Хайгашод Агасян е роден през 1953 година във Варна. Завършва Българската държавна консерватория, работи като композитор в Младежкия театър, а от 1997 година, както сам казва, е "свободен артист". Неговото сътрудничество с Недялко Йорданов създава някои от най-популярните песни на българската естрада. Освен естрадни песни пише също песни за деца, поп музика и театрална музика. През 1993 и 1994 година печели съответно голямата и първата награда на "Златният Орфей".

----

- Има ли рецепта за добра музика?

- Добрата музика може да я оцени един добър музикант по критерии, колкото и да е субективно, но този, който е професионалист в работата си, ще каже, че примерно тази песен е по-добра от другата. И двете звучат, и двете може да ти харесат, но човек с много остро ухо и който познава компонентите на музиката може да каже, че тази песен е по-целуната от Господа, отколкото другата, и че тя наистина ще остане във времето. Тъй като ни залива голям поток от музика, трябва да кажа чистосърдечно, че аз съм деформиран човек - не мога да слушам музика за удоволствие.

- Стана тя - каквато стана. Щом един композитор е деформиран, какво ли да кажем за слушателите?

- Деформиран съм, защото моето ухо анализира непрекъснато това, което слуша. И ако сега звучи музика, аз ще анализирам накъде върви басът, накъде върви хармонията, това правилно ли е, добре ли е написано, мелодията контрастира ли с контрамелодията, къде отива, логично ли се появява другата фраза и т. н. Не го искам, искам да си почивам, но не мога.

- Но музиката се прави за слушателите. Няма ли разминаване? Вие мислите по вашите правила, критерии и стандарти, но хората в края на краищата това не ги интересува.

- Да. Всеки има право на мнение. Както аз мога да кажа, че една картина ми харесва повече от друга, но не мога да защитя това си твърдение. Това трябва да е работа на един художник професионалист, който да каже - тук наистина виждам почерк, виждам това, виждам онова.

- Една песен обаче става хит, когато я оценят много хора.

- Така е, но дори и да не стане хит, ако има качества и достойнства според автора, той е удовлетворен и щастлив. Когато се получи тази амалгама между поезия и музика, можеш да кажеш пред себе си: "Това е достойно да стигне до хората." Тогава те ще оценят харесва ли им, или не им харесва, но преди всичко това, което напишеш, трябва да хареса на теб. Какво е като определение хит? Може да се каже, че е песен, която грабва слушателя, лесно запеваема и елементарна, ако щете. Но най-трудно се пише елементарно. Който не е професионалист, като чуе една песен, казва: "Ах, колко простичко и колко хубаво е. Как му е дошло на акъла да го направи по този начин?" Само че най-простото нещо най-трудно се пише.

- Да се върнем на "Искаш със теб да останем добри познати" и "Не остарявай, любов". При писането имате ли съзнанието, че тези песни ще станат хитове, а други - не, макар да са много академично направени?

- Не. За мене първичното е стихът, а музикалната идея - вторичното. Вдъхновява ме хубавият стих. Има обаче композитори, на които първо им узрява музикалната идея и отиват при някой текстописец, не поет, защото това е техника на писане, и той им нагажда думите. Но извън песента този текст няма стойност, защото е писан в името на някаква фраза. Аз от най-рано съм възпитан да имам възхищение и дори преклонение към поезията, може би защото съм чувал, че поезията и музиката в древността са били едно изкуство. Бях озадачен защо "Илиада" е разделена на песни. Ами Омир я е пеел. И когато започнах да навлизам в поезията, около мене бяха изключителни поети, освен Недялко Йорданов, да не говорим за класици като един Павел Матев, с когото започнах да общувам, Дамян Дамянов, Радой Ралин, Стефан Цанев, Надежда Захариева. И когато и сега прочета тяхно стихотворение, си казвам: "Това плаче за достойна музика." И лично на мен стихът ми дава ритмиката на музиката. Например при "Искаш със теб да останем добри познати" хванах китарата и всичко се изля на един дъх. А при "Не остарявай, любов" се видях във Варна с Недялко. Той ми даде това стихотворение, посветено на жена му Ивана и написано седмица преди рождения й ден, но музиката я правих месеци. Често звънях на Недялко и му пеех това, което съм написал. И той искаше тук акцент, там друго и така с взаимна работа стана хит.

- Кое предпочитате - една прекрасна музика с един добър текст, или прекрасен текст с добра музика?

- Едно прекрасно стихотворение с добра музика. Имам папки със стихосбирки и където пътувам, са с мен и чета. Хората просто не могат да предположат, че аз жадувам за хубава поезия. Много я обичам. И особено младите поети Мая Дългъчева, Павлина Стаменова, Атанас Капралов, Петко Каневски и др. Музиката и поезията са за всички, но не са за всеки и това трябва да се знае.

- А защо се слушат толкова лоши неща?

- Слушат се, защото балансът е тотално в полза на пошлото и некачественото. Според мен на младите хора трябва да им се даде шанс да чуят и знаят, че има и друга музика. Разбирам, че всеки гледа пазарния интерес и парите, но един млад човек, който не е ориентиран, лута се и няма ценностна система, трябва да знае, че има хип-хоп, има поп музика, поп фолк, българска поп музика, класическа музика, симфонична музика. Да отиде да слуша тук, да слуша там, да си изгради вкуса и тогава да каже: "Tова ми харесва, онова - не." Не може всяка вечер да си в чалготеката и да слушаш пошлости. Ами ти след няколко години ставаш родител и как ще възпиташ детето си?

- Ще има ли значение след 20 години това, което си говорим днес? Накъде върви съвременната музика?

- Не върви към добро - говоря от творческа гледна точка. Пиша неща, които смятам за стойностни. Стефан Диомов пише също това, Краси Гюлмезов, Стефан Димитров - и те. Да не изброявам всички колеги. И знам, че заради комерсиалното те няма да направят компромиси със себе си. Обаче идва една нова вълна от млади хора, които не са учили в музикално училище, не са виждали пиано, не могат да разграничат до диез и ре бемол. И изведнъж телевизията изкарва тези хора на преден план - кой какво направил, каква песен изпял, колко клипа има. Няма комисии, няма кой да ти каже тука има прозодия, как може да се пее тази дума така. Сега рапа бил модерен и искат да ми наложат това, че видите ли, той бил форма на протест. Музиката е извървяла дълъг път. Ако говорим за първобитнообщинния строй, маймуните, ако вярваме на Дарвин за еволюцията, са си общували с рап. Само че се появява в 10-и век многогласното църковно пеене, после Ренесансът и Бах, идват класицизма, съвременните композитори. Е, и защо питам аз, искат с рапа да ме върнат в първобитнообщинния строй? Ами музиката върви напред. Протестирай си, ама то си има и съответните форми.

- Къде се забелязва хубавата песен при толкова много радиа и телевизии, където човек има всички шансове да я пропусне?

- За голямо мое съжаление, тъй като няма закон за защита на българската музика, с изключение на БНР и БНТ, всичко друго бълва в изключителен дисбаланс западна музика и ние сме заврени в ъгъла. Мога да докажа, че 90 на сто от западната музика, която бълват, е некачествена.