На 6 октомври милиони румънци излязоха по улиците на Букурещ да протестират срещу решението на левоцентристкото правителство да даде зелена светлина на проект за добив на злато, който предизвика рязко недоволство на еколозите.

Въпреки разпространеното мнение Румъния изобщо не е лишена от природни богатства. Просто тя самата нищо не получава от тях. В западната й част канадците не искат да изпускат златните залежи. На изток бе обещан шистов газ на американците. А в центъра румънците излизат на протестни акции.

Решението на правителството да допусне чуждестранни компании в разработката на румънските недра (с надеждата да получи печалба от това) породи буря от недоволство сред гражданите. В резултат властите трябваше да дадат заден ход.

Да вземем жителите на Розия Монтана. Ако бяха започнали добива от собствената си земя, щяха да станат най-богатите румънци. Под това селце в Трансилвания се намира най-богатото находище на злато (300 тона) в Европа и сребро (1600 тона). Канадската компания Gabriel Resources се опитва да започне разработката му още от 1995 година. Проектът предвижда открит добив на ресурсите в продължение на 16 години с използването на големи количества цианид за очистване на златото от почвата. Този метод вече бе забранен в редица европейски държави. Но вече години наред работата не може да мръдне от мъртвата точка. През 2011 г. румънското екологично ведомство дори не отговори на получено запитване, въпреки че критиката на проекта оставаше на местно равнище.



На кого е изгодно?



Но ето че дойде кризата и на Букурещ му потрябваха пари да напълни опразнената хазна. Въпросът е, че Румъния вече три години се държи на повърхността благодарение на финансовите траншове от МВФ. Неблагоприятната икономическа прогноза подтикна премиера Виктор Понта да постави златодобива в списъка на приоритетите, въпреки че само допреди няколко месеца той бе сред противниците на проекта. Правителството разработи законопроект, според който находището представлява "изключителен интерес" за държавата. Този статут би позволил на компанията да конфискува собствеността на местните жители в името на държавата (жителите обаче отказват да напуснат домовете си).

Какво обаче послужи като основание за такива изключителни мерки? Стойността на залежите в Розия Монтана нарастваше пропорционално на курса на златото: от 10 000 евро за килограм през 2005 г. до сегашните 31 000 евро. В момента находището се оценява на 10 милиарда евро.

"Коя ли страна с такива богатства няма да се опита да намери начин за извличане на полза от тях?!", заяви румънският президент Траян Бъсеску през 2011 г., когато цените на златото достигнаха исторически максимум. След като стана премиер, Виктор Понта зае аналогична позиция: "Като депутат аз мога да бъда против, но като премиер мога да бъда изцяло за, защото трябва да привлека нови инвестиции в Румъния".



Но в цялата работа има една пречка.



Румънската държава е само миноритарен акционер на компанията Rosia Montana Gold Corporation (RMGC), на която е възложено разработването на златната жила. Така че по-голямата част от приходите ще отидат при канадците от Gabriel Resources с техните 75% акции.

На 31 август независимият румънски сайт Rise Project публикува договора между румънската държава и RMGC. Досега той бе държан в тайна въпреки нееднократните обещания да бъде представен на общественото внимание. Според условията на договора притежаващата правата за добив RMGC е задължена да предостави на румънската държава едва 66% от приходите си. Демонстрантите решиха, че правителството направо е продало държавата.

Жителите на село Розия Монтана реагираха различно на ситуацията. Някои упорито се противопоставят на добива, като например младата двойка антиглобалисти Ани и Андрей, които не желаят да продадат хотела си на канадците.

Но някои не виждат повече смисъл в съпротивата. При 75% безработица в региона "всички здравомислещи хора подкрепят добива", казва Каталин, седейки пред бара в местното заведение. Освен това лобирането на RMGC не им оставя избор.

В селската кръчма (финансира се от RMGC) представителката на канадците Каталин Хосу обещава, че "мината ще създаде 3600 работни места за 16 години добив". Компанията вече нае 500 местни жители, 22-ма от които се заключиха в мината след новината за замразяването на проекта.

През декември местните взеха решение за откриване на мината - на референдум решението бе подкрепено със 78% от гласовете. Но решението бе отменено заради недостатъчния брой гласували. С течение на времето повечето от 2000-те жители на Розия Монтана продадоха къщите си и напуснаха.



