"Така оставаха пренебрегнати достигнали до наши дни и известни отдавна десетки безценни произведения, сътворявани там. За средновековния българин от това време, но и през следващите векове, тези произведения са главния извор на знания по медицина, география, биология, анатомия, химия, астрономия, сградостроителство, философия, история, педагогика. Вече предположихме, че във Великата българска школа се изучават, но и се дирят нови научни знания, както по български език, като се развива неговата граматика, но също и по византийски език. Със сигурност се превеждат и се съставят правни документи, което ни накара да твърдим, че там се получава и правно образование."

Петрински,опущил си автомобилостроенето и кумпютърните технологии,но и биологията и химията са достатъчни,за да шашнем свето с величавостта на Великата българска школа.
За което -едно на тебе и едно /по дифолт/на Kotka.
Ний сме дигнале първите в свето антифеодални и антифашистки /макар според мене и първото антиробовладелско въстание в лицето на тракиеца Спаратакус да е наше/въстания,наш човек е измислил кумпутъро,наши хора са открили бахура,шкембе-чорбата и вампирите в Созопол...
Що пък да си немаме Велика школа?
По-ахмаци ли сме от макетата?
А,Петрински?
10 Октомври 2013 09:25
Та, като говорим за наука през 7-12 век, то действително има такава, ама не е във "Великата българска школа" (дето и я няма).

Хубаво нещо са научно-популярните филмчета, но без основата са преди всичко популярни.

Много са дали арабите на света, като едно от най-великите им постижения е превода и запазването на античните гръцки и латински автори.
Но запецнали пред Константинопол и Поатие - някак си не успели да прескочат с много благородното антично зачатие.
Дали пък, причината не е в Корана?

Колко българската школа е "Велика", не знам. Знам само, че е школата от която тръгнало и до ден днешен се създава книжнина и наука на основата на кирилицата и че някак си, отказала да приеме бурката...
Е... и тя, като арабската, била зачената от други, другаде и с други цели, ама какво да се прави...
Такъв е животът...
10 Октомври 2013 09:39
Из "Шестоднев" на Йоан Екзарх (IХ-Х в.)
10 Октомври 2013 11:16
П.У.Т.К.А наследник на Великата българска школа
(из "Старания грешнаво Ивана Петринский"

Според данните от последни проучвания, във Великата българска школа се е планирало и изучаването на телекомуникации, компютри и архитектура. Но поради липса на средства и идването на византийците, проекта и свързаните с него реформи във висшето ни образовние и наука се провалили. Това е наложило създаването на П.У.Т.К.А, с която който едва сега тези слабости са до голяма степен отстранени.

Петринский-й-й, - Скопие ряпа да яде !
10 Октомври 2013 12:48
Петрински, този път
Наш Хасан, пак попържа и си къса ризата от яд, че някой казал добра дума за българите и тяхната история.
10 Октомври 2013 13:12
някой казал добра дума за българите и тяхната история.

Даже далеч от истината, но казана от сърце
10 Октомври 2013 13:17
Даже далеч от истината, но казана от сърце
Защо, авторът се е постарал, спретнал е статия, посочил е извори. Ти какво посочи?
10 Октомври 2013 14:46
:"Разяждан още от комплексите си, изграждани в студ, нищета и смрад, днешният Европейски запад, се любува сам-самичък на масовите класации, които сътворява на кило. Ставало е дума и друг път, че чак през ХI в. западните европейски покрайнини отбелязват първите си технологични пробиви, от ХIV в. насетне там имат известна технологична преднина, пред изтерзания от непрестанни войни Европейски изток, преднина, която е предимно в металообработването и производството на оръжия, но чак след края на ХVII в. на запад започват да се отървават от глада, студа и безумно високата смърност чрез подобряване на храненето и хигиената и усвояването по източен образец през Венеция на изграждането на камини, които наистина топлят. Чак тогава, сит и на топло, Европейският запад напуска задния двор на човешката цивилизация, но комплексите му изградени в нечовешки условия очевидно никога няма да отшумят напълно."