12 000 тона цианид годишно



"Цената на няколкото работни места е твърде висока", убеден е един от главните противници на проекта Сорин Юрка. В миналото той е работил в държавната мина чак до затварянето й през 2006 г. и впоследствие създаде културно дружество, което се стреми да съхрани оказалото се под заплаха културно наследство на Розия Монтана.

Споменатата от него "цена" включва 900 семейства, лишени от имущество, 4 разкопани и разбишкани планини, 7 преместени гробища, повреждане на стари паметници, включени в списъка на националното наследство, и 250 млн. тона цианидни отходи в резервоар, който е отделен от реката.

Опасността за околната среда даде тласък на протестните акции в Букурещ. "Не ни е нужен цианид", скандираха в началото на септември демонстранти по улиците на Букурещ и други големи градове в страната, както и в Париж, Лондон и Брюксел. Тревогите на хората съвсем не са лишени от основания - през 2000 г. в Бая Маре, Северозападна Румъния, подобно съоръжение на издържа на натиска, в резултат на което в Дунав попаднаха 100 000 т цианид. Отровните вещества убиха 100 т риба и отровиха водата.

След това произшествие ЕС сериозно затегна правилата за използване на цианид. Всяка година за добива на злато в Европа (на първо място в Швеция) се изразходват по около 1000 т цианид. Румънската RMGC на свой ред смята да използва 12 пъти повече.

Под обществения натиск в средата на септември премиерът бе принуден да даде заден ход, да оттегли подкрепата си за законопроекта и да направи така, че да не мине в парламента. Въпреки че не е окончателно отменен, случващото се определено може да се смята за победа на опозицията.

Още повече че поражението стана двойно за Виктор Понта, който загуби доверието заради промяната в позициите си и се лиши и от доверието на Gabriel Resources. Канадците заплашиха да дадат под съд румънското правителство за "нееднократно нарушение на международните инвестиционни споразумения", ако проектът бъде окончателно отхвърлен. В пресата се пише, че искът за компенсации може да стигне 4 млрд. долара.

На 9 септември, след вестта за решението на румънското правителство да се откаже от проекта, акциите на Gabriel Resources загубиха половината от стойността си на борсата. Това определено не се хареса на акционерите, сред които се оказаха и спекулативни фондове (в това число и фонд на Джон Полсън, прочул се със забогатяването си от спекулативни сделки около фалита на Гърция).

Опозиционерите възнамеряват да продължат ежедневните протестни акции до окончателния отказ на парламента от законопроекта, до въвеждане на забрана за използване на цианид в румънската добивна промишленост и до включване на Розия Монтана в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

Освен това противниците на добива на злато поддържат борците срещу шистовия газ. Решението на премиера да даде на американската компания Chevron разрешение за проучване на залежите на шистов газ в североизточните райони на страната повлече цяла вълна народно недоволство и протести в Бирлад.

По данни на Управлението по енергийна информация на САЩ (EIA) румънските недра съдържат около 1,44 трилиона куб. м шистов газ, което поставя страната на трето място в Европа след Полша и Франция.

Ако прогнозата се потвърди, Chevron възнамерява да започне добив чрез технологията хидравлично разбиване през 2017-2018 г. Във Франция в момента е в сила мораториум върху тази спорна технология, която води до замърсяване на подпочвените води, отслабване на почвата и увеличава опасността от земетресения.

Ако Румъния приеме хидравличното разбиване, в замяна ще получи десетки милиони долари инвестиции в инфраструктурата на региона и за развитие на икономиката си.

По време на предизборната кампания премиерът уверяваше, че няма да допусне чуждестранни компании до добива на шистов газ в Румъния. Но веднага след като стана премиер, се завъртя на 180 градуса и отвори вратите пред инвеститорите от чужбина: "Ще ми се да сме страна, която разбира интересите си".

Както и в случая с Розия Монтана, възможните преимущества за жителите на Бирлад - беден град с население от 60 000 души, все още изглеждат доста съмнителни - условията на споразумението на румънските власти с Chevron се пазят в тайна. Освен това недоволството на хората не е свързано само с екологията.

Румънците протестират и срещу приетите в страната методи на управление, срещу корупцията и изкривяването на демокрацията. Те се стремят да защитят околната среда и не искат да замърсяват земните недра на страната си. Небивал подем на демокрацията от 1989 г.