Браво
Поздрави от Варна Натисни тук
10 Октомври 2013 15:11
Чак тогава, сит и на топло, Европейският запад напуска задния двор на човешката цивилизация, но комплексите му изградени в нечовешки условия очевидно никога няма да отшумят напълно.
С други думи, западноевропейците и досега не могат да живеят като хората, за разлика от широко скорените южняци и балканци
10 Октомври 2013 18:38
Господин Петрински, чета Ви винаги и с огромно удоволствие. Благодаря Ви.
13 Октомври 2013 12:51
Разяждан още от комплексите си, изграждани в студ, нищета и смрад, днешният Европейски запад, се любува сам-самичък на масовите класации, които сътворява на кило. Ставало е дума и друг път, че чак през ХI в. западните европейски покрайнини отбелязват първите си технологични пробиви, от ХIV в. насетне там имат известна технологична преднина, пред изтерзания от непрестанни войни Европейски изток, преднина, която е предимно в металообработването и производството на оръжия, но чак след края на ХVII в. на запад започват да се отървават от глада, студа и безумно високата смърност чрез подобряване на храненето и хигиената и усвояването по източен образец през Венеция на изграждането на камини, които наистина топлят. Чак тогава, сит и на топло, Европейският запад напуска задния двор на човешката цивилизация, но комплексите му изградени в нечовешки условия очевидно никога няма да отшумят напълно.


Ъхъ... истина е, че в ранното средновековие Западът изостава от Изтока, а цяла Европа, барабар с нейните Каролингски и Македонски ренесанси, изглежда като културен заден двор съпоставена с културата на арабите, но подобни черно-бели контрасти не говорят добре за знанията на автора и за готовността му да ни предложи почтено онова, което все пак знае. Ще се опитам да внеса малко баланс в тази картинка на балканския културно-образователен рай и западния ад.
Близо век преди Симеон да сравнява предсказването на затъмнение с гадателство, учените в дворцовата школа на Kарл Велики съставяли звездни атласи за обучение не само на учениците си в, но и в низпрезряните от Петрински "училища към катедрали и манастири", направили календарна реформа, свързана с изчисляване на датата на Великден, и се разнообразявали с "предсказване" на приливи, а някои от тях допускали и съществуването на "антиподи", хора, живеещи от другата страна на земята.
Писаните и преписвани трактати по математика по времето на Каролингския ренесанс , енциклопедиите с астрономични, географски, медицински и прочее референции ще да са били за едничкото забавление на писалите ги! Като стана дума за математика, а и Петрински възхвалява предполагаемите знания по биология в Симеонова България, се сетих , че едно помагало по математика, приписвано на Алкуин, включва две задачи с камили. Интересно, някой знае ли старобългарската дума за "камила"? Във връзка с езика: точно в годината, когато ромейският император Михаил III пише на папа Николай да не използва тоя непознат, скитски и варварски език, в писмата си (иде реч за латинския), ирландецът Джон Скот Ериугена превежда за западнофранкския владетел Карл Плешиви гръцки трактати, приписвани на Дионисий Ареапагит (яякои от тях преведени още през 30те г. на 9 в. от Хилдуин). В контекста на езици, следва да се напомни и въвеждането на минускула, специалната грижа за усвояване на латинския от духовенството и част от аристокрацията.
Впрочем интересна разлика между необразования Карл Велики и възпитаника на Магнаурата, Симеон, е, че Карл Велики успява да издири и да събере редица изтъкнати интелектуалци и учени от Иберийския полуостров, Британските острови, т.е. чужденци за Франкската империя. Ние нямаме никакви сведения за ромеи - учени и преподаватели в България, камо ли от други страни на тогавашното ойкомене. От друга страна, по време на Втората Българска Империя, редица бългаари ще предпочетат да преследват интелектуалните си и научни интереси във Византия, вместо да останат в България.
Когато говорим за технологиите и тяхната употреба, може би си струва да направим сравнение между мащабите на ротондата в Аахен и Златната църква в Преслав. Сравнението е в полза на Аахен, също както Удивлението от употребата на хипокауст в средновековна България за сметка на мръсотията на запад показва нензнание, че същата система за отопление е използвана в редица манастири в западна Европа, особено за скрипториите, които изисквали постоянна температура и сух въздух за запазванете на ръкописите. Хипаустово отопление имала и тронната зала на съвременника на Симеон, Хенри I (876 – 936). Що се отнася до хигиената, истина е, че два синодални събора в Аахен от 814 и 816 специално се занимават с хигиената на монасите и манастирските бани. Наистина репресивните правила, налагащи къпането на монаси два пъти в годината (за Великден и Коледа), евентуално с допълнителна баня за Петдесетница са стряскащи. Но те са свързани не толкова с негативното отношение към личната хигиена (наследено от предписанията на Св. Антоний), колкото с подозрението, че баните биха подтикнали монасите към разврат и содомия. Все пак имаме също данни, че в редица манастири къпането ставало доста по-често - според разрешението на манастирския провост. Тъй напр. манастирът Св. Гален
(план от 9 в. тук)има 4 бани - по една за болните, за послушниците, лична баня за абата и баня с перално помещение за монасите.
Пак за технологии: През 765 г., за пръв път в западен текст се споменава в западна Европа триполната система на земеделие. Карл Велики набляга на това тази система на земеделие да бъде широко въведена в империята му. С въвеждането на тежкия колесен плуг и подобренията в хамута, довели до замяна на вола с коня като впрегатно животно, можем уверено да твърдим, че западноевропейското земеделие става по-ефикасно от балканското още в средата на 10 в., т.е. още при управлението на Петър, сина на Симеон и това предимство се запазва чак до началото на 20 в.

13 Октомври 2013 14:23
"Великата българска школа би следвало да се определи като университет поради неразривните връзки между преподавателите в нея" !


В такъв случай, палатинската школа в Аахен от Каролингската епоха също трябва да се определи като университет.
14 Октомври 2013 10:44
можем уверено да твърдим, че западноевропейското земеделие става по-ефикасно от балканското още в средата на 10 в., т.е. още при управлението на Петър, сина на Симеон и това предимство се запазва чак до началото на 20 в.
При гова положение, не можем да си обясним глада и неговите жертви на запад, докато у нас глад не е имало общо взето от 1300 години насам.
14 Октомври 2013 10:51
Маамустара, не ви ли омръзна вече тая В.А.Г.И.Н.А., бре?
Честна дума, като малки деца сте.
14 Октомври 2013 12:59
Браво!
14 Октомври 2013 15:41
При гова положение, не можем да си обясним глада и неговите жертви на запад, докато у нас глад не е имало общо взето от 1300 години насам.


Гладът в средновековна Европа обикновено се преувеличава, защото основните "гладни години" са в късното Среновековие след 1300 (1315 - 1317 е масовият глад, в който измират хиляди,) следван от вълни чак до 17 в. (когато се ввъвеждат картофите), свързани със застудяването след "средновековния климатичен оптимум", който се отразява положително на западноевропейското развитие, вкл. с демографски бум. Застудяването има обратния ефект. Този късносредновековен и ранно модерен период формира западния фолклор и "запечатва" глада в масовата памет. Оттогава датират и оссновните "гладни гробища" (гробища, в които са погребани измрели от глад хора). Забележи, че това е също период, в който технологичното, научното и културното превъзходство на Западна Европа е безспорно.

Разбира се, има епизодични гладове и преди това, най-големият във Франция към края на 11 в., но там големият ръст на смъртност (сочи се 100, 000) е повече свързан с избухналата епидемия , според едни от чума, други - тиф. Друг фактор е, разбира се, политическата структура - феодалната разпокъсаност и липсата на ефективна централна власт на Запад са бариери пред решаването на продоволствени проблеми.

Но основното, което се пренебрегва е, че гладовете в средновековна Европа са неизменно резултат от понижен добив в продължение на две и повече години.. Т.е. единична слаба реколта не поражда глад в Европейските общества.
Иначе не е вярно, че на Балканите не е имало глад. Помнейки уговорката за последователните слаби реколти, например, покръстването на България e е свързано с глад, византийските извори посочват "големия глад" от 927/8 г., друг "голям глад" има в провинциите Тракия и Македония през 1037 и т.н.
Голямото несъответствие между Балканите и Западна Евроа иде от 1400 г. насетне. Застудяването не засяга толкова наашите земи, то е по-пагубно за Северна Европа. Гладове на Балканите има и през 14 в., но те се отдават на очевидния политически фактор - опустошителните набези на каталани и османци. При опустошения, избивания, робство и "изгорена земя", кой гледа добива. С омиротворяването на новата Османска империя и въвеждането на нови култури - най-вече ориза, но също кайсии, праскови, рози, сусам, мак и черницата, както и нови породи домашни животни. Биволът навлиза в българското село благодарения на османците.
14 Октомври 2013 16:17
биволи си е имало още от времето на Омуртаг

Четвъртата глава е за пленниците – християни и за заловените ... за турмарсите, спатариите и комитите; той ще даде … за обикновените войници душа за душа. По два бивола ще даде той за онези, които са били заловени в крепостите, ако ... селата. Ако е избягал стратег...”
14 Октомври 2013 16:56
По два бивола ще даде той за онези, които са били заловени в крепостите, ако ... селата.

...вола.
15 Октомври 2013 20:21
Маамустара, не ви ли омръзна вече тая В.А.Г.И.Н.А., бре?


Извинявай, но звучиш ми като мноого отдавна женен мъж.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД